Как празнуваха Еньовден на Хайдушкото сборище над Троян

“Хвърляйте диктофоните и фотоапаратите и празнувайте”, шеговито каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който току-що е закичен с венец от пъстри билки. Хората около него гледат с любопитство и добро чувство и слушат обясненията му, че е дошъл на празника на билките на Хайдушкото сборище просто като Красимир, а не като министър.

Еньовден се отбелязва на поляната над Троян за 15-и път,

традицията е

събрала гости

от цялата страна

Бели шатри са наредени сред свежата зеленина на окосената предната вечер трева.

Разноцветното множество е навсякъде: пред скарите, пръскащи апетитен аромат на кебапи и пържоли, пред дървената естрада, очакваща изпълненията на група “Тангра”, а някоий са насядали направо на земята.

Пред масата, където гиздави девойки в бели премени раздават чай от 22 билки, се тълпят най-много хора - извива се дълга опашка от желаещи да опитат неповторимия еликсир.

Симона Петрова от Троян поднася вита погача на Каракачанов и му обяснява, че е станала в 4 сутринта, за да я омеси и изпече.

“Всички казват, че този край е известен със сливовата ракия. Няма такива работи, вижте какво правят хората тук”, с благодарност приема вкусния подарък той.

Допълва, че е идвал в последните години 5-6 пъти на Хайдушкото сборище и винаги се е чувствал прекрасно.

“Не ми поставят обаче служебни въпроси, а ме питат ще седна ли при тях да пием по ракия. Това е атмосферата на Еньовден”, казва Каракачанов и поема поредната приятелска ръка.

Троянска фирма осигурява билките за чая - те задължително са брани в Балкана, обяснява Стела Карамфилска, инициатор за създаването на празника и един от основните организатори. До края на деня ще бъдат раздадени около 1,6 тона от благоуханната и лековита отвара.

Карамфилска със задоволство обяснява, че с всяка изминала година популярността на проявата нараства - дошлите се множат и преоткриват Троян като туристическа дестинация. От мероприятие от местен характер в началото сега празникът на билките, планината и туризма се разраснал в национален мащаб.

Идеята и апелът на организаторите е да се опазва природата. Може би затова времето също бе слънчево усмихнато, без да е задушно и горещо.

Прохладен вятър напомня, че мястото на проявата е в планината, където въздухът е невероятно чист. За радост на децата непомрачената от облаци синева бе стахотен фон на реещите се делтапланеристи от Троян и с. Орешак.

Организаторите са се погрижили за забавленията на малките, като под бялото покривало на шатра ги рисуват и сплитат на плитки.

“Открай време троянецът се опира на три важни стълба: на планината, на традицията и на хората до себе си. Благодаря на организаторите, че ни връщат към тези три стълба”, каза при откриването кметът на Троян Донка Михайлова.

За 15 години

конкурсите са

традиция - има за

най-дълъг венец

от билки за участници

от 5 до 105 г.

“Най-постоянният ни гост е на 93 години. Бай Папурков от с. Врабево кара стара “Варшава”, пие чай от 22 билки и е жизнен като момче”, разказва Даниел Сираков, основен организатор на празника.

С охота той разказва как хората пристигнали автобуси от Плевен, Ловеч, Лесидрен, Карлово, Търново и Русе. С коли пък дошли чак от Силистра. Имало група и от Англия.

Сред хорската пъстрота нагиздени с бели премени и закичени с венци баба и внучка се отличават. Разбираме, че 10-годишната Евдокия Диновска всъщност е така наречената Еньова буля.

Според фолклорните изисквания за такава се избирало младо момиче, задължително с живи родители. Дружките му го обличали и то изпълнявало обичай, близък до ладуването. Малката буля можела да гадае каква ще е реколтата, дали ще е добро времето, но най-вече можела да нарича по китките на момите за какво момче ще се омъжат.

“От дете събирам билки. По нашия край сме предавали жълт и червен кантарион, бял равнец и други. Някога килограм от тях струваше 8 стотинки”, припомня си бабата на Евдокия Богдана Лаковска.

Пенсионираната учителка по руски и всепризната майсторка на шипков мармалад дава

рецепта за

приготвяне на

лековито мазило от

жълт кантарион

Билката се заливала с олио и се оставяла да престои 45 дни на слънце. После се прецеждала и използвала за всички видове рани.

“Заздравяват бързо, все едно, че не ги е имало”, уверява леля Богдана. Тревожи се, че стихийното и неграмотно бране на билките, изскубването им с корените ще доведе до изчезването им. Най-дългият венец тази година бе 15,55 метра, изплетен от бабите от клуба на пенсионера в с. Ломец с председател Мика Петрова.

Вплитането на разнообразните билки им отнело половин час. Вложили в направата му равнец, червена и жълта звъника, жълт кантарион, еньовче, чичек, маточина и полски хвощ.

“Във венеца има и цвят на повет. А той, натопен в спирт, лекува ставни заболявания”, провиква се жизнена стрина, след като сме изключили диктофона. И макар че ветрецът непрекъснато донася прохлада, то край каменното огнище, където къкрят казаните с чая, е горещо. Зачервени мъже доливат вода, насипват билки и свещенодействат около отварата. Пореден порив на вятъра вдига пепел от огнището и го запраща по развеселените гости, чакащи за чаша с чай от дъхавите треви на Троянския Балкан.