Първата проява на недъга, вкарал Ленин в гроба, след като го е превърнал в немощен и слабоумен човек, е през 1921 г. Съветска Русия тъкмо прави завой от военния комунизъм към НЕП и нейният вожд започва да се оплаква от силно главоболие и умора. Скоро към това се добавят и прогресивно схващане на крайниците, което стига до пълна парализа, както и необясними пристъпи на нервна възбуда. В това състояние Ленин отривисто маха с ръце и говори несвързано. Накрая той вече общува с околните само с три думи: “виж ти”, “революция” и “конференция”.

Извикани са лекари от Германия, но нито те, нито руските светила успяват да поставят диагноза на болния. Ето как е описано състоянието му от Иля Збарски в книгата “Обект №1”. Авторът е син и асистент на биохимика Борис Збарски, който лично балсамира Ленин и после дълги години ръководи лабораторията в мавзолея за поддръжка на тялото му:

“Състоянието му видимо се влошаваше и вместо членоразделна реч той издаваше само неясни звуци. След известно подобрение през февруари 1923 г. изцяло се парализираха дясната му ръка и краката. Погледът, преди това проницателен, стана затъпял и безизразен.”

През пролетта на 1923 г. Ленин е откаран в Горки, където да изкара последните си дни. “Той не може да говори, и през деня, и през нощта го измъчват кошмари и понякога крещи”, пише Збарски.

Следва ново подобрение и на 7 януари 1924 г. Ленин, сестра му и съпругата му устройват празник за децата от околните села - украсяване на елха в зимната градина на имението. Ленин се чувства толкова добре, че взема участие във веселбата, седнал в инвалиден стол.

На 21 януари 1924 г. сутринта той сам откъсва листчето от календара. Личи си, че го е направил с лявата ръка, тъй като дясната е била парализирана. След това става вял и се чувства отпаднал. Следобед е прегледан от професорите Фьорстер и Осипов, но те не откриват нищо тревожно. В 18 часа обаче състоянието на болния рязко се влошава, започват гърчове и пулсът става 120-130. В 18,30 ч температурата му стига 42,5 градуса и в 18,50 ч лекарите констатират смъртта.

Приживе са обсъждани като вероятни диагнози епилепсия, алцхаймер, склероза и даже отравяне с олово от куршумите, които Фани Каплан изстрелва в Ленин при покушението през 1918 г. Единият е изваден, но другият остава в тялото на Ленин. Той откъртва част от лопатката и засяда в белия дроб съвсем близо до жизненоважна артерия. Смята се, че куршумът е причинил скоротечна склероза на сънната артерия, чиито поражения стават ясни чак при аутопсията. В протокола за нея акад. Юрий Лопухин пише:

“Склеротичните изменения в лявата сънна артерия и по протежението й вътре в черепа бяха такива, че по нея изобщо не е текла кръв.”

Симптомите при Ленин обаче не говорят за склероза, а за прогресивна парализа вследствие на поражения в главния мозък в резултат от късни усложнения при сифилис. Според Збарски някои от повиканите лекари от чужбина са тъкмо специалисти по лечение на сифилис, а предписваните на Ленин лекарства са по курса за лечение на тази болест, прилаган по онова време.

Но извършилите аутопсията правят специално изявление, че не са открили никакви признаци на сифилис. Все пак акад. Лопухин свидетелства, че е видял бележка от Николай Семашко, тогавашен комисар по здравеопазването, до патолога Алексей Абрикосов с молба “да обърнете специално внимание на нуждата от сериозни морфологични доказателства за липсата на люетични (т.е. сифилитични) поражения при Ленин в името на запазването на неговия светъл образ”.

Светлият образ се е запазил, но още не е късно да се разбере от какво е умрял Ленин - в Москва се съхранява тъкан от мозъка му.