Сякаш някакви неведоми сили държат човечеството в перманентна страхова хипноза

Толкова свикнахме да се тресем от страх, че ако минат три дни, без да се случи нещо ужасно, без да има нова страхова истерия, почваме да се питаме “Абе, какво става тука? Нещо не е наред? Прекалено спокойно е. Затишие пред буря.”

Или както мъдро е казал народният гений: “Много хубаво не е на хубаво”. Истината е, че

ние започнахме

да обичаме

страха

За медиите да се занимават с човешките страхове е бизнес и рейтинг, за хората страхът вече е като силно късо кафе.

Държи те буден и нащрек, горчиво е, но се чувстваш жив. Хубаво е страхът да си има име.

Сега актуалният страх се казва Гуам, може да го наречем и “Ким”, ама Гуам звучи по-готино.

До онзиден никой не беше и чувал за остров Гуам, а днес по телевизиите шетат армии от “гуамолози”.

Севернокорейските ракети вече достигали и до Сан Франциско, светът да се готви за ядрен апокалипсис, дори гледах репортаж за противоатомните убежища у нас. Де е Гуам, де е България, ама знае ли човек, току-виж Ким реши да удари с някаква нова тайна мегаракета американските бази у нас.

В интерес на истината водачът на севернокорейската държава наистина изглежда и се държи доста параноично, лошото е, че и лидерът на световна свръхсила номер 1 почна да говори като преди кеч мач.

Преди му отиваше, сега вече би трябвало малко да успокои топката. По принцип война там ще е тотална лудост, ама знае ли човек...

Да хвърлим един бегъл поглед на сергията на страховете от последните години.

2016 г. трябваше да е годината на руско-турска война заради сваления руски самолет.

Жириновски дори обещаваше, че

ще превърне

Турция в

радиоактивно

стъкло

Маса геополитически експерти обясняваха как те отдавна били казали, че третата световна война ще избухне заради проливите. Намериха се и традиционните предсказания на баба Ванга, която била видяла отново православен кръст над “Света София” в Истанбул.

Това последното го каза някакъв нашенец в шоуто на Владимир Соловьов по руския държавен тв канал. Не знам какво стана, но днес Русия и Турция са пак странно близки. Направо съюзници.

2015 г. - третата световна пак трябваше да избухне, когато Русия удари в Сирия. Експерти надълго и нашироко чертаеха картини как американци и руснаци ще се избият взаимно в небето над пустинята. Две години по-късно още не са се сбили, а на “Даеш” доста ѝ се посмали територията.

2014 г. – доста народ обясняваше как голяма война между Русия и Украйна е неизбежна. Всеки миг руските танкове ще поемат към Киев, което пък щеше да въвлече НАТО и ето ти пак - трета световна.

В Донбас боевете продължават и до днес, но някак си стана така, че до голяма война не се стигна.

Но стига за войните. Да си спомним, че трябваше отдавна да измрем от болестта луда крава, в човешки вариант синдрома на Кройцфелд-Якоб.

Това беше страхът на 90-те години. Вълни от статии и репортажи, и то при условие, че у нас не бе открит нито един случай на заболяване на животно или човек. Ама то и да е имало,

може службите

да са го покрили,

знае ли човек

После пък трябваше да ни избие птичият грип, първо щам H5N1, после щам H7N2, H7N7…

После дойде заплахата от свинския грип и неговите апокалиптични щамове, по-многобройни и от прасенцата на свиня майка рекордьор.

Въобще около Нова година щамове, за които никога не си знаел, стават медийни герои номер едно.

Един вид - досегашните щамове бяха лесни, ама таз година

идва

абсолютният

щам и от него

бягство няма

да има

пророческа се оказва книгата на великия Майкъл Крайтън “Състояния на страх”. Сякаш някакви неведоми сили държат човечеството в перманентна страхова хипноза. Не съм фен на теорията на конспирациите, но толкова разумни хора са ми обяснявали за “кемтрейлс” и как американците ни ръсят с нещо, че почвам да си казвам: “Абе пълни глупости, ама знае ли човек,

може да ни

ръсят със

страх...”

Истината е, че най-често бедата идва без предупреждание, нямаш време за страх.

Независимо дали е заспал турски тираджия, който отнася семейна кола в аварийната лента, или е баналният испанския грип, който убива 50 милиона души през 1918 година.

У нас 65 процента от смъртните случаи са от сърдечносъдови заболявания, което не пречи на шопа спокойно да заключи: “Ти ми дай свинско и винско, па ме чекай да умрем.”