Легендата за лошия се изгражда десетилетия

Откъс от книгата на Росен Тахов “Убийството на Ботев”

Официалната версия за смъртта на Христо Ботев е изградена като приказка. Спазена е класическата схема добро - зло. Войводата Ботев олицетворява доброто, а разбойническият главатар Джамбулет е въплъщение на злото.

Джамбулет е черкезин, син на Кавказките планини. След Кримската война (1853–1856) Руската империя прави ловък дипломатически ход, за да се отърве от това диво племе.

Сключва договор с Османската за размяна на етнически групи. Българи напускат бащините си огнища и заселват пустеещите степи. На тяхно място се настаняват черкези, татари и други мюсюлмански малцинства.

От половин

до един милион

е емигрантската

вълна

Черкезите са разселени шахматно, за да образуват щит срещу освободителното движение. С ангария християните им вдигат къщи, харизват им добитък, ниви и земеделски сечива. Техният занаят обаче е плячкаджийството.

На 17 май 1876 г. четата на Христо Ботев влиза в Козлодуй и веднага става свидетел на тази действителност. Група черкези крадат царевица от черковните хамбари.

Четниците откриват огън по душманите. “Повечето избили от черкезите, други ранили, а твърде малко сполучили да избягат. И сам войводата гърмял тука”, хроникира Захари Стоянов.

При село Баница - друг случай на издевателство. Дружината среща каруци, натоварени с вино. Един колар се оплаква от черкезин, който цяла нощ обирал каквото му падне.

“Това се доложи на Ботйова - разказва Никола Обретенов - и той заповяда да му доведат черкезина. Той трепереше като лист пред него. Ботйов поиска една тояга и го наслага хубаво, па го пусна. Момчетата искаха да го убият, но той не позволи.”

Четата заобикаля

село Баница

и се насочва към

Милин камък

Оттук според легендарната литература вестта стига до Джамбулет. Едни източници сочат, че неговият конак бил в село Типченица, а други – в Люти дол. Местният учител Доно Иванов пише:

“Щом станало известно, че комити са стъпили на Милин камък и че турска потеря се сражава с тях, веднага било съобщено, вероятно по бързи куриери, та и черкезкият водач Джамбулет, който живеел в родното ми село Люти дол и под чието главатарство били и другите черкези из Врачанско, със своите хора, въоръжени и с конете си, заминали през нощта за определеното им място срещу комитите.”

Тримата оцелели свидетели на Ботевата гибел не сочат Джамбулет за извършител на убийството. “Възможно е, скрит горе нейде по зъбера, някой черкезин да е стрелял. Възможно е и заблуден куршум да го е ударил”, предполага Никола Обретенов. “Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той бе улучен в челото”, лаконичен е Димитър Тодоров-Димитрото.

Сава Пенев пък

загадъчно мълчи

Ранните биографи на Христо Ботев също не конкретизират стрелеца. При Захари Стоянов е анонимна пушка, а Стоян Заимов споменава “белобрад черкезин”.

Легендата за Джамбулет се изгражда десетилетия. Нужно е време народният гений да създаде притча. Да измисли сюжета, да го развие, митологизира и пусне в обращение. Случаят с черкезкия главатар запълва дълбоката празнина в убийството на Христо Ботев.

Свидетелите на трагедията крият истината и затова се появява легендата. Злодеянието трябва да излезе от анонимност, да се персонифицира. Джамбулет, който действително е съществувал, е удобната фигура за поемане на вината.

“И да не би бил Джамбулет непосредственият убиец - коментира Иван Клинчаров, - нищо по-естествено от това да му припише народът славата, против която и небесата протестират. По този въпрос нашето мнение е в полза на неизвестното.”

Законите на приказния жанр изискват злодеят да бъде наказан. Затова

Джамбулет започват

да го убиват още

от 19 май

Тогава четата е в лозята на Веслец и не води сражения. Въпреки това потеряджията Мехмед Али Осман твърди, че е нападната от башибозук, черкези и редовен аскер.

“Ние заобиколихме лозята и дойдохме откъм южната част на лозята - разказва той. - В това време пристигна войска от Орхание с един турски офицер. Той мина Мездра и се спусна към врачанските лозя. Ние пазехме да не излязат бунтовниците из лозята. Офицерът гледаше с бинокъл към лозята. Забележи, че една баба се движи към една къща във врачанските лозя, носейки вода в една стомна. Това усъмни офицера. Какво прави тази баба там, когато се води сражение? Веднага изпрати 4 души конни черкези под командата на черкезина Джамбулет по следите на бабата. Щом Джамбулет се приближи до къщата, от нея изгърмя пушка и той падна убит.”

Според Димитър Страшимиров и Никола Начов драмата е на следния 20 май. Джамбулет пратил куршум в челото на Ботев, а Георги Апостолов на свой ред го пратил при Мохамед. Завързала се престрелка, в която паднал и подвойводата Перо Симеонов.

Никола Обретенов

обаче сочи,

че Перо загива

на другия ден:

“Черкезинът Джамбулет на 21 май (ст. ст.) сутринта в Челопешката гора уби Перо, а Апостолов със светкавична бързина го свали от коня.” Същото повтаря Димитрото, а Сава Пенев отново мълчи.

Не всички са съгласни с тази версия. След разпокъсването на четата с неколцина другари Никола Нанов тръгва към местността Ритлите край село Люти брод. “Залегнахме в камънака в Сенниците - пише той. - Започна се престрелка с турците, предвождани от типченския спахия Джамбулет. Наш другар се прицели в него - гръмна. Турчинът падна мъртъв”, бърка етническата му принадлежност поборникът.

Свещеник Георги Попдимитров от село Скравена изнася друга подробност. На Ритлите четниците се укрепили в кошарата на баба Мария Цоловска. “Тук на 21 май 1876 година - хроникира той - Джамбулет с командваната от него потеря, възседнал на кон, завързал неравен кървав бой с четниците в кошарата. Обаче Георги Апостолов, като отличен стрелец със своята вярна пушка, открадната от Румънския военен склад, само с един изстрел повалил тоя звероподобен човек, той паднал от коня на земята и черкезите се разбягали. Носейки го ранен с прост дървен креват на ръце за селото му Типченица, той починал на пътя при близко съседното село Люти дол.”

Най-романтичният

вариант

на легендата

е разказан от врачанския краевед Йордан Попгеоргиев.

Войводата Ботев и главатарят Джамбулет се изправят един срещу друг в личен двубой. Така доброто и злото се срещат от дълбоката древност насам. Давид срещу Голиат, Крали Марко срещу Муса Кеседжия, Робокоп срещу Терминатор.

“Неколцина от въстаниците сполучили да се изкачат чак на върха Околчица, дето по-после ги избили, а пък Ботев се видял принуден да се скрие с още двама другари в една овчарска колиба под селото Челопек. Уплашеният овчар, за да му не напакостят турците, съобщил на потераджиите, че трима души се скрили в колибата му. Тогава няколко черкези от селото Типченица се разтичали към кошарата и един от тях, на име Джамбулет, предложил на въстаниците да се предадат. В отговор на това Ботев изпразнил револвера си в гърдите му. Джамбулет, ако и тежко ранен, извадил сабята си и придружен от другарите си, влязъл в колибата, дето Ботев и останалите му другари били разсечени на късове. Джамбулет умрял до вечерта, навярно от силно кръвоизлияние…”