С османски васали и без помощ от християнския свят цар Иван Шишман тръгва на бой с турците

Ако Европа не беше пуснала турците на континента, днес щеше да е различна. На картата нямаше да се чернеят етнически петна. Емисари нямаше да ги манипулират в една или друга посока. Анкара нямаше да се бърка в нашите вътрешни работи.

В историята обаче няма “ако”!

Осман I (1258-1326) създава и дава името на империята. “Да бъдеш велик като Осман!”, приветствала дворцовата свита всеки следващ владетел.

Осман бил емир, такива са и другите трима след него. Първият султан е Мехмед I (1381-1421).

Османлиите идват

като съюзници

на Византия

Смирненският емир Умур прави темане пред византийския император Йоан Кантакузин. С дружни усилия двамата сразяват Момчил войвода при беломорската крепост Буруград. Момчил загива на 7 юли 1345 г.

По същото време Кантакузин и Йоан V Палеолог се борят за власт.

Кантакузин търси подкрепата на Орхан I, а сръбският крал Стефан Душан и нашият цар Иван Александър дават рамо на Палеолог.

“Има сведения, че този български цар в по-късен период е използвал османците във войните си с Византия”, пише Вера Мутафчиева.

Историческото престъпление на Иван Александър е, че разпокъсва българските земи. Търновското царство дава на Иван Шишман, Видинското харизва на Иван Срацимир. Деспот Добротица управлява Добруджанския край, чието име носи днес.

Повратливият

Иван Шишман

е син на Иван Александър от втория му брак с покръстената еврейка Сара. Иван Срацимир е от първия с влашката принцеса Теодора.

През 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Лайош I Велики. Пленява Срацимир и присъединява земите му към Маджарско. Покатоличени са 200 000 българи.

Следващата година Иван Шишман сключва съюз с турците, за да изгони унгарците. Опитът се проваля. През 1372 г. Шишман става васал на Мурад I. За да скрепи договора, праща в харема му сестра си Кера Тамара.

По-късно с оглед международното положение Шишман прави еврейски маньоври. Първо се отмята от клетвата си, сетне отново удря чело пред падишаха.

Обезглавен е през 1395 г. по заповед на Баязид I, наречен Светкавицата. Народът запява песента:

“Откога се е, мила

моя майно льо,

зора зазорила…”

Иван Срацимир също е османски васал. Маневрира като брат си и се присъединява към обединената християнска войска на унгарския крал Сигизмунд. На 25 септември 1396 г. при Никопол Баязид разбива кръстоносците. Срацимир е затворен в Бурса, където е удушен.

Следващият кръстоносен поход е дело на папа Евгений IV. През 1443 г. той създава широка антиосманска коалиция. Рицарите с Христовия символ на гърдите са предвождани от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и трансилванския войвода Янош Хунияди.

На 3 ноември европейската армия разбива агаряните при Ниш. После минава през Драгоманската клисура и превзема Средец. Целта е да продължи към Константинопол, който още е във византийски ръце. Пред Ихтиманските възвишения обаче ги хваща люта зима, а и продоволствията са кът.

Пълководците

дават заповед

войската

да се оттегли

През 1444 г. Владислав и Хунияди потеглят отново с 16 000 конници и 2000 бойни коли. На пътя им щръква поредният османски васал. Георги Бранкович не разрешава на армията да мине през неговите земи.

Кръстоносците прехвърлят Дунава при Оршова. Превземат Кладово, атакуват Видин, овладяват Оряхово и стигат Никополската крепост. На 9 ноември навлизат във Варненското поле. Същия ден там стъпва и Мурад II.

Под командата на султана са 100 000 ятагана. През нощта двете армии настръхват една срещу друга. Призори става първият сблъсък. Дясното крило на християните е прегазено, но пълководците се окопитват и повеждат мъжете в атака.

Само с 500 конници Владислав атакува еничарския корпус. Конят му е прострелян, кралят пада. Еничарят Коджа Хъдър се спуска и му отрязва главата.

След тази

драма Европа

повече не ни

обръща внимание

Ситуацията наподобява сегашната с арабското нашествие. Турците напредват и стигат стените на Виена. Никой не проумява, че трябва да затвори пролуката откъм българските земи. Радикално да ликвидира злото!

През 1597 г. Охридският патриарх Атанасий тръгва да дири помощ за въстание. Обикаля Италия, Австрия Чехия, Германия и Испания. Всички остават слепи и глухи.

През 1630 г. католически емисари от Чипровци посещават австрийския император Фердинанд II и полския крал Сигизмунд III. И те искат помощ за бунт. Монарсите отказват, оправдават се с Тридесетгодишната война.

Най-много усилия полага католическият духовник Петър Парчевич. Константин Иречек го нарича “най-велик българин на XVII век”.

Родом от Чипровци, Парчевич неуморно обикаля европейските столици. Пледира за антиосманска коалиция, но няма кой да го чуе.

Митът за

Дядо Иван

тръгва от основателя на Руското царство Иван Грозни (1530-1584). Владетелят издава грамота за събиране на помощи за Рилския манастир. Това благодеяние се митологизира във вярата, че Дядо Иван ще помогне и за освобождението на България.

През 1688 г. Избухва Чипровското въстание, потушено с помощта на граф Имре Тьокьоли. По волята на султан Мехмед IV той е “княз” на Южна Унгария.

Поредното предателство към християнската цивилизация окончателно затвърждава вярата, че свободата ще дойде не от Запад, а от Изток. От земята на Дядо Иван!

Бойкотирахме Фридрих Барбароса

Императорът влиза в Средец,

където няма дори куче да го излае

Първият бойкот в световната история е дело на нашите предци през далечната 1189 г. Тогава император Фридрих I Барбароса оглавява Третия кръстоносен поход, който трябва да спаси от поругание Светите места на Изток. Те са завладени от египетския султан Саладин.

“Когато настъпи пролетта, в цялата империя всички пътища се изпълниха с въоръжени мъже, тъй многобройни, като пясъка на морето, като звездите на небето”, пише хронист от Кьолн.

Броят на кръстоносците

е около 120 000 меча

На 11 май армията на Фридрих потегля на Изток. Унгарците ги приемат с овации в земята си, трудностите започват отвъд границата с Византийската империя. Император Исак II Ангел дава клетва да подпомага воините на Христа. На дело обаче не прави нищо, защото знае, че пътьом ще бастисат Константинопол.

По това време западните български предели са под ромейска власт, Асен и Петър още не са ги присъединили към Българската държава. Пътят на кръстоносците до Средец е спъван от многобройни засади на местното население, което ги посреща крайно враждебно.

“Веднъж привечер ние със споменатия вече мерански херцог с около дванадесет рицари вървяхме напред, като пазехме последните от групата; но внезапно двамата синове на един воевода на тая област почти със сто другари, като ни нападнаха мъжки и смело, дълго се сражаваха с нас с мечове и копия”, описва една от схватките духовник, който придружава войската.

Драгоманският проход

е запушен с камъни и дървета

Рицарите трескаво ги прескачат и бързат към средищния град, защото им е обещано, че там ще си починат, ще се снабдят с провизии и вещи от първа необходимост.

Челният отряд вече вижда крепостните стени и храма “Св. София”. Никъде обаче не се забелязват хора, недоумяват тевтонците. Те намират градските порти широко отворени и влизат в крепостта. Вътре е мъртвило, няма дори куче да ги залае.

Епископ Дитпол от Пасау свидетелства: “В Средец не намерихме почти никакъв човек, тъй като по заповед на браничевския управител населението в тази област бе избягало в планините и бе отнесло със себе си съестните припаси; там армията поради липса на вино начена много да слабее.”

Всички средечани се оттеглят в гористите склонове на Витоша и Люлин. Този маньовър е по-страшен от въоръжената съпротива, защото

обрича противника

на мъчително изтощение

Войската на Фридрих Барбароса влиза в Средец на фаталния 13 август 1189 г. “Тя била измамена и подиграна. Разочарованието и негодуванието й било голямо”, пише проф. Светозар Георгиев и добавя: “Нямало какво да се прави в София и нямало защо да се стои в нея. Още на другия ден, 14 август, армията на Фридрих Барбароса напуснала града и се настанила на лагер в полето.”

Поставени в безизходица, кръстоносците потеглят към Филипопол и след няколко месечно пребиваване в Тракия минават в Мала Азия. Тук нелепа смърт затрива императора. На 10 юни 1190 г. се удавя в река Салеф.

Според легендата обаче Фридрих Барбароса не е мъртъв. Той спи в една пещера, опрял глава на каменна маса, а брадата му стига земята. Един ден ще се събуди, за да върне старото имперско величие, вярва германският народ.

Гузните “християнски спахии”

Ренегатите, слуги на османлиите, влизат в историята като “християнски спахии”. Трупат грехове, които се мъчат да изкупят с индулгенции. Емблематичен е примерът с Кремиковския манастир “Св. Георги”.

Той е построен през Второто българско царство, сринат е от поробителите през 1382 г. През 1493 г. софийският първенец Радивой и неговата съпруга го вдигат от пепелта. Предполага се, че са били собственици на сребърна мина.

Стенописите в църквата впечатляват с монументалност и дълбоки внушения. Следват традициите на средновековната канонична живопис. Разлики в стила и похватите сочат, че фреските са дело на различни зографи по различно време.

Стенописите в преддверието на храма са от XV столетие. Портретувани са ктиторът Радивой и фамилията му как поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Георги Победоносец.

“Предполага се, че това семейство принадлежи на онези български боляри, обвинени за “християнски спахии”. Големите им дарения някои историци обясняват с желанието им да изкупят тежкия си грях като служители на османците”, пише Вера Мутафчиева.