БСП и ГЕРБ са в игра с нулев сбор - ако Борисов спечели, значи БСП ще загуби

    БСП отиде твърде на изток и се озова далеч от проевропейската политика, която отстояваше Станишев

    За ДПС е важно да се докаже като резервен вариант на ГЕРБ

    С позицията си по уседналостта президентът Радев показа, че грешно разбира властта си

- Новата власт обяви програмата си. Какво управление ни обещава, г-жо Коларова?
     - Нито една коалиционна програма не определя еднозначно предстоящото управление, но всяка коалиционна програма е нещо като фюжън кухня - неочаквана, понякога неестествена комбинация между програмите на партньорите, която трябва да се хареса. Защото с тази програма се търси преди всичко одобрението на избирателите, гласували за партиите, съставящи правителство. В случая мисля, че ГЕРБ и “Обединени патриоти” търсят убедителен отговор на масовите оценки в медиите, че силно се разминават в своите програмни приоритети. Както виждаме, с тази програма ГЕРБ търси и одобрението на своите европейски партньори – виждате, че лайтмотив в нея е
твърдата
евро-атлантическа
ориентация
на България.
- Дали и евентуално по какво “Борисов 3” би могъл да прилича на “Борисов 2”?
- Двата кабинета са много различни. В коалиция между ГЕРБ, реформаторите и АБВ ролята на АБВ беше ясна от самото начало – на “окачена пушка на стената”, както в театрална постановка. Знаете желязното правило - ако в първо действие има окачена пушка на стената, няма начин тя да не гръмне в трето. Както се очакваше, в най-удобния за Първанов политически момент участието на АБВ бе прекратено с политически скандал.
Реформаторите привлякоха Патриотичния фронт тъкмо затова, защото гледаха на формацията като на сигурна подкрепа срещу АБВ. На практика патриотите гарантираха публична подкрепа за втория кабинет на ГЕРБ, балансираща не само напускането на АБВ, но също и разцеплението на реформаторите. Публична, защото ГЕРБ си бе подсигурил подкрепа и от партията на Ковачки, а и по-късно като приобщи “Атака”.
Така или иначе, участието на Каракачанов и Симеонов бе онова партньорство, което зададе представата за стабилност в “Борисов 2”. Всички си спомняме и очакването, че патриотите ще влязат в кабинета с министри, ако ГЕРБ бе успяла на президентските избори. Затова и съставянето на коалиция ГЕРБ-Обединени патриоти, бе най-очакваното действие след тези парламентарни избори.
Приликата е, че отново се разчита на патриотите, разликата е, че се търси двойно партньорство.
- Казват, че има огромни различия между Борисов и патриотите. Дали обаче на Борисов сега няма да му е по-леко да управлява без реформаторите, които също му създаваха главоболия?
- Когато коментираме основните характеристики на втория кабинет на Борисов, трябва да подчертаем, че той
търсеше
експертиза
от и чрез
реформаторите Защото първият кабинет на Борисов бе много критикуван, че въвежда във властта хора без опит, които правят груби политически грешки чрез публичното си присъствие. Очакваше се с включването на реформаторите тази слабост на първия кабинет на Борисов да се компенсира и това да промени публичния му образ. Но това очакване не беше оправдано - станахме свидетели на тежки провали в част от реформаторските министерства, които комбинираха управленска безпомощност с публични гафове.
- Окачествяват патриотите като новия балансьор.
- Най-голямата изненада на тези избори обаче е, че не са балансьори. Очакването, че те ще избират между БСП и ГЕРБ, независимо от това кой първи ще получи мандат и кой втори, аритметично не се случи. И това като че ли не беше осъзнато изцяло от Валери Симеонов в първите дни след изборите, макар да е прекрасен математик по биография. Неуспялата стратегия на патриотите да бъдат балансьор допълнително ги обвързва с ГЕРБ.
- Какво променя това?
- Намирането на компромис се оказва жизненоважно и за двете партии. За ГЕРБ е ясно - Борисов трябва да покаже, че може да направи трети кабинет. А патриотите трябва
да покажат,
че могат да
управляват, защото, ако отново останат вън от правителството, на следващи избори трудно могат да надскочат 4-процентовата бариера. В този смисъл двете партии са обречени да направят коалиция заради собственото си бъдеще.
Предизборният ход на патриотите, да се позиционират на равно разстояние от БСП и ГЕРБ, не им дава предимство. Защото след изборите е ясно, че БСП не може да направи коалиция с патриотите дори и ако включи Марешки. А евентуално присъединяване на ДПС знаете, че автоматично изключва патриотите.
- ДПС не поиска власт, но предложи подкрепа за обща програма за управление на страната до края на европредседателството ни в средата на 2018 г. Същевременно е против участието на националисти във властта. Какъв знак дава с тази своя позиция?
- ДПС живеят и съществуват само тогава, когато участват във властта, когато могат да “разпределят порции”. Освен това, до този момент ДПС винаги са разчитали на твърда подкрепа на определена група избиратели. В момента те отчаяно се борят да не загубят тези две свои стратегически предимства. И ако в България антикорупционният патос на реформаторите не се оказа ефективен аргумент срещу неизменното присъствие на ДПС във властта, то националистическият патос може и да е.

Неслучайно в предизборната кампания

Доган потърси

позициониране

в патриотичния

лагер

Последва ескалиране на анти-Ердоган и анти-ДОСТ реториката на БСП, които се подготвяха за партньорство с ДПС.

След изборите ДПС търсят комуникация с ГЕРБ, която да компенсира загубата и на двата ресурса. Затова за движението е изключително важно да се докаже като резервен вариант за ГЕРБ. Ще видим дали ГЕРБ и патриотите ще поддържат “прозрачни” отношения с ДПС.

Защото, ако се повтори ситуацията в 43-ото НС, когато се формираха тематични мнозинства, цената, която ГЕРБ ще плати за репутацията си, ще е много по-висока.

- Какви са изводите от срещите на Борисов с БСП и ДПС?

- С тях ГЕРБ иска да покаже, че не само запазва идентичността си на системна партия, но и възможността да формира проевропейска позиция в съгласие с тези две партии.

- Нинова не отстъпи ли от тази проевропейска позиция с фразата: “Демокрацията ни отне много”?

- Отстъпи. И затова ДПС изглежда още по-последователно проевропейско, което е много ясен плюс за движението.

- Сбърка ли лидерката на БСП, като отказа председателския стол на 44-ото народно събрание?

- Тя беше длъжна да откаже в името на риториката на яростно противопоставяне с ГЕРБ, която следваше по време на кампанията. Благодарение на Нинова БСП отиде твърде на изток и се озова далеч от проевропейската политика, която отстояваше Сергей Станишев. Нелепа ситуация, в която Нинова сама се постави. Ако тя беше приела поканата на Борисов, всичко, което говореше, щеше да увисне във въздуха. Тя просто няма друг ход, въпросът е, че този ход не може да й донесе ползи. Докато с предложението си към Нинова

Борисов отбеляза

сигурна точка

в своя полза

- Каква ще е ролята на “Воля”?

- Като тази на партията на Ковачки в предишния парламент. Ковачки може да изглеждаше изключително аморфен като политически профил, но винаги е бил много мобилизиран и ефективен, когато става дума за негови частни бизнес интереси. Той е нагледен пример за най-ясния и очевиден бизнес пробив в парламента – собственик на електроцентрали в студения резерв, т.е. без разходи получаваш сигурни приходи. Ковачки е неизменна част от статуквото и е глезеното дете на българския преход - част от политиците са му не само партньори, но и приятели. Докато и в двата си бизнеса

Марешки претендира да се

бори или всъщност да

заобикаля картелите

и да променя статукво.

Факт е, че от лобистка гледна точка ситуацията с неговата бензиностанция в София е решена. Затова е интересно как ще се развие комуникацията между ГЕРБ и “Воля”.

- Анализаторите дават хоризонт на “Борисов 3” до края на 2018 г. Реалистично ли е? И доколко БСП ще задържи удвоения си резултат дотогава?

- Ако след 2 г. има избори, те ще са предсрочни и ще са заради това, че правителството на Борисов не се е справило. В този смисъл дали БСП ще удържи завоюваната на тези избори подкрепа, не зависи от нея, а от начина, по който Борисов и патриотите ще се справят с управлението. БСП и ГЕРБ в момента са в игра с нулев сбор - ако Борисов спечели, значи БСП ще загуби.

- Как оценявате позицията на президента Радев по уседналостта?

- Обръщението на Радев към народа е поредният му политически гаф. Текстът на обръщението съдържа много грешки и показва ключова слабост не само в публичното му присъствие, но и в неговото разбиране за властта. Но ако при всички предишни гафове следваха обяснения, че нещо не е разбрано, че има сбъркана комуникация, този трудно може да бъде замазан.

Безспорно съществува огромен дефицит в екипа, с който президентът Радев работи. В него няма нито един политолог, да не говорим за екип, който адекватно да анализира политическия процес. Има дефицити и когато става дума за ежедневни, рутинни задачи. Другият тежък проблем е, че комуникацията на президента с назначеното от него служебно правителство очевидно е скъсана. Явно Радев все още се запознава с функциите на служебното правителство, а и със своите собствени като държавен глава.

CV

l Завършила e философия със специализация социология в СУ. Специализирала в Лондон, Ню Йорк и Флоренция

l Доцент по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция”

l Секретар на президента Росен Плевнелиев по връзките с гражданското общество

l Министър на образованието в служебното правителство на Георги Близнашки

l Дългогодишен автор на в. “24 часа”