6 милиона американчета пият опасни лекарства

“Свръхактивни” са тези деца (и някои възрастни), които трудно задържат вниманието си, не се фокусират върху едно нещо и не могат да контролират своето физическо, умствено или емоционално натоварване.
През 2015 г. 7,2% от децата в началното училище (предимно момчета) са свръхактивни. Броят им е нараснал рязко, като за XXI век увеличението е с близо 50% в сравнение с края на ХХ век, обяви СЗО. При тях поведението влияе зле на ученето, на отношенията с другите и на приятелствата.
В САЩ над 6 милиона свръхактивни деца пият лекарства - най-често адерал и риталин. Адералът е амфетамин, подобен на наркотика екстази. Той има химическа структура като адреналина и като допамина - хормона на насладата. Действието му е стимулиращо за мозъчните центрове, които предизвикват еуфория. Риталинът блокира някои невротрансмитери и увеличава синтеза на допамин и на серотонин, друг хормон на удоволствието. И двете лекарства засягат централната нервна система и се случва да бъдат предписани и на 3-годишни деца в Америка. И както става с всички лекарства, в даден момент настъпва катастрофа.
Децата, пиещи
адерал или риталин,
изпитват изкуствено
щастие
Когато обаче стимулаторът им бъде отнет, изпадат в дълбока физическа и психологическа дупка, тъй като тези лекарства са сходни и с антидепресантите.
Колкото по-дълго се пият, толкова по-силна е абстиненцията след това. При нея се наблюдават: раздразнителност и гняв; тревожност и пристъпи на паника; замъгляване на разсъдъка; депресия; трудна концентрация и липса на мотивация; умора; обърканост; главоболие; неудържимо влечение към някои храни; неравномерен пулс; гадене; промени в настроението; психози; трудно заспиване; мисли за самоубийство; насилие.
Психотропните медикаменти невинаги постигат търсения ефект. Има много актове на необяснима жестокост от страна на хора под тяхно въздействие или след спирането им. Например стрелбата на 20 април 1999 г. в училището в Колорадо. И двамата ученици, убили 13 души и ранили 23-ма, преди да се самоубият, са пиели тези лекарства. Опитите да се установи връзка между приема на риталин и адерал и зачестяващите училищни стрелби в САЩ обаче се натъкват на пълно засекретяване на всички данни с мотив “конфиденциалност на данните за подрастващите”.
Свръхактивността е призната за детска болест. Няма данни да е по наследство и причините за нея са неизвестни въпреки многото проучвания. Не всички държави обаче я лекуват с хапчета. Във Франция свръхактивни са само 0,5% от децата - нищожно малко спрямо средното за света. Тя ги лекува без лекарства. Как го постига?
Първо, свръхактивността се свързва с начина на живот и храненето. Проучване от март 2017 г. сочи, че свръхактивните деца ядат много сладкиши, пият сокове с изкуствени подсладители, не им се събира и 1 час четене на ден, стоят поне по 2 часа дневно пред екран и са обездвижени. Техните родители се оплакват, че детето трудно заспива и така си обясняват отклоненията в поведението му.
Нарушенията в хормоналния баланс, особено при деца, се причиняват и от излагането на големи дози електромагнитно лъчение от мобилни телефони, микровълнови печки, телевизори, компютри и пр., както и от безжични технологии (рутери, слушалки, блутут и др.). Френската култура обаче е доста различна от американската. Първо,
френските деца ядат
много по-малко
сладкиши и готови
храни с изкуствени
съставки
в сравнение с други страни. Второ, там използването на електронни устройства не е чак толкова масово, а физическата активност за тях е всекидневие. Най-после френските лекари много по-трудно им пишат рецепти за всяко оплакване.
За френските детски психиатри психосоциални и ситуационни фактори обуславят свръхактивността. Вместо да дават лекарства, те търсят скритата причина за нея. Но не я търсят в мозъка на детето, а в социалната му среда. И щом открият проблема, го лекуват с психотерапия или семейни консултации. Това е твърде различен подход от американския, при който всеки симптом се приписва на някаква биологична дисфункция, например на дисбаланс в мозъка на детето.
И на трето място френските родители са много по-строги с децата си от американските, като им налагат граници на позволеното още от най-ранна възраст. Децата са възпитавани, че могат и са длъжни да контролират поведението си. Така че освен вино и сирене няма да е зле Америка да внесе от Франция и подхода й към свръхактивните деца, вместо да ги тъпче с медикаменти.