На нос Агалина цяло лято има скачачи, жадни за екстремни изживявания.

Идват и от чужбина, чули за култовото място между Созополи Дюни.

Малко преди 17 часа в неделния ден тясната пътечка към скалите на нос Агалина е пренаселена.

Десетки момчета и момичета се отправят към отвесна скала, висока около 20 метра. Едни от тях, за да станат част от морското приключение скачане от високо в морето, други, за да осигурят логистиката - поне няколко клипчета, които да пуснат след това в социалните мрежи.

Мястото обаче вече се оказва заето от група млади руснаци, сред които и няколко русокоси девойки.

16-годишната Люба от Санкт Петербург се приближава с лекота до ръба на скалата и след секунди вече лети надолу към пропастта.

След пляскането във водата следват минути на релакс с кротко плуване. После започва катеренето обратно нагоре по стръмната скала - за поредния скок.

"Не е страшно, а много приятно. Беше ме страх само първия път, но тогава бях на 14 г.", казва пред репортер на "168 часа" синеоката Люба. Разказва, че всяко лято идва в България на почивка и не пропуска скоковете на нос Агалина.

Друго момиче от компанията е доста по-плахо, стои на ръба на скалата, взира се във водата и когато почти е готово за полет, рязко се отдръпва назад. Приятелите й я окуражават и най-накрая тя се престрашава. Скокът й е съпроводен с шумни одобрителни възгласи.

"Това е мястото. Няма друго по-подходящо. Тези, които скачат, го знаят. Не са само местни, нито само българи, тук идват всякакви", казва 24-годишният Христо от Бургас.

Той и двамата му приятели вече си тръгват от скалите след поредната порция адреналин. Компанията обаче предвидливо носи спасителен пояс - все пак всичко се случва при подобно екстремно занимание.

Христо разказва, че е открил вълшебството на скоковете в морето преди 4 години и оттогава редовно вдига адреналина през лятото по този начин.

Емоцията е невероятна, чувстваш се свободен. Нямаш нужда от специална екипировка или много пари. Просто вземаш приятели, палиш колата и на Агалина, казва младият бургазлия.

Нос Агалина е култово място за любителите на този вид екстремно преживяване, защото има изключително подходящи местенца за скокове от високо, където отвесни скали, разположени една срещу друга, образуват примамливи басейнчета, в които се гмуркат смелчаците.

Скалите под Созопол, в района на Германката - място, наречено така в памет на младата Хела Шрьодер ог ГДР, която загинала там през 1959 г., са също сред предпочитаните места за скачачите.

Местността е изключително живописна, с причудливи скални образувания и изумрудено море. След кратък оглед на района трима младежи избират скала, висока около 8 метра. Най-слабичкото момче бързо се покатерва и без да му мисли, скача от високото. "Браво, Марто", чува се от долу.

Мартин Гаров е на 15 г., учи в английската гимназия в Бургас. Обича да скача от високи скали, понякога сам, понякога с брат си, който е 11-класник от математическата гимназия. Той е един от най-добрите математици в света и непрекъснато е по олимпиади.

Марто тренира водна топка, а в морето се чувства напълно в свои води. Освен около Германката под Стария град в Созопол също има подходящи скали за скачане. Те дори са дали името на една от най-красивите крайбрежни улици в Стария град, наречена "Морски скали".

Там е и скала, известна с името Паликари, което в превод от гръцки означава "момче". Според легенда, разказвана от местните, навремето от тази висока скала обичало да скача момче от града. То било добър плувец, но един ден скочило в бурното море и се удавило. В негова памет местните кръстили скалата Паликари.

Легендата за Германката пък разказва, че докато младата Хела Шрьодер седяла на скалата и се любувала на гледката, огромна вълна я грабнала и завлякла в морето. Днес за трагедията напомня паметна плоча, поставена на лобното място на летовничката.

По-късно там смъртта си намират и двама българи - пещернякът Никола Казаков и плувецът Стоян Тодоров.

Дали заради фаталните инциденти, или по други причини, Германката не е сред най-любимите за скачачите. По-напредналите избират нос Агалина заради високите скали, а начинаещите често започват от скалите край фара в Ахтопол. Те са доста по-ниски и подходящи за първи уроци по екстремно скачане в морето.

Белите скали откъм Централния плаж в Царево, които местните наричат Гаргите, също са рай за любителите на свободното скачане.

“Десетки са местата, от които местни хора скачат. На наша територия имаме над 100 плажни образувания, много красиви местенца", казва кметът на Царево Георги Лапчев.

Сред тях са скалите на плажа във Варвара, наречени Дарданелите заради едноименната улица, която води към пясъчната ивица, както и Корабите до Синеморец.

Къде скачат в Бургас и защо пренебрегват забраната, четете в хартиеното издание на "168 часа"