На 10 февруари 1971 г. шефът на ДС в Перник полк. Стефан Свръдлев, втората му жена Павлина, 5-месечният им син Сергей и дъщерята от първия му брак Лозка минават границата с Гърция.

Искат политическо убежище и след време се местят в Западна Германия. Така до бягството на Владимир Костов през 1977 г. Свръдлев е най-високопоставеният офицер от Държавна сигурност, избрал свободата.

В България той автоматично е осъден на смърт (както и Костов) за измяна, а жена му Павлина - на 20 г. затвор. През 1983 г. тя и детето са доведени тайно у нас. През 1991 г. синът му е

намерен паднал

от покрива на блока си

в София. Съсипан от ударите на съдбата, полковникът умира в Мюнхен през октомври 1994 г.

Свръдлев е шеф на отдел “Мобилизация” в пернишкото МВР. Иска и голямата му дъщеря Даниела да тръгне с него. Но няма как - тя е омъжена и има син на 1 г. Тя плаче, че се разделят завинаги. “Няма все Тодор Живков да е на власт”, успокоява я баща и. “Предай на сина си, като порасне, никога да не се занимава с политика", поръчал той.

Вечерта преди бягството Свръдлев събира група приятели в ресторант “Байкал” в Перник. Към полунощ ги прегръща на раздяла. “А не го е правил никога”, казва един от тях. След бягството 11 от хората на тази софра са наказани.

Но не и тогавашният шеф на тила в МВР и зам.-министър ген. Здравко Георгиев. Той е трамплинът за скока на капитана в “Гранична милиция” до полковник от ДС само за 2 г. Заради тази протекция в Перник Свръдлев е недосегаем. Знае се, че организира гуляи за ген. Георгиев и други началници от София и им осигурява и женска компания.

“Беше много як! И държеше на пиене. Изпива литър ракия, разкрачва се, навежда си главата и двама души му увисват на врата.

А той ходи с тях насам-натам, разнася ги и се смее”, разказва Никола Кючуков, по онова време млад лейтенант от МВР.

“Той беше голям приятел с шефа на текезесето в радомирското село, от което е родом. Вземаше му джипката когато си иска. С тази джипка избяга”, добавя той. “Ама преди това

беше взел доста пари

назаем от колегите.

Може би 10-15 хиляди лева Продаваше и цимент. От Темелково изписва един или два камиона за някое предприятие, но накрая взел да задържа парите. Тогава циментът бе много дефицитен, аз моята къща я строих 1970 г. и той ми набави цимента. Имах 3000 лв. Ако ме бе усетил, сигурно щеше да ми иска назаем. А на такъв човек не се отказваше”, разказва Кючуков.

“Зимата на 1971 г. в Перник бе застрелян касиерът на ГУМ и изчезна чантата му с оборота. Някои колеги заподозряха Свръдлев. Той цъфна в районното половин час след убийство, уж минавал оттам, и взе да разпитва как е станало. Не се доказа, убийството остана неразкрито. Но отговаряше на психологичекия профил на убиеца и може да е събирал пари за бягството”, допуска Кючуков.

Час след сбогуването в “Байкал” текезесарската джипка поема към Петрич. Като капитан от Гранични войски Свръдлев е бил шеф на застава “Брестница” до 1965 г. Имал е и контакти с гръцките офицери оттатък, включително и неофициални. Ето защо в ДС допускат, че отвъд границата семейството е имало посрещачи. “Ако е било инсценировка, тя бе блестящо осъществена”, казва ексначалник на МВР в Перник. За граничарите Свръдлев е свой човек. Той им казва, че ще лови риба по Струма. Изоставя джипа и подхвърля в него ключа от служебната каса, която е опразнил. Минава границата с надувема лодка.

“Ако един полковник от Гърция дойде в България, как българските власти ще се държат с него? И аз като български полковник ще бъда добре приет от гръцките власти”, разсъждавал Свръдлев пред дъщеря си преди бягството. Тя споделя това по-късно пред следствието.

Според роднини причината Свръдлев да избяга e несъгласието му с нови нареждания, спуснати от КГБ, България да отвори канал за наркотици към Запада и така да съдейства за дестабилизацията му. Хора, които са го познавали, казват, че полковникът бил

корав сталинист,

беззаветно предан на БКП

и влюбен в СССР.

Заловил бил десетки нарушители на границата, но тези инструкции били сломили вярата му.

Свърдлев отнася чанта с 500 листа секретни документи. Според едни източници те разкривали механизма, по който тайните служби създават и поддържат наркоканал през България към Западна Европа и САЩ. Други твърдят, че в чантата имало информация за трафика на оръжие към подривни движения в Азия, Африка и Южна Америка.

Когато проговаря на Запад, самият Свръдлев развива версията за наркоканала. Според него механизмът за дестабилизация чрез наркотици бил планиран от КГБ през 1966 г. и бил задействан след среща на разведките от Варшавския договор в Москва следващата година. В секретните книжа каналът се възлагал на търговското дружество “Кинтекс". Фирмата е създадена през 1966 г. със заблуждаващо съкращение от “Кинкалерия и текстил” и започва дейността си с износ на плат за парашути. Постепенно се профилира в търговията с оръжие.

Каквито и да са били връзките му по върховете на МВР, не е възможно един окръжен отговорник по мобилизацията да е разполагал с такива документи. Установено със сигурност е, че Свръдлев изнася евакуационния план на Перник и списъци на служителите в МВР и на личния състав на секретни поделения, както и директива на МВР М-120/00-0050 от 16 юли 1970 г. Според по-късни сведения от американски източници в нея имало детайли за наркоканала.

Бягството вдига невъобразим шум в системата. Освен наказанията на дребните риби по веригата е изготвен нов евакуационен план за окръга, сменени са кодовете, позивните, местата за концентрация, убежищата.

ДС гледа всячески да намали щетите, без да е наясно с размера им.

МВР изпада в шок от бягството на полк. Стефан Свръдлев и семейството му в Гърция през февруари 1971 г.

За него министърът Ангел Солаков разбира още на сутринта от шифрограми от Гърция. Той обаче се обажда на пернишкия началник на МВР Иван Ачанов с прякор Пищоля и му казва: "Иване, кажи на полк.

Свръдлев да

ми се обади веднага!"

"Тъй вярно, ще му предам! - отвръща Пищоля и след малко докладва: -Дежурният казва, че още не е дошъл."

"Как ще дойде, като сега пие узо в резиденцията на ЦРУ в Кавала!", крещи Солаков.

Свръдлеви искат политическо убежище и остават в Гърция 8 години. Твърди се, че избягалият офицер вършел пак същата работа - борба с незаконния трафик през границата, но за гръцките служби. Според близки на семейството то е живяло сносно, даже охолно. В Гърция съпругата Павлина се изучила за зъболекар.

У нас след разпитите на всички близки и колеги на Свръдлев са наложени наказания на 11 души. Само 1 обаче е пенсиониран, другите са преназначени на директорски длъжности в предприятия и след време тихомълком ги връщат в МВР. Това, че наказанията са били проформа, личи от съдбата на шефа на МВР в Брезник Коце Димитров. Той взема заплатата си цяла година от МВР, без да се явява на работа, за да навърши годините за пенсия, като същевременно е и заместник-директор на предприятие за изкопни работи. Заради д есетките шофьори на багери и фадроми в него то носи знаменателното прозвище "Сивите вълци".

Освен това МВР взема мерки да девалвира информацията, изнесена от Свръдлев. Започва и кампания за оклеветяване на беглеца. Бил алчен и ЦРУ го съблазнило. Приписват му и нашумялото, но неразкрито убийство на касиера на пернишкия РУМ в края на 1970 г., когато е ограбен оборотът на магазина. След доста години бившият милиционер Стойне Христов казва в интервю, че е заловил истинския убиец, но го пренебрегнали заради вече нарочения Свръдлев.

В архива на комисията по досиетата се пазят и документи по разработка "Слепец", образувана срещу избягалия офицер. От тях излиза, че по петите му са пратени агенти, но те не успяват да отмъстят за измяната.

"Свръдлев е един от 10-имата българи в 9 страни, които са били обект на тайната Служба 7, която от 1964 поне до 1974 г. се е занимавала с т.нар. остри мероприятия срещу български емигранти на Запад", пише Алексения Димитрова в книгата си "Отдел за убийства".

"Името му фигурира в плана за 1971 г. под кодовото название "Слепец". От мероприятията, утвърдени през юли, става ясно, че вероятно се намира в ГФР и е търсен усилено "по линия на туризма, транспорта, търговията, спорта, културния обмен", а по петите му е пратен секретен сътрудник "Бончев", за да го издири. От резолюция, писана на ръка, обаче се разбира, че това не е дало резултат. Същата задача са получили и секретните сътрудници "Боби" и "Златков" по линия на транспорта. Планът предвижда още до 15 август 1972 г. да бъде подбран от наличната агентура или вербуван и подготвен за извеждане "сътрудник изпълнител", се казва в разработката.

Не е ясно защо ДС търси Свръдлев не в Гърция, а в Германия, където той наистина се мести, но доста по-късно.

Въз основа на изнесени от полковника документи САЩ

започват атаки срещу България като покровителка на наркотрафика,

а бившият зам.-директор на ЦРУ Джоузеф Дъглас споменава Свръдлев с благодарност в мемоарната си книга от 1990 г.

"Всички измишльотини за работата му за ЦРУ са в духа на съветските филми- казва депутатът от ВНС Янко Янков пред "168 часа". - Категоричен съм от личните си впечатления за него, че не е бил вербуван нито преди да избяга, нито след това. А и западните служби предпочитат джентълменски отношения - не са толкова глупави да вербуват някого само защото е избягал. Подкрепата за наркотрафика е започнала далеч преди него и той е имал съмнения и угризения заради поставяните му задачи. "Бях надъхан офицер, вярвах във великите възможности на социалистическата система - ми казваше - но се сблъсквах с неща, които отслабваха доверието ми."

Според Янков МВР е имало от какво да се притеснява. Свръдлев бяга месеци преди България да свика международна конференция за наркотиците. А изнесените от него документи разкривали според Янков най-подробни схеми и поименни участници в наркотрафика. В София идват митничари от САЩ и служители на Агенцията за борба с наркотиците (ДЕА). Те предложили и България приела да подпише спогодба за обмен на оперативна информация и за обучение на български митничари. Курсът е проведен през 1973 г. във Варна. На него американските лектори неочаквано изреждат имена на държавни служители, ангажирани в наркотрафика (някои от споменатите били и курсисти). След това американците прекратили обучението.

През 1982 г. Свръдлев казва в интервю за в. "Либерасион", че властта в София подкрепя наркотрафика и че е немислимо българските шпиони да действат самостоятелно. Оттогава в годишните доклади на ДЕА до Конгреса на САЩ неизменно се изтъква, че "България е новият център за трафик на наркотици от Далечния изток".

Според документи, предоставени от роднини, през февруари 1980 г. семейството се мести в Мюнхен. Често канят Свръдлев в радио "Свободна Европа", чиято българска секция в онези години е котило от двойни агенти. Там работи и колегата му от ДС и също беглец полк. Владимир Костов. Сведенията на Свръдлев обаче са доста обезценени през годините и затова интересът към него е слаб.

Но той изведнъж се засилва след покушението срещу папа Йоан Павел IIІІ и разгорялата се пропагандна битка - една от най-големите през Студената война. Стрелецът Али Агджа е от "Сивите вълци", но той не е пернишки багерист, а член на турска екстремистка групировка с това име. Арестуван за съучастие с Агджа е служителят на БГА "Балкан" в Рим Сергей Антонов. Според Янков Свръдлев е бил готов да свидетелства срещу Антонов. Щял е да каже в съда, че по правилата на ДС работещите за "Балкан" са били и нейни служители. В книгата си "Времето на убийците" журналистката Клеър Стърлинг също цитира избягал разузнавач - полк. Хикс, според когото всички страни от съветския блок са използвали авиолиниите си и за шпионаж.

Свръдлев обаче не се явява на нито едно от делата срещу Антонов. Явно ДС го е разубедила чрез следното "остро мероприятие". През есента на 1983 г. съпругата му Павлина и синът им Сергей тайно са доведени у нас. Връщат се през Виена, където тъщата на полковника е пусната на екскурзия. Тя се обажда на дъщеря си и я вика на среща. На 12 септември Павлина взема детето и заминава за Виена, без да каже на мъжа си.

Не е ясно до каква степен е действала доброволно. Близки на полковника, с които "168 часа" разговаря, също нямат отговор на този въпрос. Но факта, че е взела документи и скъпоценности, те тълкуват като нейно приготовление

да продължи от

Виена към София

През октомври 1983 г. съпругата и детето се появяват извънредно по телевизията. От екрана те клеймят Свръдлев, живота на Запад и гнилия капитализъм. Разказват и за "машинации на западните служби и най-вече ЦРУ", които са ги подлъгали да напуснат родината.

Въпреки тази изява Свръдлев започва да изпраща на жена си пари от Германия.

"Павлина обичаше лукса и с парите от Свръдлев живееше доста нашироко, без да работи. Купуваше си кожени палта, избираше тоалети от "Бурда" и "Некерман", скъпи мебели за жилището в София и всичко й се доставяше", разказа пред "168 часа" нейна родственица.

Жилището е в 8-етажен блок в кв. "Гоце Делчев". Някои апартаменти в него са на служители в МВР. Павлина е настанена там със сина си, а през 1988 г. получава право да купи жилището. Така беглецът Свръдлев става негов съсобственик, тъй като не е разведен и е пратил парите за покупката. Тук бие на очи разликата между него и другите бегълци със смъртни присъди за измяна. На всички тях им се отнемат имуществото и родителски права, а съпругите им веднага получават развод.

Според бивш офицер от МВР през 80-те г. Павлина е пътувала до Москва и този факт въвежда интересна съветска връзка в случая "Свръдлев". Но освен че преди бягството си той води курс по самбо (съветско бойно изкуство, което практикува и президентът Путин), "168 часа" не успя да намери друг аспект на тази връзка.

Синът Сергей записва немска филология и след 1989 г. ходи на гости при баща си в Германия. Но на 4 срещу 5 март 1991 г. е намерен паднал от покрива на блока си. Според разследващите е било злополука или самоубийство. Пред Янков обаче Свръдлев заявил, че синът му е убит.

"Още при първата ни среща през 1991 г. Свръдлев ми каза:

"Те убиха сина ми,

за да ми отмъстят!"

Чух за неговото бягство в началото на 80-те г. Една вечер видях по телевизията жена със 7-8 годишно дете и то каза: "Аз много мразя баща си, защото той много мрази България. Макар че съм живял в Германия, много обичам България". По-късно жена му ми разказа историята с връщането си. Не можех да проумея как толкова наивно е влязла в капана им", казва Янков.

"168 часа" потърси д-р Павлина Анева в блока. При позвъняване тя каза отвътре: "Изчакайте!", но не отвори. През вратата се чу как разговаря с покойните си родители. На другия ден жена, която носи храна веднъж дневно, сподели, че Павлина е с напреднала деменция. Тя имала и навик да събира разни вещи и да ги пъха в бяла чанта, сякаш се готви да пътува за някъде.

"Познавах Сергей - каза съседката от 8-ия етаж. -Видях на сутринта локвата кръв пред блока и разследващите. Те казаха, че е паднал след 20 часа, вече по тъмно. Много добро и умно момче беше, изобщо не мога да си представя, че е искал да се самоубива. На няколко пъти съм питала майка му за причините, когато още беше добре. Всеки път даваше различни версии - веднъж за някакви хора, които го изнудвали. Друг път - че се забъркал със секти. Стори ми се, че умишлено не казва нищо конкретно и ясно. А Свръдлев, като дойде, се качва горе на оглед."

"Свръдлев е работил в Германия към фирмата за колбаси "Амири" и е бил добре материално. Грижеше се за жена си и сина си и им пращаше пари - разказва негова близка. -Познавах майката на Павлина и допускам отвличането да е било инсценировка. Иначе защо ще взема всички ценности? По телевизията казаха, че са живели при много лоши условия, но тя беше луксозно облечена."

"Като станах депутат през 1990 г., отидох в Германия за медицински изследвания. Тогава Свръдлев ми се обади за съдействие

Заради смъртната присъда не можеше да идва в България

- разказа Янков. -Ползвах депутатския си статус и говорих с Петър Младенов и ген. Атанас Семерджиев. Те май вече знаеха, че ще говоря за това. И двамата ми казаха: "Напиши само два реда формално и ще го пуснем." Отговорих: "Няма да пиша, разчитам на думата ви." И действително го пуснаха. Свръдлев беше човек на риска. Дойде и отседна в "Шератон". На среща с мен беше със съпругата си и двамата ми се оплакаха, че няма никакви детайли за смъртта на сина им. Отправих питане и някакъв полк. Цветков ми изпрати формален отговор на 3 страници."

"При второто му идване останах с впечатление, че иска да провери дали в България има шанс да се оправи. Видя, че няма шанс, разочарова се и повече не дойде. А Павлина ми каза, че когато е говорила по телевизията, е била третирана с химикали. Но детето не е било нужно да го упояват, а само са го инструктирали.

Свръдлев е трябвало да даде

показания срещу Антонов

Един човек от службите, Марин Петков, в свое интервю казва, че са провели оперативно мероприятие за неутрализирането му като потенциален свидетел. Под това той явно разбираше отвличането на жена му и детето. Настоях прокуратурата на Въоръжените сили да разпита Петков, но не ми отговориха."

Пред свои близки Анева споделяла, че синът й е блъснат, а на покрива било написано с кръв: "Обичам те, мамо." За погребението тя също била под въздействие на психотропни вещества, и заспала в колата, казват те. После казала, че мъже с черни шлифери следели траурната церемония. Съмнително според роднините е и обстоятелството, че след инцидента във вестник излиза голямо заглавие "Синът на Свръдлев се самоуби!".

През 1994 г. самият Свръдлев е намерен мъртъв в жилището си в Мюнхен. Изпил приспивателни, смесени с хапове против малария. Не понесъл мисълта, че не е предотвратил смъртта на сина си. Според други и тази смърт е загадъчна. Жена му не отива на погребението. Отказала се в последния момент, защото се уплашила за живота си.

За погребението дъщеря му Лозка изпраща в България 11 покани до негови приятели. Уведомява ги, че поема всички разноски по пребиваването им, но нито един не се отзовал.