Закаляването засилва имунната система, ускорява обмяната и премахва диабета

Седиш си на бюрото пред компютъра вече осми час, краката ти малко са отекли, наболява те гърбът. А и коремът ти леко увисва над колана, което си е нормално за мъж, наближаващ 40-те.

В такъв момент може да се случи интернет да изкашля една снимка на полугол мъж с брада, седнал на глетчер някъде в полярния кръг. Той гони 60-те, но изглежда като суров спартански войн, подложил тялото си на стихиите, за да предизвика боговете.

Проверка в “Гугъл” показва, че това е Вим Хоф, холандец. Прякорът му е Ледения заради изумителната му способност да понася свиреп студ. Става ясно, че за пореден път се кани да подобри един от 26-те си световни рекорда - за престой в ледена вода. Сега той е 1 час, 13 мин. и 48 сек. и пак е негов. Научният интерес към този човек се оказа огромен. Както и популярността му. Той е създал лагер само за мъже в Полша насред пущинаците, където за 7 дни всеки желаещ да тормози тялото си се научава как да му е топло без дрехи при минусови температури. Това “удоволствие” излиза 1500 евро.

Ако издържаш на студ, казва Хоф, имаш много здрава имунна система и си неуязвим за болестите, пълен си с енергия и настроението ти винаги е добро.

Да мръзне, звучи налудничаво за всеки, който живее на закрито и не спортува. Такъв човек не обича да страда. А особено неприятно му е да е мокър, гладен или да му е студено. Почти всички хора са такива, защото човешкият организъм се стреми към състоянието, наречено хомеостаза. При него без никакви усилия е постигнато равновесие между външните фактори на средата и физическите потребности на тялото. Така то може да си почива.

Водопроводът, парното, леките коли, супермаркетите, изкуственото осветление и климатиците са неща, с които днешният човек може да извършва фина настройка на своята среда и да си осигури живот в постоянна хомеостаза. Ние се будим дълго след изгрев, ядем на закуска плодове, расли в другия край на света, пътуваме до работата си с коли и прекарваме деня в офиси с климатик, а вечер се прибираме, без да сме били навън повече от няколко минути.

Този комфортен живот обаче има и тъмна страна.

Днешният човек в сравнение с първобитния е доста по-дебел,

доста по-ленив и е доста по-зле със здравето. В развитите страни вече никой не страда от болестите на недоимъка, но пък болестите на излишъка станаха масови. XXI век започна с експлозия на затлъстяването, диабета и високото кръвно, дори подаграта се завърна.

Стотици милиони страдат от автоимунни болести - от алергии до артрит и от лупус до Паркинсон и Крон, при които тялото буквално атакува себе си. Това е така, защото поради липсата на външни заплахи за него цялата складирана енергия на имунитета се насочва навътре и предизвиква хаос.

Учените изтъкват, че човешкото тяло не е пригодено за безкрайна хомеостаза. Човекът е програмиран да се стреми към телесен комфорт тъкмо защото това е доста рядко състояние.

Всъщност човешкото тяло се нуждае от стрес. Не чак такъв като от скъсан ахилес или ако те награби мечка. А умерен, при който нервната система активира цяла каскада от физиологични реакции, неподвластни на контрол от главния мозък.

Жегата например стимулира сърдечносъдовата система да работи по-енергично, за да предизвика потене, което да охлади тялото. Но никой друг екстремен външен фактор не причинява толкова много промени във физиологията на човека колкото студа. Минусовата температура не само стартира цяла верига от загряващи процеси, но и стеснява кръвоносните съдове, изостря ума, забързва рефлексите и повишава производството на инсулин.

Животът при много малки вариации на външната температура има за страничен ефект нетренираната кръвоносна система. Днешният човек стои почти през цялото време на закрито, а излезе ли навън, е облечен с най-съвременните защити срещу студ. Така че

дори най-големите здравеняци крият под своите мускули слаба кръвоносна система

Данъкът за това е непосилно тежък - от болести на кръвоносната система умират 30% от човечеството.

Но да погледнем двойната епидемия от диабет и затлъстяване през очилата на термодинамиката. Така е направил през 2015 г. проф. Вутер ван Лихтенбелт от Маастрихтския университет. Той уговаря 8 затлъстели мъже с диабет на възраст около 60 г. да постоят на студено, за да види как студът влияе на организма им.

Облечени само по шорти, мъжете влизали за 6 часа в стая с температура 14 градуса, т.е. малко над точката, при която тялото започва да трепери. Експериментът продължил 10 дни, като през това време нивата на инсулина и на кръвната им захар са били следени постоянно. На 10-ия ден мъжете усвоявали глюкозата с 43% по-ефикасно, отколкото в началото. С други думи, оказва се, че само за десетина дни студът е в състояние да преобърне посоката на диабета.

Професорът дава следното обяснение: Студът кара тялото да активира богатата на митохондрии кафява адипозна тъкан, наричана още кафява тлъстина. Тя изтегля обикновената бяла тлъстина от складовете й в тялото и я праща за изгаряне с цел затопляне на тялото. Ето защо, обратно на здравия смисъл, колкото повече кафява тлъстина има даден човек, толкова по-трудно пълнее.

При раждането си всеки има кафява тлъстина, съставляваща около 5% от телесното му тегло. Това обяснява защо бебетата не хващат простуди. По-късно обаче отчасти заради вечното лято вкъщи, осигурявано от парното отопление, хората губят постепенно кафявата си тлъстина и при зрелия човек тя практически се свършва.

Това ни връща към Вим Хоф. Научната общност се вторачва в него през 2008 г., след като е изследван от екип на Маастрихтския университет. Тогава

Вим Хоф е 51-годишен, но има 5 пъти повече кафява тлъстина от 20-годишните младежи

Смята се, че я е натрупал заради престоя си на студ. Това откритие кара дори скептиците да се записват за лагера му близо до селището Пшесиека в Полша.

Първо Вим Хоф ги учи как да дишат и най-вече как да удължават времето с вдишан и с издишан въздух. С малко тренировки човек се научава да редува хипервентилацията на белите си дробове със задържане на дъха за около 3 минути. Това кара нервната система да препрограмира реакцията си на стреса от липсата на дишане. Резултатът е, че тялото започва да понася по-леко студа и остава топло и дори се загрява при много ниска външна температура.

Второто умение, което човек придобива в лагера на Хоф, е още по-просто. Свикваш да ти е студено и потискаш импулса на тялото да трепери. Треперенето е рефлекторна реакция с цел загряване на тялото чрез свиване на мускулите. Но равното, дълбоко дишане и отпускането обуздават този импулс. Резултатът е, че вместо да накара мускулите да треперят, тялото превключва към натрупване на кафява и изгаряне на бяла тлъстина пак с цел освобождаване на топлинна енергия.

С колко кг се отслабва по този метод, четете в хартиеното издание на "Здраве без лекарства".