Много е отслабнал, казва Славка, приятелката на Стайко Иванов

През май 1997-а на път за Кърджали той се качва на стоп в македонски бус, часове по-късно шофьорът е убит от упор. Набеден и осъден за престъплението е Стайко

Осъден е на 8 г. затвор през 2011 г., после бяга зад граница, но е върнат в България с помощта на Интерпол

Близо два месеца продължава протестът на кърджалиеца Стайко Иванов в затвора. През това време той често отказва да се храни. Целта му е делото за убийство, за което е осъден, да бъде преразгледано

“Стайко е инат. Страх ме е от тази стачка. Гладуването ще му навреди”, казва Славка Динева, приятелка на затворника, който е известен още като Човека птица.

Адвокатът на Стайко е внесъл молба в президентството за помилване. Петиция с 533 подписа от групата “Справедливост за Стайко Иванов” също е изпратена до главния прокурор. Петицията в интернет вече е събрала

над 3000 подписа

в негова защита

След близо 20 г. от убийството, което промени живота на Стайко Иванов, той е зад решетките, където трябва да излежи 8-годишна присъда.

Човекът птица е влюбен в летенето и в началото на 90-те години успява сам да изработи първия си делтапланер - използвал двигател от стара “Шкода”. Любовта му към летенето го отвежда на 11 май 1997 г. в Пловдив, за да разгледа новите летателни машини на пролетния панаир.

Стайко тръгва да се прибира на автостоп за Кърджали. На изхода на Пловдив се качва в македонски бус “Фиат Дукато”. С шофьора Киро Тодоровски бързо намират общ език и по пътя говорят на различни теми.

Край хасковското с. Клокотница някакъв мъж вдига ръка за стоп. Македонецът спира и го качва.

На отклонението за Димитровград делтапланеристът Стайко моли шофьора да спре, за да продължи към Кърджали. Когато Тодоровски намалява скоростта, непознатият мъж вади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го убива.

Бусът се удря челно в крайпътно дърво. Стайко се добира до близкото село и съобщава за случилото се.

Първоначалният оглед е направен като за пътнотранспортно произшествие, а не за убийство. Въпреки че Стайко обяснява на полицаите, че е стреляно, те решават, че той е в шок и халюцинира.

Още първия месец след престъплението бусът, в който имало изградени тайници, дрехите и багажът на убития са върнати в Македония. По време на делото близки на Тодоровски не се появяват, никой не претендира и за обезщетение.

“Убиецът и оръжието не са открити, а Иванов става основен заподозрян. Три дни Стайко е разпитван само от следовател, а адвокат му бил отказван”, разказва Славка Динева.

Половин година Човекът птица лежи в хасковския следствен арест, където се разболява тежко. Прехвърлен е в Старозагорския затвор, откъдето с температура 40 градуса го откарват в затворническата болница в Ловеч. Развива и белодробна туберкулоза.

“Стайко беше жив скелет, но оцеля”, спомня си приятелката му.

Делото се точи с години, криминалистите така и не успяват да намерят нито мотив, нито категорични доказателства, че Стайко Иванов е убил македонеца.

През декември 2005 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него поради липса на достатъчно доказателства. Дори му връщат паричната гаранция от 500 лв.

Човекът птица, който през цялото време твърди, че е невинен, решава да изчисти името си и през 2006 г.

завежда дело

срещу държавата

за незаконно

задържане

Тогава изненадващо Пловдивската апелативна прокуратура възобновява спряното му дело, без да го уведоми за това и без да му даде възможност да обжалва.

Въпреки противоречията в разследването при възобновеното дело магистратите решават, че Стайко Иванов е убиец. През 2011 г. 8-годишната ефективна присъда на делтапланериста е потвърдена и на последна инстанция.

“Стайко изпадна в шок. Отказваше да поеме чужда вина. Беше решен на всичко, за да докаже невинността си”, казва Славка Динева.

Човекът птица пълни раница с дрехи и храна и изчезва. В продължение на

5 г. той

прекосява

граници

и пребивава за кратко в различни държави. Първата му спирка е Гърция. По-дълго време се задържа в Южна Италия. Там намира приятели и работа.

“Стайко е изключително сръчен, буквално е технически гений. Италианците са го наричали Гранде заради таланта му и златните ръце”, разказва приятелката му.

Междувременно Иванов вече е обявен за международно издирване от Интерпол. Напуска Италия, защото разбира, че властите са хванали следите му. Пребивава за кратко в различни страни.

Решава да потърси убежище в Черна гора, но от балканската държава просто го помолили да напусне. Следващата му спирка е Полша, откъдето преминава нелегално в Беларус. Целта му е да стигне до Русия.

Избира пътуване през Беларус, защото маршрутът му се вижда по-безопасен. Беларуските гранични власти обаче го задържат.

“Станало е, когато са празнували Деня на граничаря. В един момент Стайко е бил оставен до палатка, край която е имало два автомата. Това предизвикало паника сред граничарите”, твърди Славка Динева.

Стайко е задържан и обвинен в шпионаж. Прекарва няколко месеца в затвор за нелегално влезли в страната мигранти. След това Човекът птица е върнат на държавата, от която е влязъл - Полша.

Оттам беглецът е препратен в София на 21 декември с полет от Варшава. От летището Стайко Иванов е откаран в затвора.

Броени дни след като попада зад решетките, кърджалиецът се почувствал зле и е настанен в болницата към затвора в Ловеч.

В началото на юни Човекът птица започна гладна стачка.

“Отслабнал е много, но духът му е висок. Опитвам се да го разубедя, за да престане с гладната стачка. Единственото, което искам, е Стайко да излезе жив и здрав от затвора”, казва Славка Динева.