Вече се знае колко хранително е човешкото месо. В ново изследване за канибализма в зората на историята е направена точна сметка на калориите, които се получават от изяждането на цял човек - над 125 000!

От публикуваните данни за калоричността става ясно и че най-големият деликатес в човешкото тяло е месото на дланта точно под палеца. Тук бие на очи аналогията с месото от мечите лапи - то е най-скъпият дивечов деликатес в ловните ресторанти.

Повече от десетилетия археологът Джеймс Коул от университета в Брайтън разсъждавал по въпроса, докато изследвал канибализма с цел прехранване през старокаменната епоха - периода, продължил поне 2,5 милиона години до около 10 000 г. преди новата ера.

“Бях заинтригуван каква е хранителната стойност на човешката плът. Но с когото и да заговорех по този въпрос, всеки вдигаше вежди и ме гледаше особено”, казва д-р Коул. Той бе интервюиран в британския печат през май, когато публикува своето изследване в сп. “Сайънтифик рипортс”. Не бе успял да си намери съавтор в научните среди, така че то излезе само под неговото име.

Този, ако не патологичен, все пак зловещ научен интерес води д-р Коул до създаването на същински наръчник за човекоядци с изчислени калорични стойности на всяка част от човешкото тяло. Той е изучавал най-ранните предтечи на човешкия род и особено се е интересувал от общуването помежду им. Според д-р Коул именно канибализмът позволява да се разберат нивата на това общуване.

“Ако хуманоидите

са били като

съвременните хора,

очевидно са прибягвали до канибализма по много причини - обредни, културни, социални и чак на последно място за нахранване. Тъй като такива са причините за канибализма и в наши дни, исках да разбера дали те са били налице и тогава”, казва ученият.

На няколко места в Европа са открити доказателства, че хуманоидите са се изяждали едни други. Д-р Коул визира пещерата Гъф в Англия и пещерата Ел Сидон в Испания. Първата работа на археолозите, когато попаднат на такива находки, е да ги категоризират, т.е. да определят дали човекоядството е имало ритуален смисъл (например при погребение), или е за утоляване на глада. Д-р Коул сочи, че канибализмът е с цел оцеляване, ако липсват находки, свидетелстващи за спиритуална практика или за извършен ритуал.

За да провери дали човешкото месо е използвано само като храна, д-р Коул изследва дали неговата хранителна стойност за прачовеците е съпоставима с месото на другите животни, които те са ловували по същото време.

“Ако го наричаме “хранително”, без обаче да имаме представа за неговата реална хранителна стойност, как тогава бихме могли да твърдим, че това месо е било ядено до насита”, казва ученият.

Той е изчислил, че ако бъде изядено, човешкото тяло доставя между 125 000 и 144 000 калории, като е изчислил средната калоричност на всеки орган. Двете човешки бедра дават общо 13 350 калории, а пищялите и ходилата - 4490 калории. Ръцете до лактите дават общо 7450 калории, а под лактите - 1660 калории. Сърцето е 650 калории, белите дробове - 1600, а под тях черният дроб дава 2570 калории. Двата бъбрека са общо 380 калории.

Изводът на учения е, че не си струва човек да се прехранва с ядене на хора. Група от 25 днешни мъже биха се заредили от месото на едно човешко тяло с енергия само за половин ден. Но ако стадо със същата численост в праисторическото време се угощава с мамут, то ще получи от него 3,6 милиона калории, които биха го държали сито 60 дни. А един бизон би предложил на същото племе 612 000 калории, които ще му стигнат за 10 дни.

Тъй като е относително нискокалоричен, човекът едва ли е служел за прехрана и находките от старокаменната епоха, свидетелстващи за канибализъм, са категоризирани погрешно като случаи на човекоядство с цел нахранване. Всъщност те са резултат от ритуали и обреди. Яденето на човешко е било повече въпрос на избор, отколкото на необходимост. Мотивацията за такъв избор обаче остава неясна.

Д-р Коул е съвсем наясно с недостатъците на своето изследване. Те са няколко. Първият е, че човешката му “извадка” е твърде малка. Сметките за калоричността са направени въз основа само на 4 трупа на мъже, тъй че няма “разбивка” за жени, за деца и за подрастващи. При това данните са снети през 40-те и 50-те години на ХХ век. Д-р Коул обяснява, че няма никакви изследвания по въпроса за човешката калоричност в други формати, така че данните да се съпоставят и като проценти от общата телесна маса, както и по съдържание на мазнини, белтъчини и пр. Той обаче е калкулирал калоричността на отделните органи именно като използвал тегловните им проценти.

В научната общност тези калкулации вече се признават за валидни. Причината е, че приложеният метод за изчисляване на човешката калоричност е абсолютно същият като при пресмятането на енергийната стойност на телешкото и на другите меса, които хората консумират.

“Таблицата на човешките калории дава най-доброто приближение до действителните стойности на калоричността на човешкото тяло, което бихме могли да имаме”, казва д-р Коул.

Другият недостатък е, че посочените хранителни стойности са приложими към съвременния човек, а не към неговите по-едри и грубовати предци, например неандерталците. Така че на тях трябва да се гледа като на минимални стойности.

Последният въпрос към д-р Коул в интервюто е дали неговите колеги и приятели биха приели поканата му за обяд, след като прочетат статията му. Той отвръща утвърдително, защото най-вероятно ще им сервира само зеленчуци.