След като извършва престъплението, убиецът слага край на живота си

ВЪПРЕКИ стражата, която заемаше входа на министерството, успях да вляза вътре и видях страшна картина: просветният министър Кънчов, паднал в средата на кабинета си по гръб и под него локва кръв, а убиецът седи мъртъв в едно дълбоко кресло!

Така очевидец описва суматохата около убийството на министъра на просвещението Васил Кънчов, извършено на 24 януари 1902 г. За втори път в новата българска история действащ министър става жертва на покушение. На 15 март 1891 г. в центъра на София е убит финансовият министър в кабинета на Стамболов Христо Белчев.

На 21 декември 1901 г. д-р Стоян Данев, лидер на Прогресивно-либералната партия, сформира самостоятелно правителство. Той поканва за министър на просвещението Васил Кънчов, известен български учен, автор на безценни научни приноси по история, етнография и статистика на Македония, с които по категоричен начин доказва нейния български характер. Заради тези заслуги Кънчов си създава много неприятели в Белград и Атина, където отдавна си

точат зъбите

да заграбят изконни български територии.

Първоначално Кънчов се отнася резервирано към идеята да стане министър. Постът би му пречил на амбициозните научни планове, но след дълги кандърми приема предложението на партийния си лидер. Познавайки политическата ситуация в страната, Кънчов си дава сметка, че няма да остане задълго на този пост. Едва ли ученият е допускал, че ще го напусне само след месец, и то не поради оставка на кабинета, а по волята на един невменяем треторазреден учител, който на всичкото отгоре е негов ученик.

В деня на убийството Кънчов както обикновено е в работния си кабинет в министерството. След като се връща от обяд, сяда зад бюрото си и започва да води обичайните служебни телефонни разговори. Към 15,00 часа в чакалнята седят двама души - един стар учител и един млад - Тома Каранджулов.

Около 15,30 часа министърът изпраща разсилния да повика един от началниците на отделения. В този момент вътре нахълтва Каранджулов. След минута в коридорите на етажа отекват

пет последователни револверни изстрела

а след секунди още един.

Най-близо до местопроизшествието се оказва бившият народен представител д-р Гудев (по-късно министър-председател). Слизайки по стълбите към кабинета на Кънчов, той дочува стрелбата, връща се на бегом на горния етаж и се развиква за помощ. Други двама чиновници - Въжаров и Лазаров, също чуват изстрелите, но от страх побягват към изхода и излизат на улицата с панически викове: "Помощ! Полиция!"

Гудев се оказва далеч по-смел. Заедно с намиращия се наблизо началник на отделение Увалиев се устремява към кабинета на министъра. На вратата ги настига разсилният. Влизат вътре и замръзват. На килима в локва кръв лежи министърът, а на едно от креслата безпомощно се е отпуснал Каранджулов. Дясната му ръка е увиснала, а на пода се търкаля револвер. Устата и очите му са широко отворени.

По всичко личи, че след като е ликвидирал Кънчов, убиецът е налапал пистолета и е

сложил край

на живота си

По някои следи може да се предположи, че между двамата мъртъвци е имало схватка. На пода се въргалял счупеният на две бастун и смачканото бомбе на убиеца. Книжата на бюрото са разхвърляни.

Преди да бъде убит, министър Кънчов вероятно е оказал съпротива или поне се е опитал, заключава по-късно разследването. На излизане разсилният го оставил седнал зад бюрото, а тялото е намерено в единия ъгъл на помещението. Когато Гудев, Увалиев и разсилният влизат, простреляният министър все още дава признаци на живот. Веднага е повикан лекарски екип, но смъртта настъпва преди неговото пристигане.

Два от куршумите са заседнали в гръдната област. Те се оказват смъртоносни. Другите попадат на по-безопасни места, но, така или иначе, Кънчов загубва голямо количество кръв. Скоро на местопрестъплението идват и полицаи, и журналисти. Новината за покушението бързо се разпространява. Към 16,00 часа около сградата на министерството се струпва тълпа от разтревожени граждани.

Убийството на Васил Кънчов предизвиква дълбоко възмущение у цялата общественост. Приживе той е един от символите на борбата за освобождение на Македония, обичан и уважаван от всички патриоти.

Като човек Кънчов е скромен и безконфликтен, затова мотивите за неговото убийство будят недоумение. Вниманието на пресата се фокусира върху личността на убиеца.

Тома Каранджулов е роден в Прилеп. В родния си град попада под влияние на сръбската пропаганда и става

един от най-отявлените сърбомани

Това му осигурява стипендия да учи в Белград, но след известно време идва в България. Каранджулов завършва педагогическо училище в Лом и българска филология в Софийския университет. Негови състуденти свидетелстват, че той страда от комплекси за интелектуална недостатъчност. Често заплашвал професорите със смърт, ако го скъсат на изпитите.

Като завършва, Каранджулов става учител. Първоначално е назначен за директор на училището в Брезник, а по-късно за учител в София. Скоро е уволнен от тогавашния министър на просвещението Константин Величков

поради "некадърност"

и "поради една мръсна история, жертва на която станала една столична учителка". Оттогава Каранджулов постоянно виси в коридорите на министерството и изнудва министрите да го назначат на работа като учител.

Иван Вазов, който също за кратко време заема този пост, му предлага учителско място в Лом или Шумен, но своенравният безработен категорично настоявал да бъде назначен в столицата. Историята се повтаряла при всеки следващ просветен министър. Чиновниците в министерството били свикнали да го виждат всеки ден из коридорите и вече не им правел впечатление. Никой не обръща внимание, че злодеят спокойно се разхожда из сградата с оръжие.

След като Кънчов става министър, Каранджулов започва да го изнудва да го назначи за библиотекар в университета. Министърът категорично отхвърля мераците на смахнатия службогонец. Според следователите, когато убиецът влязъл в кабинета на Кънчов, между двамата е избухнала

мълниеносна свада

Вероятно Каранджулов е получил поредния отказ, което го е тласнало към крайното решение.

Психичните отклонения на убиеца са известни на органите на реда, но никой не взема мерки, за да предпази околните. Неуравновесеният характер на Караджулов се обяснява с тежки генетични увреждания.

Чичо му бил идиот, а братовчед му лежал в лудницата на Александровската болница в София. Баща му пък бил фалшификатор на пари. За да не го хване полиция, избягал в Белград.

Министър Кънчов завършва земния си път, преди да навърши 40 години. Погребан е с почести. Князът, министри, депутати, интелектуалци и много граждани го изпращат до последното му жилище. Застреляният оставя млада вдовица и невръстна дъщеря.

Убийството му предизвиква възмущение не само в страната, но и в чужбина. От цяла Европа валят съболезнователни телеграми. Само в Белград тайничко злорадстват. Убитият е един от най-големите разобличители на неоснователните сръбски ламтежи за Македония.