Днес попаднах на учебници за трети клас, адаптирани за обучение на българчета в чужбина.

Там се намираше изречение, от времето на предпоследната среща на партизани в покрайнините на балкана. Предполагам на надморска височина, малко под хижа "Партизанска песен" в Габравския балкан.

То гласеше:

"В разжареното огнище..." еди к'во си...

И се зачудих и се разжарих, кой първи братовчед на Митко Палаузов е спечелил конкурса за писането на учебници за деца в чужбина.

Деца, които след шестият месец зад граница, са забравили 15%от българският език и са попили 40% от местния. Деца, които почти не знаят какво означава думата огнище, за разжарено да не говорим.

Пред фотоапарата ми днес стоеше едно момиченце, което живее извън България от 7години, от напрежение да не се изложи четеше:

"В разваленото огнище...",

"В разжаленото огнище..."

" В разнеженото огнище..."

"В раззелененото огнище..."

Хубаво е, че има автори на книги и учебници, на възраст между 60 и 160 години. Лошото е, че те нямат достатъчно воля да напуснат този свят, преди да са навършили 170 г. и преди да са отегчил до безсъзнание и малкото любопитни деца, с патриотичното си старческо неуместно "творчество".

Колко щеше да е хубаво, ако имаше някакви нормални млади хора, които като видят в някой учебник думи, които са използвали някога петимата от РеМС, да имат правото да кажат : "Извинете, но не искаме да разжарявате децата ни. Останете си със здраве в 1951г."