Не акад. Курчатов, а нацистки физик е истинският създател на съветската атомна бомба.

До този извод са достигнали съвременни руски историци на базата на разсекретени архивни материали.

За съветския режим след войната получаването на ядрено оръжие е било най-важната задача. Без него СССР нямаше да играе ролята на велика сила на международната сцена.

Точно този факт обяснява и как щандартенфюрерът от СС барон Манфред фон Ардене, кавалер на Рицарски кръст с дъбови листа в Третия райх и един от любимите учени на Адолф Хитлер, след войната е удостоен на два пъти със Сталинска награда.

Той е талантлив физик,

автор на 600 патента и един от пионерите на телевизията

на 14 декември 1930 г. самоукият изобретател успява да осъществи телевизионно предаване на картини по напълно електронен път, заменяйки шайбата на Нипков с електроннолъчева тръба.

През 1931 г. Ардене представя изобретението си на изложбата ИФА в Берлин и стига до първа страница на в. “Ню Йорк Таймс”.

Той има частна лаборатория близо до Берлин, която от 1938 г. е щедро финансирана от Министерството на пощите на Третия райх в рамките на германския “Уранов проект” (Kerwaffenproject). Именно Манфред фон Ардене е

разработил метода на газо-дифузионните очистки на урановите изотопи

и разделянето на изотопа уран 235 в центрофуга.

Лабораторията му се охранявала от цял полк на СС. Съветското командване пресметнало, че за да пробие бетонните укрепления и да сломи съпротивата на специално обучените войници, ще трябва да задели цели три дивизии за щурм на обекта. Но дори тогава няма да може да се добере до научната документация и да вземе за трофей неповредено оборудване. В края на войната не е имало и никакъв шанс някой от физиците, работещи в лабораторията, да избере руския плен, вместо да избяга в зоната под контрол на западните съюзници.

Но през април 1945 г. изведнъж се случва чудо - охраната от СС кротко предава оръжието си. Всички лабораторни изследвания, цялото оборудване, включително урановата центрофуга с цялата документация и реактиви, попадат в руски ръце.

15 тона пречистен от германците уран също

са прибрани от руснаците

Шефът на екипа барон Фон Ардене заминава със съпругата си за Москва. Дори взел със себе си своя великолепен роял, есесовската парадна униформа и потрета в цял ръст, нарисуван от личния художник на фюрера, на който е с връчения му рицарски кръст с дъбови листа - най-високата награда в Третия райх.

С Фон Ардене заминават и над 200 видни физици, радиоинеженери и ракетни специалисти. Между тях са такива имена като лауреата на Нобелова награда и създател на ракетите Фау-3 Густав Херц, професорите Вернер Цулиус, Гюнтер Вирт, Николаус Рил, Карл Цимер, доктор Роберт Допел, Петер Тисен, Хайнц Позе и др.

В съветските университети те заемат местата на руската професура, голяма част от която е разстреляна или изпратена в лагери от Сталин още преди войната. В онези следвоенни години

в Съветския съюз царят

глад и мизерия

и шансът му да създаде своя атомна бомба е повече от нищожен. Нужни са милиарди вложения, модерна апаратура и учени.

Заедно с Фон Ардене ешелони докарват от Германия и най-доброто оборудване от Кайзеровия институт и от института му в Берлин-Лихтенфелд-Ост. Доставени са и немски трансформатори - един от тях без ремонт работи и до ден днешен в град Голицино. Пристигат и документация, реактиви, филмови и записващи устройства, уреди за телеметрия и необходимата оптика.

Сталинова Русия изобщо не е могла да произведе такива неща, а голяма част от този вид техника не е била по силите на съветската икономика до самия крах на СССР, а и до ден днешен.

Но пък като трофеи в Съветския съюз са демонтирани, пренесени и сглобени повторно цели заводи от окупираните територии в Германия и от Източна Европа. 

Така например до Виена е демонтиран и пренесен в СССР чисто нов завод за радиолампи, волфрамовите пещи от който изиграват голяма роля. Австрийците са се научили да правят вакуумни помпи, които позволяват да се получи вакуумно разреждане до минус 10 на 13-а степен мм живачен стълб. Нещо недостижимо за изостанала и разрушена от войната Русия.

На Октябърское поле в Москва

набързо е построен специален лагер

В него Фон Ардене живеел в двуетажна къща, а на стената си бил окачил портрета, подарен от фюрера. В наши дни там се помещава Курчатовият институт.

Немците донесли със себе си и схемите на атомен реактор за промишлени цели и на реактор-размножител.

Твърди се дори, че германците вече са били извършили успешни опити с малка атомна бомба на остров Рюген в Балтийско море и в Померания, където при експлозията загинали около 700 военнопленници. Експерименталните взривове били с мощност 5 килотона.

На 25 декември в “лаборатория № 2” е пуснат вторият в света (след САЩ) уран-графитен реактор Ф-1 и е осъществена самоподдържаща се верижна реакция.

От НКВД работата ръководел Игор Курчатов, който не бива да се бърка с физика Борис Курчатов. Паралелно с това в обекта “Челябинск-40” бил получен плутоний за първата съветска бомба. След успешните изпитания там германецът д-р Николаус Рил е удостоен със звание “герой на социалистическия труд”.

Самият Фон Ардене пък за заслугите си

през 1947 г. получил Сталинска премия

Две години по-късно първата съветска атомна бомба е успешно изпробвана в пустинна местност до Семипалатинск. Два дни след ядрения опит, на 31 август 1949 г. шефът на НКВД Лаврентий Берия, който отговаря за съветския атомен проект, тържествуващ докладва на Сталин за успеха с взривяването на РДС-1.

На Запад наричат бомбата Джо-1 по името на Йосиф Сталин. А на 15 септември 1949 г. Берия пише в дневника си: “Корольов докладва за ракетите. Добре се придвижват. И това нямаше как да стане без немците. Велик народ!”

Разбира се, в грандиозния проект участват и множество изтъкнати съветски учени. Вероятно решаващи са били и получените разузнавателни данни от съпрузите Етел и Юлиус Розенберг, както и сведенията от Фредерик Жолио-Кюри.

След това изпратили Арден в черноморския град Сухуми. Там, на брега на залив бил построен нов научен център, в който имало центрофуга за отделяне на изотопи на урана. Барон Фон Ардене станал научен ръководител на СФТИ – Сухумский физико-технически институт. За тази работа германецът получил втората си Сталинска премия през 1953 г. А след две години, през 1955 г. дори му разрешили да се върне в Германия, но в източната й част - ГДР.

Славата, която си спечелил, превръщайки СССР в ядрена свръхсила, му помагала във всичко. Каквото и да поискал, веднага му се доставяло.

Върнали му даже конфискуваното оборудване отпреди войната. На два пъти – през 1958 г. и 1965 г., бил награден и с държавната награда на ГДР. Безпрецедентно за соцлагера с паричните премии, придружаващи съветските и източногермански отличия, му разрешили отново да си направи частен институт. Така с почести ученият доживява и обединението на Германия. В последните години на живота си работи успешно върху физически методи за борба с рака.

Баронът умира на 90-годишна възраст през май 1997 г.