Един скапаняк е натресен на Левски за негов помощник и това се оказва фатално. Той съсипва организацията му, а него праща на бесилото.

Но Димитър Общи - най-големият и най-долният предател в българската история, не е българин. Той претендира да е общ за българи и сърби, оттук и неговият прякор. Общо е обаче предателството му, даже всеобщо. Той издава наред и повсеместно каквото се сети, като накисва и невинни хора. Издава участниците в разбойническите му акции, издава мрежата от тайни комитети и стотици дейци в нея, издава и самия Левски. Накрая лъже пред съда във вреда на Апостола, гледайки го в очите.

Общи е късогледо, даже престъпно натрапен на Левски от началника му в Букурещ Любен Каравелов и от войводата Панайот Хитов. Левски го знае що за птица е още от времето на легиите в Белград. Той възразява на заповедта им, но й се подчинява. После обаче упорито отказва да приобщи Общи към делото. При обиколката им го държи "у лево" и се оказва прав - Общи не струва като водач, няма акъл не само за бунтовник, но и за прост хаирсъз. Каквото и да направи - все е провал.

Има обаче една добре аргументирана версия, че Димитър Общи всъщност е сръбски провокатор. И тогава предизвиканият от него разгром на тайната организация на българите се оказва бляскав успех. (Виж на 36-а стр.)

Откъде се взема

този никаквец?

Как стига толкова близо до Левски, че опитва да го измести с вътрешен преврат? Защо измежду хилядите дейци за освобождение в България, във Влашко и в Сърбия никой освен Левски не проглежда колко страхлив, глупав и вреден е?

Димитър Николич е родом от Дяково в областта Метохия, част от сегашната държава Косово, която бе откъсната наскоро от Сърбия. Той е сърбин, но чат-пат се е обявявал за македонец и затова освен "Косовеца", му викали и "Македонеца". Явно го е правил, за да наблегне, че е роден в изконна сръбска земя, каквито още тогава са претенциите за Македония. В същия дух са били и оскърбленията към тамошните българи от легията, в която е бил записан.

При раждането му през 1838 г. гр. Дяково е населен предимно с арнаути, а сърбите са били малцинство (17 000 спрямо 3800 при съвсем малко турци, цинцари и цигани). Днес населението там е 95% албанци и 5% цигани. Освен родния си език е говорел добре турски и албански, но с българския се затруднявал. Дава показанията си на турски и това обяснява защо в протоколите от разпитите му няма никакви грешки или неточности, допуснати от писарите.

Димитър Общи

обаче е отчайващо примитивен човек.

Неграмотен е, макар че Левски го описва по-меко като “безкнижен” и поради това негоден за комитетската работа. За да се справи, Левски му назначава даскал Васил Бушаранов за личен писар. Колко е бил зле с изразяването на хартия се вижда от “рапорта” на Общи до Ловешкия комитет, с който приканва да му се разреши да убие дякона Паисий, наместника на владиката. Писан е собственоръчно, но си личи, че му е помагано:

“872 на Май 10. В решит Ходжогло ето какво известие от вашия дякон владишки какво е дрънкал Прет Народни Хора дейе, и кадеса намира Димитър Опщи неща да криете от мене виесте Народни и аз сам Народен и сам спомогнал 6000 хиляди гр. и ощ ще спомогна защото мие Приятел защото аз съм ходил с него от едно село до охраннито. не не аз братя несамго видел Това е лъжа гола и и казал Преди 2 неделе уловиха го в София и му уловиха Писмата и му зеле 260-гр. джезъ а това е лъжа гола С очи несамго видел Не това де там казва - 12ий майй 1872 тогива ги е ял.”

И по-нататък: “и молави Братя Пратетеми Поскоро на Централния чернали душа или не е явете ми с същата Пощ По скоро додиса мае Тадева даго очиста ако е и за чистене нека са потпишат 24 лица да го очиста и Повнители зимъска когато ми казахте Тас черна душа че казал некаде че в наш Ловеч има добри работници.”

Общи разказва на разпита, че напуснал Дяково 12-13 годишен, без занаят и 8 години слугувал в Сръбско ”при големи хора” и още 6 г. в гостилници в Букурещ и Гюргево.

Прекъснал слугуването, за да влезе в

“сръбския башибозук”,

както той нарича Първата легия на Раковски. После пак е слуга в хан и през 1865 г. отива в Италия и се записва доброволец във войската на Гарибалди.

Според документ от наборната канцелария във Флоренция е постъпил на 24 май и е освободен при “разформиране на частта” на 20 септември 1866 г. Тези 119 дни служба му дават правото да носи Възпоменателен италиански орден от 1866 г.

В действителност обаче Общи е бил наемник в Австро-Пруската война. В нея Италия се намесва, за да завземе областта Венеция. Тя открива втория фронт на 20 юни, но само след 4 дни италианците са разбити. Скоро обаче и австрийците са бити от прусаците при Садово. Тогава Гарибалди нахлува през Венеция в Тирол и Австрия е принудена да подпише примирие на 10 август.

Така излиза, че войната на Общи е траела само 51 дни. Дори по-малко, защото след тежкото раняване на Гарибалди при Монте Суело неговите доброволци се разбягват. Общи е най-пъргав, но бягат и капитан Петко войвода, и другите българи.

След 55 дни цяла група от 82 души отива в Крит, за да воюва с турците.

Общи твърди, че за 3 г. се е бил храбро в 10 сражения.

Удостоверението за участието му обаче е с дата 30 октомври 1868 г. и не указва докога е останал в Крит. Според свидетелство на Панайот Хитов “не издържел доде са придадоха критените и от там дошел у атина от атина у влашко из влашку у сарбия у белграт и таи това беши 69 година приз марта”.

Общи пък казва на разпита, че се предал на Сава паша в Сфакия и понеже имал гръцки паспорт, бил качен на френски параход за о. Сирос. Дали му 500 драхми плюс пътните и през Цариград се озовал в Браила за 4 месеца. Там според Хитов направил малка гяволия.

Взел с измама от десетина българи 15-20 хиляди гроша, уж да ги снабди с оръжие и да ги поведе в Балкана. Отвел ги обаче в Белград, скрил им се и избягал с парите в Смедерево.

През 1870 г. се върнал в Браила с писмо от Хитов до комитета, което препоръчва: “Изпратете го на отсрещния комитет, за да му служи, ако е съгласен.”

Прехвърлянето на Общи през Дунава трае почти 2 г. - от септември 1869 до юни 1871 г., тъй като Левски не го иска и бави съгласието си. А когато Общи най-после пристига в Ловеч на 16 юни 1871 г., Левски е на обиколка. Той се връща в Турну Мъгуреле и повторно минава Дунава след 2 седмици. Двамата се срещат в Сопот на 1 юли и оттогава Левски е принуден да търпи Общи повече от година.

В началото го държи настрана от работата. Месеци наред, уж за да го подготви, му възлага незначителни задачи и го оставя по хановете да чака.

А на събранията на комитетите Левски

ходи сам,

както и преди. Това поражда недоволство у Общи и у другия помощник - Ангел Кънчев. “Като вървяхме по пътя, раказва Общи на разпита, Ангел се препираше с Дякона: Ти ни водиш като слуги, не ни съобщаваш нищо. Ние с Димитра или ще отидем отсреща (т.е. във Влашко - бел.ред.) или ще обикаляме и тримата поотделно.”

Така се стига до знаменателното събрание “в лозето на доносчика” край Ловеч. То решава по вишегласие революционната територия да се подели. Общи поема комитетите от София до Плевен с идеята да се разпростре и в Македония, а Ангел Кънчев се насочва към Северна България. За Левски остават Тракия и върховният надзор.

Общи обаче подхваща интриги и се държи като сепаратист във “владенията” си. Той живее за сметка на комитетите, харчи нашироко и “забравя” да отчита народните пари. Пренебрегва нареждания на Левски и дори следи пощата му. Някои селски комитети писват от своеволията на Общи, но пък комитетите в Тетевен, Орхание, Етрополе и др. са на негова страна и се опълчват на Апостола.

Стига се до необузданата агресия на дребния горделивец Анастас Попхинов, порицаван по-рано от Левски, че като куриер е отварял писмата му. Попхинов се сдушва с Общи и се одързостява да хули Левски, че бездейства и яде народни пари. Накрая дори го заплашва: ”Недеими туку стапа на краката, че ща са исправа един пат и ще та клацна в челото, и нема да ма забравиш за секоги.”

Това вече е бунт!

Левски обаче отговаря със сдържано достойнство, припомня устава на Попхинов и определя думите му като “мърсотии” и “бълвочи”. В това писмо на Апостола е и паметната му фраза: “Аз съм посветил себе си на Отечеството.”

И той взема мерки да изолира Общи. Прави организационна реформа на района му и създава междинната инстанция “окръжен комитет”. За такъв определя предания нему комитет в Горни извор, а не Етрополския, предлаган от Общи. Освен това Левски отказва да издаде на Общи пълномощно за дейност в Македония. Накрая докладва на Каравелов през юли 1872 г.:

”Д. Общий ще го извадя от службата му, поради неспособностите му... Хвалби по-много, с лъжи пред съучастниците вече, но и по кръчмите на хората говорил: ей Братя: Купувайте си оръжие, че знайте ли, лятоска има нещо! Тук таме и лъгал; че бил принесал хиляди иглинячки.”

В друго писмо в отговор на укорите, че не се доверява на Общи, Левски пише: “Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни (книжа)... Как ще му дам пълномощно като кого где срещне от работниците, казва им: Като не ми праща пълномощно

и аз вече няма да внасям нему пари.

Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари.”

Общи нарушава устава и усеща, че вече си е заслужил смъртната присъда, предвидена в него. Левски обаче така и не му я издава навреме. Общи обира хазната при Арабаконак въпреки изричната забрана на Левски. След месец бандата му е разкрита, Общи е заловен и веднага започва да пее.