Празненства на конвейер в моловете - нито секунда не се губи и докато се обърнеш, дошло време за следващите гости

“Леле, ако знаеш колко съм патил по детски рождени дни...” Ей така се оплака мой приятел, когато съобщих, че не мога да се включа в наш купон, защото се налага да заведа сина си на две детски партита едно след друго. Неговата вече е голяма, омъжи се и внуче даже му роди, та той имаше предвид рождените дни от близкото минало, когато родителите се напивали така, че “Дринк енд драйв” едвам смогвали после да ги извозят по домовете.

Най-често се празнувало в ресторанти, в които има стаи за игра, или просто оставяли дечурлигата да се веселят както си щат, докато майките и татковците се черпят. През лятото ставало най-тежко, опъвали се барбекюта на поляни.

Иначе като цяло спомените му от тия празници са положителни, главоболието се забравяло, паметни били веселите мигове като от сватба или изпращане на войник. Имало танци, карнавали и заря, сочни баници и меки погачи, изпечени от баби, лели и стринки. Спомни си за два случая, когато тържествата се точели по два дни. Затова, казва моят приятел, на снимките от онова време всички изглеждаме предоволни, засмени и честити. Демокрацията обаче, както пък казва Корнелия, ни отне много неща и едно от тях са напоителните детски партита. Днес положенито е “Гатака”, просто още не са включили всички роботи.

Дечицата сега харесват атракциите в моловете, въртележки, пързалки, батути, трамплини, стени за катерене, влакчета, басейни с гумени топки и какви ли не още невероятни щуротии, за които се плаща на час. Напливът е толкова голям, че празненствата са на конвейер: рожденият ден на Мариянчето е от 16 до 18 ч, а от 18 до 20 ч започва рожденият ден на Митко. Значи, отиваш в съответното клубче, силно напомнящо на зверилник с пищящи отвсякъде екзалтирани, изпотени и дезориентирани момченца и момиченца, пъстро облечени разпоредители те посрещат със заучени реплики: “Вие за рождения ден на Мариянчето ли сте?” И слагат на детето хартиена гривничка или му забождат табелчица с името, че да не го объркат после с гостите на Митко.

То хлътва в зверилника, ти стоиш тъпо, въртиш се и се чудиш да бягаш или да пищиш.

Независимо кой си и какъв си, в мола партито на наследника ти протича по един и същи начин. Кетърингът е от класически силно подправени полуфабрикати, разлива се предимно слабо вино. Заведението си е типично за мол, в стерилен скандинавски стил. За танци и щъкане напред-назад не може и дума да става, мястото се почиства светкавично през два часа, удобството на персонала е приоритетно. Пиеш бързо виното, изяждаш си сусамената пилешка хапка, от която после имаш невероятни киселини, и това е. Никой не е виновен, децата сега харесват такива места.

Сценарият е проигран до секунди, няма изненади. Най-много, докато си бърбориш с другите родители, детето ти да се появи неузнаваемо, с нарисувано лице като маорски вожд.

Днес на детски рожден ден се знае точно в колко часа ще се яде пица и в колко ще се поднесе тортата. Нито секунда не се губи, иначе докато се обърнеш, и дошло време за гостите на Митко. Родителите, които не ги мързи, могат да отидат в съседната зала с размери на физкултурен салон и да направят незабравими снимки от духането на свещичките, обаче задължително си обуват преди това калцуни.

В кулминационния момент, когато се донася тортата, изгрява звездата на водещия аниматор, той трябва да развесели обстановката, за да остави уж незабравим спомен. Тези хора най-вероятно са провалени артисти или студенти първи курс с почасово заплащане, доста изнервени и хиперактивни са всичките. Раздават се, доколкото могат, но понеже не познават лично нито Данчо, нито Мариянчето, нито Митко, въртят през два часа една и съща плоча, при което често правят гафове.

Случвало се е аниматор да страда и от леки психически отклонения. На един рожден ден в елитно клубче темата беше “Карибски пирати”. Човекът влачеше тежка грандомания и наполеонов комплекс едновременно, командваше децата със “Строй се”, “Мирно!”, “Тишина, ако се обадиш още един път, изгаряш!”, чак започна да ги наказва с лице към стената. По едно време един 4-годишен вдигна ръце разреван и изкрещя: “Предавам се!”

Най-хубав е краят, когато двата часа изтекат. Изнасяме се като при евакуация. Започва едно нервно дърпане на деца, които се съпротивляват, защото тъкмо им е станало весело, рев, сменяне със светкавична скорост на изпотени дрехи, бърсане на мокри коси, търсене на загубени обувки, якета, шалове, шапки, падане, ставане, блъскане, сърдене, мрънкане, страшно е! Ама нали на децата им харесва, никой не е виновен.

Познавам хора, които си мъчат наследниците и продължават да им съсипват празниците, като канят приятелите си в ресторанти и се веселят до зори. Това са все изтормозени, емоционално ограбени и съсипани малчугани, принудени да си играят и да тичат на воля, без кьорав аниматор, гримьор и съобщения по уредбата. Живи да ги ожалиш. Но какво да се прави, на някои българи моловете така и не им се харесаха.