Слънчев бряг търси 14 000 работници, сезонът пред провал

Внасят тайландки за масажи

Апартхотелите са нелоялни конкуренти, не плащат данъци, оплакват се от бранша

Спешно се търсят 14 000 души - камериерки, сервитьори, бармани и готвачи за най-големия ни морски курорт Слънчев бряг.

Кадри обаче няма, да не говорим за подготвени хора с умения. Ако не се вземат спешни мерки, очакваният суперсезон е пред провал, алармират хотелиери.

В момента в Слънчев бряг има сърби, германци, руснаци, това лято се очакват много поляци, чехи и французи.

И най-големите скептици признават, че сезон 2017 ще е по-силен и от миналогодишния, който минава за най-успешния от години. Прогнозите са за поне 10% ръст на чуждите туристи, а някои предвиждат и повече. Факт е, че търсенето изпреварва предлагането, а ранните записвания бяха прекратени още през април заради изчерпване на легловата база.

Ножицата между бума на туристите и обслужващия персонал обаче става още по-осезаема това лято.

Заради тоталната липса на подготвени хора, които бягат в чужбина, голяма част от хотелиерите се принуждават да наемат пълни новаци или да се пробват с "интеграция" на роми.

"Да, ама от чакъл диамант не става", оплакват се хотелиери, принудени да се справят с нискоквалифицирана работна ръка.

За да задържат постоянния си персонал, този сезон повечето работодатели по морето са вдигнали заплатите с 25-30% "Нужно е двойно увеличение, за да станат заплатите поне 70% от тези в чужбина. Който не може да даде повече пари, ще фалира", коментира пред “168 часа” зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Златко Златанов.

"Подготвените ни кадри изтичат в чужбина, ние подаряваме на Германия и Англия обучени хора, а тук сме принудени да работим с гетото.

В същото време има стотици, да не кажа хиляди млади хора, студенти от Украйна, Молдова, Грузия, Сърбия и Македония, които искат да работят на нашето море. Те са добри кадри, но бюрократичните спънки са големи. Държавата няма политика, която да улеснява назначавенето на тези кадри в България", казва Веселин Налбантов от Съюза на собствениците в Слънчев бряг, член на УС на БХРА.

Той лансира идеята да се сформират мобилни групи от служители на ДАНС, ресорните министерства, полицията и инспекцията по труда, които да набират кадри на място в чужбина.

"Ще изпратим това предложение и от името на БХРА до външното министерство и министерството на туризма", уточни председателят Благой Рагин. Хотелиерът също признава, че интересът към Слънчев бряг е много голям, но липсата на персонал може да провали сезона.

"Миналата година имахме молдовци и украинци, доволни сме от тях, добре работят", казва Налбантов.

Хотелиерите обаче негодуват срещу 3-месечните работни визи и признават, че има предприемачи, които рискуват и наемат чужденци нелегално.

"Защо работните визи да не са за 6 месеца? Нека кандидатите да идват с документите си тук и след като бъдат проверени от ДАНС, да започват работа, а не както досега - една безкрайно тромава и скъпа процедура.

Нашата икономика ще има полза от тези кадри

Държави като Гърция, Кипър и Дубай вземат украинци и молдовци на килограм, въпреки че самите те предпочитат да работят в България. Ако ние даваме по 250 евро за храна и спане на човек, то в арабските държави дават по 600 евро", пресмята Налбантов.

Той е хотелиерът, който има намерение да осигури няколко красиви тайландки за масажи в Слънчев бряг това лято.

"Вече съм подал документите, в очакване съм", казва хотелиерът, но не разкрива повече подробности за екзотичните масажистки.

"На българската младеж не й се работи. Идват, питат, ама гледат да не се преуморят много, а още по-добре само да се водят на работа", споделя хотелиерът Венелин Ташев. На 21 май той отваря официално култовия комплекс "Парадайз" край Свети Влас, някога собственост на боса на “Мултигруп” Илия Павлов.

В комплекса ще почиват основно поляци и германци, ще има и туристи от Белгия и Холандия.

Ташев също признава, че вместо да плаща сума ти пари за работна ръка отвън, която може да ползва само 2-3 месеца, е вдигнал заплатите на твърдия си персонал

Бизнесменът не възлага особени надежди на безработни, пратени от бюрата по труда, но и той е принуден да "интегрира" мургави работнички в хотелските си бази.

Най-голям е гладът за пикола (сервитьори, зареждащи блокмасите - бел. ред.), камериерки и готвачи.

Да си мастър шеф в голям хотелски комплекс край морето, освен много работа означава и добро заплащане, което реално може да стигне 2000-3000 лв. Всичко останало са митове и легенди, казват предприемачи от курорта.

Освен глада за кадри, който с всяка година става все по-голям, нелоялната конкуренция на т.нар. апартхотели е вторият съществен проблем в Слънчев бряг - града държава, в който през лятото се събират над 500 000 души.

“Апартхотелите са бич, защото не плащат данъци, а извършват нелегална туристическа дейност. Това трябва да се регулира от държавата.

Направили сме изчисления, че ако тези апартхотели се вземат на отчет, държавата ще събере 1,5 млрд. лв. Ето откъде ще дойдат парите за пенсии", твърди Веселин Налбантов.

Той обаче е оптимист - новото правителство започнало добре, почиствайки инфраструктурата в курорта (премахването на незаконни обекти по плажната ивица - бел. ред.), давало знак, че ще се отнася с внимание към бизнеса.

Не само камериерките и барманите са кът, спасителите също са малко, признават от туристическия бранш. "В България вземат 700 лв. плюс нощувката, а в чужбина - много повече, затова и те бягат навън", споделя доайенът по водно спасяване д-р Андрей Найденов.

Той е песимист, че концесионерите на охраняемите плажове ще осигурят достатъчно спасители, които да бдят за сигурността на летовниците. Още една тревожна тенденция се забелязва тази година.

Увеличава се броят на неохраняемите ивици по Южното Черноморие, за които държавата трябва да осигури над половин милион лева. Това лято се очертава без стопанин да останат около 60 плажа при 54 м.г.

За първа година в списъка на неохраняемите попадна близо 2-километровата ивица на Северния плаж в Бургас, който поема основната част от летовниците.

Концесията му бе прекратена миналата година заради дългове на предишния стопанин, а новата процедура се обжалва в КЗК от варненска фирма.

За да спасят сезона, от ведомството на министър Ангелкова обявиха търг за отдаване на ивицата под наем, но само за една година, докато от КЗК обявят решението си и концесионната процедура бъде задвижена отново.

Офертите ще бъдат отворени на 29 май, но ако не се избере стопанин, държавата има готовност да осигури девет спасители и медицински пунктове, обяви Николина Ангелкова през седмицата.

Висящи спорове има и за плажовете “Поморие-централен”, “Обзор-мотела”, “Несебър-изток”, “Мечата дупка 2” и “Свети Влас-изток”, които също може да останат безстопанствени това лято.

Сред необезопасените плажове в Бургаско остават и екоивиците Корал и Иракли, красивият плаж Липите край Синеморец, малкото плажче в Резово, Райският залив край Созопол, плажа на Алепу и Аркутино.