Концепцията на България за национална сигурност трябва да се ориентира на Изток - към заплахите от Анкара, бежанците и тероризма

Рано е да кажем категорично какво ще се случи в Турция и какво може да очакваме като поведение към нас като съседна страна.

Референдумът има няколко основни компонента. Първо, че страната няма бъдеще в ЕС и въпросът е кой пръв ще прекъсне диалога. Ердоган се стреми това да е Брюксел и затова намеква за допитване за връщане на смъртното наказание, което ще предизвика реакция на Европа. Респективно ще предложи и втори референдум, по силата на който ще попита дали турците да прекъснат преговорите с общността. Това е силна атака срещу опозицията, която набра сила в Турция с тези близо 49%. Резултатът показва, че Турция е относително дестабилизирана.

Ердоган в обозримо бъдеще трябва да се пребори с външните и вътрешните си опоненти, които очевидно ще му предизвикат главоболия в близките месеци. Най-вече става въпрос за оформилия се опозиционен лидер Кемал Калъчдароглу. Интересно е каква ще е позицията на кюрдите, които се очакваше да са движеща сила на опозицията.

Вместо това резултатите показват, че

именно това малцинство спаси Ердоган от

провал на референдума

В кюрдските региони той получи с 3-4% повече, отколкото на последните парламентарните избори. Много показателен факт е, че в родното място на Селахатин Демирташ, лидер на кюрдите, хората масово са гласували в подкрепа на Ердоган - 70%. Което подсказва, че кюрдите на този етап са парализирани. Обезглавени са като опозиция. Въпреки че надделява вотът с "не", съпротивата им е притъпена в сравнение с преди година и половина, когато влязоха в парламента.

Заради вътрешните си проблеми Турция на този етап ще гледа да неутрализира опозицията, която в европейската и средиземноморската част на страната е по-силна.

Всички тези факти трябва да бъдат добре анализирани и от България, и от ЕС. Видя се, че има връзка между нашите избори преди седмици и турския референдум. За първи път в нашите избори влезе турската проблематика, което го нямаше преди. Два субекта ясно изразяват двете противоборстващи страни в Турция - на Ердоган и на опозицията.

България вече

директно е свързана

с процесите в Турция

Още миналото лято защитих тезата, че българската система за национална сигурност е пряко зависима от турската след неуспешния опит за преврат. Това най-силно резонира може би когато ние, българите, подбрахме профила на българския държавен глава така, че да резонира с предизвикателствата от промените в турския политически живот. Новият президент е свързан със сигурността, а не евроатлантик като предишния. Този избор е обърнат към регион, който генерира несигурност, а не към геополитическия център - ЕС.

Тенденцията е новата концепция за национална сигурност да се обърне към Изтока, към тероризма, бежанците и евентуалната нестабилност, която би могла да дойде от Турция.

Скептик съм, че в обозримо бъдеще тя ще заеме ролята на надрегионална сила в политиката, както заяви. Анкара иска да е постоянен член на Съвета за сигурност и икономически тигър. На този етап тези амбиции не са реализирани заради силната опозиция.

Във връзка с процесите в Турция България трябва да предприеме нещо много важно - да очертаем лидерската си позиция на Балканите. Вместо да говорим за интеграцията на западната част на полуострова, трябва да създадем собствена регионална група като Вишеградската. Да изградим надстратегически отношения с Румъния и с Гърция като контрапункт на заплахите от тероризъм, бежанци и дестабилизация от Изтока. Това трябва да се отрази и в икономиката - разширен пазар, общи икономически и социални закони, както и в политическата сфера в Брюксел. Като отстояваме еднакви позиции в Европейския съвет.

Какви ще бъдат плюсовете

и минусите за България

от новата система в съседната ни държава?

Някои твърдят, че новата турска държава е 17-ата от създаването си. Диалогът с един човек би бил много по-лесен за разлика от силно дестабилизирана Турция. Какъвто прототип има в югоизточната част при кюрдите. Но България трябва да си даде сметка, че ердоганова Турция след референдума ще отстоява принципа, формулиран от Давутоглу - там, където е имало и ще има турци, е длъжна да се намесва. Видяхме го на нашите избори.

Необходимо е много ясно да се изчистят правилата на контактите между двете страни. На базата на добросъседство

трябва да отстояваме

срещу всякакви опити

за вмешателство,

аргументи за които бяха дадени на нашите избори. Ердоган досега притежаваше неофициално правомощия, които сега ще държи де юре.

Ще граничим с държава, която иска да е надрегионална сила и в 2050 г. да е 12-ата икономика в света. Сега са 18-ата. Това са изключително големи амбиции, които ще имат много сериозни икономически и политически последствия за всички съседи. Анализатори твърдят, че още на следващия ден след референдума Източна Европа и Близкият изток не са същите.

Ще има силно пренасочване на приоритетите на Ердоган на изток. Видяхме първите държавни ръководители, които го поздравиха - на Катар, Азербайджан, Бахрейн, групировките “Хамас” и “Мюсюлмански братя”. ЕС е много резервиран и премерен в оценките си. В същото време Анкара не иска да прекъсне икономическите си връзки с Европа. Но на Изток политика и икономика не вървят заедно за разлика от Запад.

Турция силно се променя.

Дали там ще

избухнат бунтове,

зависи от решението на Конституционния съд, защото Народно-републиканската партия обжалва резултатите.

Анкара ще бъде много силно изолирана от Европа. Не е ясно дали алтернативата на Изток ще е пълноценна. Няма да получи огромни инвестиции от Изтока за сметка на Запада. Но Турция показва много сериозно развитие на военнопромишления комплекс. Допреди 20 г. тя произвеждаше 23% от екипировката на турската армия, а сега вече са 43%. Това подсказва за голяма амбиция в сферата на сигурността. България и Европа трябва да наблюдават внимателно всичко, което се случва в Турция. Като например навлизането в Сирия - операцията "Ефратски щит", започната на 23 август. Ердоган говори за втора и трета фаза в Ирак.

Буквално преди референдума американците дадоха зелена светлина за операция за освобождаване на Рака - т.нар. Ефратски гняв. Турция изпрати военния министър да преговаря за подмяната на кюрдски бойци с турски и с такива от Сирийската свободна армия. Показва, че има силни амбиции и към Сирия.

Не е ясно как ще се развият вътрешнополитическите процеси в Турция. Демократичната партия на народите е обезглавена, което е по-скоро положителен знак за Ердоган. Самата опозиция започва да се преструктурира.

Начело може да излязат по-радикални сили, което

да ескалира до конфликт

с централната власт. В управляващите кръгове съществуват такива опасения. Съветник на президента пусна идеята, че е възможно Турция да стане федерална структура, което подсказва, че се страхуват от кюрдите. Подобно развитие не е изключено.

България трябва да направи всички възможни предположения какво може да се случи в Турция. Трябва да имаме готовност за превенция на всякакви аспирации. Ние сме членове на НАТО и на ЕС - два предпазни филтъра, но те не трябва да се хиперболизират.

Алтернативата на Ердоган беше 100-процентова гражданска война и разпадане на държавността. Кюрдите бяха превзели няколко града под формата на народни комитети преди 1,5 г. Това, което е в Югоизточна Турция, щеше да е в цялата страна. Тази опасност не е преодоляна, защото тази държава не може да бъде управлявана само със сила. Има много ясно оформен проевропейски демократичен елит. Опасностите са от всякакво естество и трудно може да се постигне консенсус.