Някои хора са родени учители. Някои хора са родени футболисти. Аз съм роден крадец.” Това споделя Октав Дъръм, човекът, който открадна две безценни творби на холандския майстор Винсент ван Гог през 2002 г. Повече от 16 години по-късно двете картини бяха намерени и върнати в дома си в музея на художника в Амстердам. На 21 март тази година творбите пристигнаха там от Италия, където бяха намерени в дома на майката на известен италиански мафиот. Покрай откриването им на сцената отново излезе и техният крадец Октав Дъръм, който разказа пред холандска телевизия достойната за екранизация история на живота си и събитията около кражбата на платната.

Всичко започнало вечерта на 7 декември 2002 г., когато Дъръм и неговият съучастник се качили със стълба до леснодостъпен прозорец на първия етаж на музея на Ван Гог в Амстердам. Счупили внимателно стъклото с увит в плат чук и за секунди проникнали в сградата:

“Целият удар трая точно 3 минути и 40 секунди.

Избрахме този обект, защото видяхме, че е лесен

Всъщност това е работата на крадеца –да подбира подходящите удари. Когато полицията дойде, ние отдавна бяхме готови и си отпътувахме с колата, която ни чакаше. Аз си махнах маската, свалих прозореца и погледнах спокойно право в полицаите, с които се разминавахме”, спомня си Дъръм. За холандеца това е просто поредната кражба във вече богата криминална история. Известен е с прякора Маймуната заради невероятната си ловкост и способност да се катери. Този път плячката му е особено ценна. Откраднатите са две картини, които Винсент ван Гог нарисувал като подарък за майка си. Едната е “Гледка към морето в Шевенинген”, която е един от едва двата морски пейзажа на художника от живота му в Холандия.

Другата се казва “Паството напуска реформаторската църква и Нюнен” и изобразява църквата, в която като пастор е работил бащата на Ван Гог. Картините са на практика без цена, защото никога не са били продавани, но подобни творби биха се пласирали на търг за между 10 млн. и 60 милиона долара. Когато ги задигнал от музея, крадецът им не е имал представа колко скъпи биха били те: “Откраднахме ги просто защото бяха най-малки и лесни за носене картини.”

По време на бързото бягство през прозореца на музея

Дъръм паднал тежко и наранил ъгъла на творбата

с морския пейзаж. Тогава той и съучастникът му направили и голямата си грешка – изоставили черните си бейзболни шапки, с които се били маскирали, в близост до разбития прозорец. По-късно те се превърнали в основна улика при разкриването им.

Когато се прибрали вкъщи, крадците махнали картините от рамките, които метнали в канал наблизо. Фрагментите олющена боя, която се отделила при падането по време на бягството, били изхвърлени в тоалетната. Пред Дъръм и съучастника му стояла втората трудна задача – успешната продажба на шедьоврите и вземането на добра цена за тях. Тук историята става още по-холивудски невероятна. Купувачът, който двамата похитители на изкуство си намерили, бил известният местен мафиот на име Кор ван Хаут. Ван Хаут се бил прочул през 80-те години с дръзкото си отвличане на мултимилионера Фреди Хайнекен – собственик на едноименния бирен гигант. Ван Хаут бил заловен за отвличането през 80-те и лежал в затвора, но през 2003 г., когато Дъръм искал да пласира картините на Ван Гог, той пак бил на сцената на подземния свят в Холандия.Според разказа на крадеца сделката била финално договорена и насрочена. В деня на случването й обаче

купувачът Ван Хаут

бил застрелян

от двама мотористи пред кафе в Амстердам. “Мъртъвците не си купуват картини”, коментира пропадналата продажба Октав Дъръм. И до днес слуховете в Холандия говорят, че двете картини на Ван Гог са били прекалено голяма лъжица за устата на Ван Хаут и са се превърнали в причината за екзекуцията на изпечения гангстер.

След като изгубили единствения си купувач, Дъръм и съучастникът му Хенк Бийслайн се обърнали за помощ към друга тяхна връзка от подземния свят - изпечения италиански мафиот Рафаеле Империале. Италианецът по това време се занимавал с нелегална търговия с марихуана в Холандия. През март 2003 г. той се съгласил да купи двете картини за 350 хиляди евро, които двамата крадци си разделили поравно.

Според адвокатите на италианския мафиот той бил “луд по изкуството” и купил картините само защото за него те били една “наистина добра сделка”. Веднага след това Империале изпратил картините в родния си Неапол, където те били скрити далеч от любопитни очи до намирането им години по-късно.

“Похарчих парите за около 6 седмици. Поживях си

като цар

Купих си мотор, “Мерцедес E320”, дрехи. Погрижих се и за приятелката си – купих й доста бижута и я заведох на екскурзия в Ню Йорк”, разказва за това как е изхарчил парите си крадецът на картините на Ван Гог. Внезапните разточителни разходи съвсем очаквано насочили вниманието на полицията към него. Бързо станал основеният заподозрян за дръзкия обир. При опит да го арестуват в дома му холандските полицаи разбрали защо прякорът му е Маймуната. Дъръм избягал от холандското правосъдие по стената на блока, в който живеел, и по покривите на съседните сгради.

Единственото, което оставало на крадеца на картини, било да напусне страната.

Дъръм бил преследван престъпник и в Холандия

го очаквал единствено затвор. Следващата му спирка била царството на купона – испанският курорт Марбея. Партито там не продължило дълго. През декември 2003 г. приказката свършила и по молба на холандските им колеги испанската полиция заловила беглеца и го екстрадирала в страната на лалетата. През следващото лято разследването доказало, че ДНК на шапките, намерени край разбития прозорец на музея на Ван Гог, съвпада с това на Дъръм и партньора му. И двамата били признати за виновни и осъдени. За престъплението си той лежал скромните 3 години. Откраднатите картини така и не били открити.

Когато бил освободен през 2006 г., холандският взломаджия все още дължал на правосъдието компенсации в размер на 350 хиляди евро. Без да владее друг занаят, той решил да си набави тези пари чрез банков обир. Уменията му на престъпник обаче явно били поръждясали в затвора и ударът бил доста неуспешен. Дъръм бил заловен и отново се върнал зад решетките. След като излиза за пореден път отново от пандиза, холандецът решава да потърси друг начин за изкарване на пари.

Предлага на властите да помогне в намирането на липсващите картини

срещу заплащане. Въпреки това през цялото време продължава да твърди, че е невинен. Полицията и музеят отказват да преговарят, а творбите на Ван Гог остават изгубени.

Историята оживява отново през септември 2016 г., когато г-жа Бакер, куратор на музея на Ван Гог, получава обаждане от италианската полиция, която я кани още на следващия ден да посети Неапол, за да направи експертна оценка на намерени картини. Въпреки че не получава повече детайли, Бакер подозира защо я викат на другия край на Европа. На следващия ден тя вече е в Неапол, където местната финансова полиция я води на оглед и оценка на две намерени творби:

“Още щом ги погледнах, разбрах, че сме ги намерили. Видях и щетите, които са понесли, но за щастие – без да са фатални. Почувствах се участничка в италианска полицейска драма”, споделя вълнението си от намирането на картините кураторът на музея на Ван Гог.

Как разследването на италианската полиция достигна до откраднатите картини, четете в печатното издание