Hа 12 септември 1931 година рецидивистът Манол Стефанов застрелва с един куршум в главата полицейския агент Георги Бечев при опита на последния да го залови в кръчмата "Вардар" на улица "Пиротска" в София.

Събитието се развива в рамките на три часа. Към 17,00 часа портиерът на жилищна кооперация на улица "Шейново" забелязва двама младежи да изнасят три куфара. Единият носи сиви дрехи и мека шапка, другият- черни дрехи и лачени обувки. Портиерът се усъмнява в тях, но не посмява да ги спре, защото видът им го плаши.

Когато обаче двамата излизат, той тръгва след тях на прибежки и припълзявания и виждал как се качват в такси на булевард "Цар Освободител". Не особено смелият портиер дори успява да фокусира номера на таксито - 844, което впоследствие ще се окаже ключът към развръзката на историята.

Когато се връща в кооперацията, портиерът установява, че вратата на един от апартаментите зее широко отворена. Пазителят чука, провиква се веднъж-дваж:"Има ли някой вкъщи?", но никой не му отговаря. Портиерът влиза през отворената врата и заварва апартамента в пълен безпорядък. Всичко е обърнато с главата надолу. Съдържанието на чекмеджетата е изсипано на пода. Кутиите за бижута са празни.

Портиерът

веднага вика полиция

От Пети участък начаса пристигат началникът Обретенов и полицейският агент Георги Бечев. Двамата правят оглед на местопрестъплението, след което потеглят към централната автомобилна пиаца да търсят такси номер 844. Не след дълго въпросното такси пристига на пиацата. Шофьорът първоначално се притеснява, че го търсят полицаи, но в крайна сметка решава да окаже пълно съдействие. Таксиджията обяснява, че към 18,30 часа двамата му клиенти с трите куфара слезли на пресечката на улиците "Пиротска" и "Одрин" и влезли в намиращия се там питеен склад "Напредък". Без да губят време, полицаите

се отправят към мястото

Междувременно престъпниците изобщо не подозират, че са оставили незаличими следи от своето злодеяние. Те влизат в склада и оставят куфарите, след което поръчват на прислужника да им донесе нещо за ядене и ракия. След като се нахранват и обръщат по чашка, този със сивите дрехи напуска склада. Другият остава сам и се опъва на едно канапе.

Малко след 19,30 часа пред склада идват полицаите и започват да разпитват продавачите от околните търговски обекти. Повечето от тях потвърждават, че две лица с куфари са влезли в склада. Бечев и Обретенов не са сами. Те са пристигнали със солидно подкрепление от полицаи от техния участък. Бечев е с цивилни дрехи и студентска шапка, тъй като е последна година студент по финанси и администрация в Свободния университет.

Крадецът с черните дрехи обаче усеща засиленото полицейско присъствие и успява да се измъкне от склада, преди ченгетата да нахълтат в него. Той дори минава покрай кордона с полицаи на улица "Одрин". Понеже наоколо вече се били насъбрали сеирджии, никой не му обръща внимание.

Никой, освен Бечев. Той долавя неестественото придвижване на младежа, чийто външен вид отговарял на описанията на портиера и таксиджията за единия крадец. Дори за момент погледът на ченгето среща този на престъпника, но студентът полицай се прави, че нищо не е видял. В този момент жандармите нахълтват в склада и

започват претърсване

По същото време крадецът с черните дрехи влиза в близката кръчма "Вардар". Бечев на своя глава тръгва след него. Апашът сяда на маса в края на заведението и си поръчва питие. Тъкмо когато надига чашата да отпие, вижда, че в кръчмата влиза същият студент, когото забелязал около склада.

Крадецът веднага се досеща, че въпросното лице е човек на полицията, става незабавно и се пъхва в тоалетната. Бечев не вижда това и започва да пита клиенти на заведението дали не са виждали преследвания от него човек. Казали му, че отишъл до тоалетната. Бечев се насочва към стаята с двете нули. Като приближава на две-три крачки, вади револвер. И тъкмо когато се готви да нахлуе в помещението, вратата се отваря и отвътре прозвучава изстрел. Полицаят е улучен в главата, малко над дясната вежда. Той прави една крачка настрани

и се сгромолясва на пода

Престъпникът изскача и побягва през купа от маси в заведението, но в този миг нахлуват стражарите, чули изстрела, които го залавят. Бандитът е въоръжен с автоматичен револвер с калибър 7,60 и е отведен в участъка. Там е установена самоличността му - мъжът с черните дрехи е опитният рецидивист Манол Стефанов, 26-годишен, от село Горочевци, Трънско. Досието му е доста богато. През 1928 г. е осъден за серия от кражби и лежи в затвора до юни 1931 г.

Откакто излиза на свобода, е извършил 10 крупни кражби от апартаменти на видни столични граждани. За тяхното осъществяване привлича като съучастник Александър Димитров от село Клисура, Трънско, човекът със сивите дрехи. Последният е заловен два часа по-късно към 22,00 часа, когато се връща в склада, без да подозира какво се е случило с ортака му.

Полицаите обискират квартирата на Стефанов и

откриват много

крадени вещи

Скоро ченгетата установяват, че апашите си имали и любовници, съответно Пенка Станева и Руска Борисова. Те живеят заедно в една квартира, където двамата бандити често се крият. Двете момичета са арестувани и подведени под отговорност за съучастие. В комбината е замесен още един мъж - 48 -годишният Михаил Константинов, който е осъждан за изнудване и е лежал в затвора. Същият купувал крадените вещи, след което ги продавал по свои канали.

Делото за убийството на полицая и другите престъпления, извършени от бандата, се разглежда в началото на април 1932 г. от Второ углавно отделение на Софийския окръжен съд. За главния обвиняем Манол Стефанов съдът постановява 10 години затвор за извършените кражби и

доживотен затвор

за убийството на полицая Бечев, както и лишаване от права завинаги. Александър Димитров получава пет години и половина затвор плюс лишаване от права за осем години. Съучастникът Константинов е осъден на шест месеца затвор, а двете любовници на бандитите са оправдани.

Така завършва тази история, чийто най-печален резултат е смъртта на 26-годишния полицай Георги Бечев от Каварна, на когото предстояло не само дипломиране, но и сватба. За съжаление животът е нещо много крехко, което може да бъде прекъснато и в най-хубавите му мигове.

150 полицаи загинали при акции през 20-те години

Една тъжна статистика от 20-те години на ХХ век показва, че между 1923 и 1930 г. при изпълнение на служебните си задължения в страната са убити 150 полицаи.

За същия период в столицата загиват 41 служители на реда. Повечето от тях са жертви на нелегални конспиратори през размирните 1923-1925 г., но има и една немалка част, които са избити от брутални криминални елементи.

През 30-те години абсолютният брой на загиналите полицаи намалява, но въпреки стабилизирането на вътрешния ред в страната все още се срещат нагли престъпници, които без свян посягат на живота на пазители на закона.