Като малък симулира болка в апендикса, за да не ходи на училище, но баща му го вкарва на операция

От болницата носи в клас автограф от съседа си по стая - космонавта Георги Иванов

Ако не бяха избрали Каменаров за шеф на БНТ, много хора най-вероятно нямаше да разберат, че той фактически се казва Константин. Него от сто години всичко го познават като Коко.

Дори членката на СЕМ Розита Еленова, без да й мигне окото, обяви с най-официален тон, че дава своя глас за “господин Коко Каменаров”. Отвътре някак й дойде съвсем спонтанно, с него винаги така се получава. На госпожа Еленова примерно никога не би могло да й се изплъзне “Ванката Гарелов”, “Валерката Тодоров” или нещо от тоя сорт.

Коко е като НДК - всички го познават и той тях. Естественото му занятие е да бъде пиар и лобист, родил се е свръхсоциален, няма спиране. Майка му навремето го питала: “Извинявай, твоите приятели по колко пъти са се раждали, че всеки ден някой има рожден ден?” А негов близък, натрупал дългогодишни впечатления, мъдро отбелязва, че ако не си му никакъв на Коко, значи си му съученик.

Завършил е елитната Седма столична гимназия на ул. “Шишман”, изучила едни от най-бъбривите и енергични творчески поколения на София. Все национално известни физиономии като Камен Воденичаров, Дони, Момчил, Милен Цветков, Мартин Захариев и кого ли не.

Стотици пъти сме писали за Каменаров, то вече и децата са наясно с бурната му биография: за първия му брак с някогашната ни колежка от “24 часа” Камелия Станчева, с която са горди родители на вече порасналата София, кръстена на Коковата майка; за голямата любов на живота му Радина Червенова и четирите им деца (Деси и Валди от неин предишен брак, София и общата им дъщеря Анастасия, по-известна като Ая, която тази година беше абитуриентка); за прелюбопитния факт, че

завършва медицина, но зарязва скалпела

и отива да работи като репортер в БНТ; как стана водещ на новини, после шеф на нюзрум; как Иван Костов го назначи за пресаташе на кабинета си и това бяха най-щастливите 100 дни за правителствените репортери, защото Коко ги веселеше преди, понякога по време и след всеки брифинг, та когато напусна властта и оглави комуникациите в “Мобилтел”, се шегувахме, че е сменил най-големия диктатор за най-големия джиесем оператор; как години по-късно се върна отново в БНТ за малко - Вяра Анкова разкри специално заради него ръководната длъжност оперативен директор.

Така че за магнетичната му личност, семейството, кариерното му израстване и морето от приятели праволинейната и жълтата преса плюс всички възможни ефири и сайтове са писали и излъчвали много пъти. По тази причина е малко странно, че днес, броени дни преди официалното му встъпване в длъжността генерален директор на “телевизията майка”, повечето й служители споделят как тънат в пълно неведение:

Какво ли ще

направи Коко?

А уж на “Сан Стефано” 29 го знаят, откакто се помнят.

Дори досегашната генерална Вяра Анкова си отдъхна, че оставя обществената медия в приятелски ръце, двамата с Коко са близки колеги от зората на 90-те, заедно участваха в модернизирането и демократизирането на соцефира. Но аудиторията е ненаситна, тя вечно пита, иска още и още информация.

Ведрият нрав по принцип е голямо предимство в живота, но не е единствен плюс в характера на Каменаров. Тези, които го познават по-отблизо, знаят, че той е надарен също така с креативен и комбинативен ум, безценно качество, за което тренира от съвсем малък.

Едно лято точно преди четвърти клас го стяга яка болка ниско долу вдясно. Оказва се, че е апендиксът, но слава богу, преминава за два дни и не се стига до хоспитализиране. Идва обаче 15 септември, удря първият звънец и на него ненадейно му хрумва брилянтната идея да се спаси от учене поне за два дни, симулирайки същите болки. Речено-сторено, тръшва се, започва да скимти и да се гърчи и се появява баща му.

Тук е важно да се уточни, че покойният баща на Коко доктор Валентин Каменаров е не по-малко известно име в софийските среди. Жълт вестник написа, че бил “прочут медик”, което е малко общо и издава непознаване на материята. Валентин Каменаров е един от най-добрите и уважавани анестезиолози за своето време, работи дълги години във Военна болница. Коко е наследил от него чувството за хумор със сигурност. Когато се ражда Анастасия, колегите на анестезиолога го поздравяват и го питат как се казва внучката му, а той отговаря:

“Анестезия. Следващата ще

я кръстим Реанимация.”

Та в онази история с мнимата болка докторът вижда жалната физиономия на сина си, моментално разбира, че става дума за обикновен симулант, но запазва самообладание и хладнокръвно съобщава: “Ти си за операция по спешност.” Закарва клетия четвъртокласник в болницата, оставайки напълно глух за отчаяните молби и тежките признания, че всичко е фарс. Вкарват го в операционна и му вадят апендикса един път завинаги. Така си спечелва вместо два някъде към десетина дни болнични, само че наистина настъпва медицинска причина.

Ученикът лежи и страда, докато майка му му прочита на глас цялата “Одисея на капитан Блъд” в опит да разчупи монотонното ежедневие. Тая бащина поука младият Каменаров никога не забравя, оттогава не смее нищо да симулира даже когато се налага.

Но въпреки всичко той излиза на печалба от случката благодарение на своя легендарен късмет. Оказва се, че по същото време в абсолютно същото отделение на Военна болница лежи един изключителен човек, преживял идентична операция на апендикс – не кой да е, а първият български космонавт Георги Иванов.

Действието се развива в края на 70-те,

когато по-голям жив герой България няма, той е Супермен, всички деца мечтаят да станат като него, когато пораснат. Коко, който до ден днешен е верен последовател на максимата “Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада”, уверено се възползва от уникалния шанс.

Отива до леглото на героя и се запознава с него. Космонавтът му подарява картичка с автограф

и лично посвещение, която Каменаров занася в училище и там става номер едно.

Децата са в шок! Просто няма кой да му излезе с по-голямо постижение насреща: не само че героично му е отстранен апендиксът и има белег, ами и самият Георги Иванов му е приятел, пише го черно на бяло! Факел да е носил, нямало е да свети така в 127-о основно.

То неговите истории край нямат,

колкото и да се преразказват, пак нови ще излизат. Имаше например една забавна случка, докато работеше за Костов, която дълго се обменяше между колегите.

Заминават, значи, премиерът, депутатът Димитър Абаджиев, който в този момент е международник на СДС, ключова фигура, и Коко за Бенелюкс. Трябва да посетят Белгия, Холандия и Люксембург за ден и половина, совалка правят във връзка с предстоящото по онова време членство на България в Европейския съюз. Летят с широко известния правителствен фалкон.

Издигат се високо в небето, свалят коланите, появява се стюардеса, любезно пита кой какво желае да консумира. Костов и Абаджиев са заклети вегетарианци, почитатели на здравословния начин на хранене, екото, биото, фибрите, лимеца, гурмето, този тип блюда, и логично си поръчват нещо от сорта на мус от маруля. Коко обаче никога не се е славил с аскетски навици, напротив, по-скоро е на принципа, че гладна и жадна мечка хоро не играе. И макар в този момент да се намира на някаква си чиновническа длъжност, а другите двама да са ръководители на държавата, така да се каже, щом стюардесата се обръща към него, той най-невъзмутимо я пита:

“А какво имате за ядене, извинете?”

Притеснена, жената обяснява, че самолетът е малък, не разполага с особено разнообразен кетъринг. “Нищо, нищо - настоява Каменаров, - кажете ми какво точно имате.” Тя започва да изрежда все неща, които биха се харесали на монасите отшелници в Аладжа манастир или на коали, докато най-сетне споменава пушена сьомга. “А така, идеално! – доволно възкликва пресаташето. - Ще ви помоля да ми донесе всичката пушена сьомга, с която разполагате, известно количество препечен хляб и малко масълце.”

И така по ирония на съдбата, докато министър-председателят и най-близкият му съветник се засищат с клета маруля, Коко славно си похапва до тях, мажейки филийка след филийка с мазничка сьомга и масло. Даже по едно време посяга и към личното табаско на Костов, което докарва и без това скандализираната стюардеса почти до сълзи от възмущение.

Напоследък Каменаров често е забелязван из центъра на София да води огромен голдън ретривър на име Густав. Изключително възпитан и благ, той понякога придружава стопанина си дори на неформални бизнес срещи, държи се перфектно, не хапе. Начинът, по който това куче влиза в семейство Каменарови, също е мила история, заслужава си да се разкаже.

Дълго време къщата на Коко и Радина е препълнена

Всъщност не е къща, а апартамент, в който порастват четири деца. Постепенно обаче се разреждат, един по един наследниците си хващат пътя, заминават да учат и работят в чужбина, излитат от гнездото, както се казва. Остава само Ая, но и тя вече си има работа и е студентка, така че двамата "титуляри" решават да си вземат домашен любимец. Цял живот са мечтали да си имат, кучкари са, но не са им стигнали силите от толкова челяд.

Избират си порода с добър нрав и обявяват търсене в широкия си приятелски кръг. Много бързо попадат на жена, която продава тъкмо ретривъри, и тя им изпраща снимка на Густав. Невероятно сладко бебе, като от реклама на храни за кучета. Вдигат се веднага, отиват, вземат го, купуват му легло, играчки, храна, купички, гребен, хавлийка, каквото може да се добие от зоомагазин.

От момента, в който става член на семейство Каменарови, това животно не е имало ден спокойствие. Постоянно някой го гушка, играе с него, ръчка го нещо, учи го да дава лапа, лази по пода и го преследва. Обожават го направо,

Густав им е петото дете.

Не е особено смел, малко трепери по време на гръмотевични бури, категорично против е даването на лапа и едва ли би се проявил геройски в напрегнати ситуации, но си е Каменаров и това е! Казват, че една от важните характеристики за човека е отношението му към животните. Ако е вярно, Коко минава успешно тази част от теста, широко му е сърцето.

Излишно е да се гадае как ще подходи новият генерален директор към БНТ и какви реформи ще проведе, но със сигурност в обществения оператор не се очакват мракобесни времена. Господин Коко Каменаров е контактен, диалогичен и рационален човек, изпълнен с положителни емоции и енергия. Не е случайно все пак, че първият космонавт му е приятел!