Основателят на Всемирното бяло братство Петър Дънов е една от най-крупните, но и най-загадъчни фигури през целия ХХ век у нас.

Харизматичен оратор и блестящ проповедник, Дънов за кратко време успява да създаде една голяма религиозна общност от последователи, които го боготворят.

Учителя, или "Беинсa Дунo", основава собствено религиозно-философско учение, което се самоопределя като "езотерично християнство" и окултизъм. При това, макар в мнозинството си да са обикновени хора, между белите братя, както сами се наричат, има и представители на висшата класа - интелектуалци, писатели, художници, музиканти, а също военни и политически фигури. За Дънов се говори дори, че

чрез съветника

Любомир Лулчев е влияел

и на решенията на

самия цар Борис ІІI.

Съществуват убедителни доказателства, че именно той се е намесил решително пред двора и в защита на българските евреи.

Като реформатор той официално е отхвърлен от висшия клир на Православната църква, но немалко редови свещеници също са заинтригувани от проповедите му. На Дънов се приписват и много предсказания за бъдещето на света.

Многобройни са и разказите за мистериозните случки, които се предават през годините от уста на уста за неговите свръхчовешки възможности. Въпреки християнския си характер учението му е повлияно силно от източната мистика. За Дънов се вярва също, че е специалист по френология, хиромантия и дори, че може да влиза в контакт с мъртвите. За него по подобие на хиндуизма животът е низ от последователните прераждания, през които минава душата, а основните качества на личността може най-лесно да се определят по линиите на дланта и по формата на черепа. По същия начин може да определи и характера на човека, и дори да се узнаят и неговите най-скрити мисли, свидетелстват поклонници.

Разказват например, че той с точност предсказвал бъдещето, и то не само на другите, а и своето собствено - рядка дарба при ясновидците. Макар че животът му е сравнително добре документиран - през голяма част от него специални стенографи записват всяка негова дума, все още, както се полага на основател на религиозен култ,

за него се носят

множество легенди

В мъгла е покрита дори и кончината му.

През Втората световна война неговите последователи вече са над 40 000 души. В началото на 1944 г. по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на братството в село Мърчаево и се установява в дома на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се в столицата на 19 октомври 1944 г. А само седмица преди да почине, на 20 декември 1944 г., явно предвиждайки скорошния си край, той изнася пред Общия окултен клас беседата, озаглавена многозначително "Последно слово".

Според едно от преданията на Стефановден, 27 декември 1944 г. още по тъмно сутринта се потропало на вратата на къщата на Петър Дънов в "Изгрева". Новата комунистическа власт изпратила няколко активисти с червени ленти на ръката да арестуват водача на Бялото братство. В онези страшни дни хиляди хора били отвеждани "за малка справка" в мазетата на ДС, за да не се върнат никога повече. Ранният час на ареста не бил избран случайно.

Комунистите знаели,

че Дънов има хиляди привърженици, и се опасявали, че те може

да окажат съпротива,

ако се опитат да го задържат посред бял ден.

За тяхна изненада вратата се отворила почти моментално и на прага се показал самия Дънов. Въпреки че бил много блед и видимо тежко болен, с блага усмивка и с вид на човек, който не е изненадан от посещението, той се обърнал към въоръжените представители на ОФ: "Очаквах ви. Почакайте ме само за малко да се приготвя."

Милиционерите решили, че иска да си вземе палтото, и "великодушно" го оставили да влезе обратно в дома си. Почакали известно време на студа, но Дънов не се появявал. Когато изминали 10-15 минути, най-накрая не се сдържали и нахлули в къщата. Но какво да видят - Учителя бил легнал мъртъв и около него няколко от най-приближените му последователи вече го оплаквали, а на шашардисаните органи на МВР обяснили, че току-що духовният им наставник се е "самоизлъчил" и е приключил земния си път. Това е едно от преданията за кончината на Петър Дънов, което се разпространява между последователите му.

За да излязат от конфузната ситуация обаче, управляващите

пуснали слух, че религиозният лидер

се е самоубил

заради страха от възмездието на народната власт. По-късно лъжливата версия, че сам е сложил край на живота си, в продължение на десетилетия се застъпва и в официалните казионни издания на атеистичния режим.

Всъщност, както после ще свидетелстват някои от учениците му, а и медицински лица, извикани да го лекуват, от няколко дни 80-годишният Дънов е бил в много тежко здравословно състояние с диагноза двустранна бронхопневмония.

Независимо от това през годините неговите почитатели вярват, че Учителя по собствено желание е напуснал тялото си и е минал в по-висша форма на съществуване съгласно собственото си учение. Твърдят също, че когато отворили след години гроба му в кв. "Изгрева", той бил празен и в него имало само малко късче от дрехата му.

Оказва се, че според запазени документи лично Георги Димитров е съдействал Дънов да бъде погребан на това място, а не в Централните гробища. Затова се застъпили някои от братята, между които имало и комунисти.

Още на 30 декември например д-р Иван Жеков, един от последователите му, който бил свързан в миналото и с БРСДП, изпратил телеграма до Георги Димитров в Москва.

Тя гласи:

"До Георги Димитров, български болшевик, МОСКВА

Великият Учител Дънов предаде Богу дух. Съдействувай да бъде погребан в братското място, за да не осъди бъдещото поколение в невежество днешното поколение. Близките ти дължат много Нему.

Д-р Ив. Жеков".

"След като предадох тази телеграма, връзката се прекъсна. Чак на четвъртия ден връзката се възстанови и първата телеграма, която получих, беше отговорът на другаря Георги Димитров,

че разрешава погребението да стане на "Изгрева",

пише години след случката Жеков.

В спешното съобщение до комунистическия вожд той неслучайно напомня, че му е задлъжен. Дълго преди войната Георги Димитров и Петър Дънов са съседи - живеели в една и съща къща на ул. "Опълченска" 66, която била собственост на семейство Гумнерови. Тя имала два входа и се говори, че Дънов на няколко пъти помагал на Георги Димитров и членове на семейството му да се укрият от полицията, като ги криел в неговата част и ги пускал незабелязано да се измъкнат от другата врата. Затова явно от благодарност Георги Димитров все пак издал специално нареждане. Това личи от заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов, с която се разрешава погребението в Изгрева.

Въпреки това през годините, особено във връзка с неудобната близост на лобното място със съветското посолство, тоталитарният режим търсел повод да премахне мястото, което било обект на поклонение.

В края на 70-те години взели тайно решение през нощта да го премахнат с булдозери и така да поставят белите братя пред свършен факт. Но и те не стояли със скръстени ръце, тъй като от свои хора в милицията разбрали за готвения план. Случило се така, че точно тогава престарелият генерален секретар на КПСС идвал на няколко пъти на лечение у нас. При едно от посещенията му при него завели и легендарния народен лечител Петър Димков, който също бил свързан с дъновистите. Димков оправдал славата си и действително успял да позакрепи Брежнев. Казват, че развълнуван благодарният Леонид Илич веднъж го извикал при себе си и поискал да го възнагради. Димков отговорил кратко и ясно: "За себе си не желая нищо, само ви моля да оставите гроба на Учителя на мястото му." Разправят, че оттогава никой вече не посмял да повдигне въпроса за премахването на гроба на Учителя.

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни по стар стил, Петровден) в село Хадърча, днес Николаевка, близо до Варна. Той е трето дете на поп Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Дядо му по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев, български възрожденски деятел за църковна независимост, а баща му Константин Дъновски е първият български свещеник във Варна.

През 1872 година Петър Дънов постъпва в основно българско училище в село Хадърча, а след освобождението от османско робство завършва петокласна мъжка гимназия във Варна. На 24 юни 1886 година

завършва американско методистко училище

в Свищов,

в което изпада под влияние на протестантството. От есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства в русенското село Хотанца.

През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария “Дрю” в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа "Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.

През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник. През 1896 г. издава книгата "Науката и възпитанието", в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.

По-късно учредява със съмишленици във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ". Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в "Синархическа верига" (1906) и обществото "Всемирно бяло братство" (1918), а последователите на Дънов започват да го наричат "Учителя".

Започва да изнася публични проповеди под формата на беседи.

Централно място в тях заема фигурата на Христос,

схващан като историческа, космична и метафизична личност.

Учениците му са като омагьосани от обаятелната му личност при съвместна работа върху изучаването на Библията и паневритмията - особен вид гимнастика под звуците на музика.

На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа "Ето Човека", с която слага начало на сериите "Сила и Живот". В тях Петър Дънов излага основните принципи на своето учение, което нарича "Новото учение на Всемирното бяло братство".

През 1917-1918 г. по време на Първата световна война правителството на Васил Радославов го интернира във Варна, тъй като "разколебавал духа на войниците на фронта".

На 24 февруари 1922 г., открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното бяло братство. Лекциите пред двата "окултни класа" продължават ежеседмично 22 години - до декември 1944 г. От 1900 г. Петър Дънов свиква и ежегодни събори, които първоначално нарича "срещи на Синархическата Верига". Оттогава до 1942 г. през август се провеждат годишни събори на Всемирното бяло братство на различни места. Често сбирките са на планините Рила и Витоша.

През 1927 г. Дънов създава край София селището "Изгрева" (днес квартал “Изгрев”), в което събира свои слушатели, последователи и ученици, за да центрира работата на езотеричната школа. Установява се постоянно в "Изгрева", където проповядва в специално построен салон. От 19 август 1927 г. на годишния събор на Всемирното бяло братство изнася поредица от беседи, обединени в цикъла "Пътят на ученика".