В Европейския съюз има 260 пъти по-голям риск да умреш от грип, отколкото от развалена храна. Въпреки това една трета от европейците изобщо не вярват на информацията от етикетите на храните в магазина. Причината е в ширещите се измами с храни с цел финансова изгода.

Заради многото скандали около качеството на храните на 15 март Европейският парламент реши да затегне контрола върху цялата хранителна верига от полето до трапезата. Той ще обхваща не само храните, но и фуражите, растенията, пестицидите, хуманното отношение към животните, географските указания за произход и биологичното земеделие.

Проверките ще бъдат без предупреждение и ще се основават на оценка на риска. За тях ще се изготви единен регламент, тъй като в момента те се правят по 16 отделни регламенти и директиви. Увеличават се санкциите, особено за умишлените нарушения. Затягат се и условията за внос на животни и хранителни продукти от трети страни.

В европейското законодателство все още няма дефиниция на термина измама с храни. Възприето е обаче така да се наричат умишлената подмяна на съставки в храните с техни по-евтини ерзаци (например влагането на палмово масло в сиренето или на нишесте в айряна), фалшифицирането на етикети и подвеждащата информация в тях.

Измами с храни

и напитки има от

хилядолетия

Като се почне от подслаждането на виното с олово в Древния Рим, мине се през боядисването на плодове и зеленчуци с медни соли в Лондон през XIX век и се стигне в наши дни до продажбата на яйца от инкубатор като органични, на сол за обработка на пътищата като трапезна и на конско месо като телешко.

Поредният скандал заради измами с храни в Евросъюза избухна в началото на март. Тогава при проверка на 22 вносни хранителни артикула в Словакия се оказа, че те са с по-ниско качество от същите храни, продавани в Западна Европа. 22-та артикула се оказаха с повече мазнини и вода и повече оцветители, подсладители и консерванти, но с по-малко месо и белтъчини от техните аналози в Западна Европа. Възмутени, Унгария, Словакия, Чехия и Полша се заканиха да наложат забрана на тази практика в ЕС. България обяви, че ги подкрепя.

Новите мерки за контрол обаче, които бяха приети от Европарламента, са в отговор на друг голям скандал от 2013 г., когато се оказа, че конско месо е било продавано като телешко.

Статистиката отчита постоянно увеличаване на броя на измамите с храни. Само във Великобритания през 2012 г. е имало 1400 случая на измами, а 3 години по-рано те са били с две трети по-малко. В САЩ се поддържа глобална база данни за такива измами, в която годишно се вписват по около 800 нови случая. Но д-р Джефри Мур, който поддържа базата с данни, смята, че измамите всъщност са много повече. “Това, което знаем, е само връхчето на айсберга”, казва той.

Като причини за все по-честите измами д-р Мур посочва финансовата криза, поскъпването на храните, постоянното търсене на евтини храни, твърде усложнената верига за доставки, малкия риск измамата да бъде засечена и липсата на солени глоби за извършителите.

Събраните от д-р Мур случаи доведоха до голямата съвместна акция на Интерпол и Европол “Опсън II” през 2012 г. в 29 страни. При нея бяха иззети над 135 тона потенциално опасни храни, сред които кафе, сухи супи, зехтин и хайвер.

Най-много и

най-чести са

измамите с мляко,

подправки и растителни масла, като почти винаги те се продават по-разредени. В списъка са още морските храни, сгъстителите (използвани в плодови сокове, конфитюри и др.) и лимоновият сок. През май 2013 г. бе направен опит да се забрани ресторантите в ЕС да използват наливен зехтин в бидони за многократна употреба. Тогава се вдигнаха протести и забраната не мина. Измамите със зехтин обаче са масови.

Освен че нанасят икономически щети, измамите с храни създават и рискове за здравето. През 2008 г. в Китай наведнъж се разболяха почти 300 000 деца, а 6 от тях умряха. Децата са били хранени с мляко на прах, замърсено с меламин. Химикалът е бил добавен за повишаване на белтъчното ниво на млякото. Той обаче блокира бъбречната функция на децата. Скандалът около този случай в Китай още не е затихнал.

Евросъюзът има най-стриктните регулации за безопасност на храните в света, но въпреки това потребителите нямат никакво доверие в тяхното качество. А хранителният сектор е наистина огромен. Това е вторият по големина индустриален сектор в съюза, в който са заети 48 милиона души. Всяка година той произвежда стоки за 750 милиарда евро.

В големите супермаркети се предлагат по 35-40 хиляди хранителни продукта. За всеки от тях има изисквания към производителя, доставчика и търговеца по отношение на хигиената, етикетирането и проследимостта. На етикетите например е задължително да се изписват всички съставки на храната в низходящ ред според теглото им. За телешкото месо, зехтина, пчелния мед и др. има и изискване да се изписва страната на произход. От 13 декември 2014 г. това изискване бе разширено и за свинското, агнешкото, ярешкото и птичето месо.