Американските служби имат специален код, с който могат за всичко да натопят Москва, Пекин или Пхенян

Всичко за тайната операция “Година 0” на щатското разузнаване за глобално следене и подслушване, която светкавично изчезна от сървърите

С нея са уязвими дори компютрите на Белия дом и Конгреса

*Ген. Тодор Бояджиев е бил 11 години разузнавач в САЩ по времето на социализма. През 80-те е повишен в зам.-шеф на Първо главно управление, а след промените става първият генерал - депутат във Великото народно събрание. Александър Владимиров е магистър по международни отношения. В момента му предстои защита на докторат по въпросите на международната сигурност.

Уволнението на директора на ФБР Джеймс Коми от президента Доналд Тръмп и разгорялата се отново "шумотевица" в американските, руските и световните медии по темата "компютърната мишка "сменя" автомата “Калашников” правят задължително написването на няколко въвеждащи бележки.

Основният мотив на авторите на настоящата статия да седнат пред компютъра не е, за да вземат страна и да се нагърбят с ролята на прокурори и адвокати.

В започналата глобална кибервойна участват всички, но не си го признават. Открай време се знае, че китайците са "напред с материала", но засега ги оставят в сянка. А тези, които пишат по темата,

като правило вземат страна и премълчават много факти.

Голямата утечка на информация за "Хранилище 7" стартира на 7 март 2017 г. и отново дойде от “Уикилийкс”. В Щатите видяха "ръката на Москва", а президентът Тръмп по не съвсем публично ясни мотиви вкара Асанж отново в листата на най-големите престъпници и врагове на САЩ.

Публикуваната в интернет информация позволи да се появи и новата орг-диаграма на ЦРУ, но сайтът беше блокиран. Това не е за първи път, но информацията мигрира по други сървъри и не е чак толкова трудно да се открие.

Междувременно американски специалисти от контраразузнаването "откриха", че зад утечката на документи, свързани с президентските избори във Франция,

стои вече митичната хакерска

група APT 28, или Fancy Bear,

която "явно" не е нищо друго освен "подразделение" на руското военно разузнаване - ГРУ. А премълчават факта, че в ЦРУ вече има отдел, чиято задача е да имитира почерка на засечени хакерски атаки, за да насочи търсенето в избрана посока. Сигурно такива задачи стоят и пред други уважаващи себе си служби - руски, китайски, френски, немски, английски (почти гарантирано без български и защо ли?) и т.н. След тези обяснителни бележки да минем към темата.

На 13 септември 2001 година, два дни след удара по “близнаците” в Ню Йорк и началото на глобалната война с тероризма, в един от водещите български ежедневници бе публикуван мой авторски материал. В него имаше няколко уникални неща.

Първото бе моя авторска снимка на кулите близнаци, на която ясно се виждаше кога е направена - на 10 септември 2001 година в 16,23 часа, т.е.

само седемнайсет часа

преди кулите да изчезнат

като основна атракция в сърцето на останалата единствена планетарна свръхсила.

Второто бе едно изречение, което днес, шестнайсет години по-късно, вече е видимо с невъоръжено око, и то не като "предсказание" или “предупреждение”, а като налагаща се реалност: “На мястото на автомата “Калашников” - АК-47, идва компютърната мишка”.

Кой спечели президентските избори в САЩ през 2016 година? Доналд Тръмп? О, не! Ако приемем тезите на много от водещите американски медии и политици,

спечели ги Путин с помощта

на компютърната мишка.

Кой е победител на балотажа в президентската надпревара във Франция? Марин льо Пен или Еманюел Макрон? О, не! Независимо от резултата според много медии, “анализатори” и политици победител пак е Путин и отново благодарение на компютърната мишка!

Така ли е в действителност?

През последните години в публичното пространство се появи и изключително бързо придоби популярност понятието “хибридна война”, като че ли това е някакво ново и непознато явление. А то от векове, независимо от името и формата, е било елемент на противопоставянето. Използваните средства за прилагането му са се развивали с технологичните постижения на човешката цивилизация, но самото явление като средство за водене на битката за превъзходство съществува отпреди Христа. И съвсем закономерно следваше извода, че

с появата на компютрите мишката може да се превърне и в оръжие.

Опасността беше налице и можеше да се предскаже, но по една или друга причина беше премълчавана, въпреки че държавите и техните специални служби бързо-бързо я взеха на въоръжение. И се появи мит - хакери в служба на правителствата ще прекрояват света. И защо си затваряме очите, че хакери в служба на международния тероризъм ще го правят още по-агресивно и с абсолютно пренебрегване на основни морални принципи! Всичко е изписано на стената! То е като 2 + 2 = 4, но не искаме да го видим!

Да ви го илюстрирам ли?

Ще ви върна към суперскандалите с “Уикилийкс” и Едуард Сноудън, разгорели се през последните години като масивен горски пожар, който въпреки огромните усилия на ред правителства и техните служби все още не е загасен. И особено информацията, говореща още тогава, че

САЩ провеждат тотален шпионаж,

че разузнават врагове, противници,

конкуренти, приятели, съюзници и стратегически партньори, че интернет и световните комуникационни мрежи са първостепенен елемент в провеждането на операции като "Харвест" ("Жътва"), "Ешелон" и новите им допълнения за тотално и глобално подслушване и контрол.

Защо трябва да сме "изненадани", след като много години преди Асанж и Сноудън такива мастити представители на властта като Збигнев Бжежински и Томас Фингър го обявяват публично? Защо не сме им повярвали тогава, а го правим две десетилетия по-късно?

Секретни документи, публикувани на сайта WikiLeaks.org, разкриха шокираща информация за дипломатическата политика на САЩ. Съвсем за кратко на сайта видяха бял свят стотици хиляди стенограми от разговори в американските посолства по света.

Минути след като бяха

пуснати онлайн, достъпът до документите бе блокиран.

Да ви припомням ли грамата на Държавния департамент на САЩ от 16 юни 2009 година, с която на всички американски посолства по света се нареждаше да започнат да изпълняват президентската директива National HUMINT Collection Directive (NHCD), с която се нарежда целият дипломатически състав да се занимава със събирането на разузнавателна информация по агентурен път, т.е. нареждане за тотален шпионаж.

Да ви припомням ли, че в грамата до София в допълнение на това нареждане на десет шифровани страници подробно се дефинира по какви конкретни показатели трябва да се събира информация за "приятелска" и "партньорска" България. Тези, които имат сериозен интерес, могат да видят пълния текст на този документ на стр. 159-169 от том I на книгата ми “Наръчник на шпионина”. Документът е толкова интересен и подробен, че си заслужава да го видите. При това е в оригинал и нищо по него не е пипнато.

Особено скандално бе разкритието на Едуард Сноудън за Указ 20 на американския президент Барак Обама от октомври 2013 г. до всички членове на американската разузнавателна общност. С този указ се нареждаше

да изготвят списъци с

глобални цели за кибератака.

Не отбрана, а атака. И то не къде да е, а по глобални цели, т.е. врагове, противници, конкуренти, съюзници, партньори, приятели. Никакви изключения.

Наистина е чудно защо се вдигна шум до бога за подслушването на германския канцлер Ангела Меркел, а съобщението за това разпореждане остана глас в пустиня.

Международната "реакция" не беше адекватна. Ако утре, някъде по света вместо бомби "гръмнат" кибернетични "наказателни" удари, пак ли не сме били предупредени?

Крайно време е и в тази област, не по-малко опасна от оръжията за масово поразяване, вместо манипулирането на общественото мнение с тези как Путин “печели” избори по света само с движение на компютърната мишка, да започне да се разработва и приема международна правна основа, поставяща ограничителни рамки и въвеждаща инструменти за контрол и пред тази потенциална заплаха?

Но да се върнем от най-близкото минало към днешния ден.

През януари 2017 г. в речта си при встъпване в спечелената при едни демократични избори позиция на 45-и американски президент Доналд Тръмп потвърди категоричното си предизборно обещание “да върне властта на народа и да пресуши Вашингтонското блато”. Сто дни по-късно водещ американски анализатор използва метафората “Вашингтонското блато пресуши Тръмп”.

Къде е кодиран отговорът в Хранилище 7, четете в хартиеното издание.