Щом закрилят онеправданите, да раздават значки наред, защо само на бременните?

Отворих дописката за новите значки за бременни в метрото, но погледът ми внезапно бе привлечен от цветно петно встрани. Оказа се снимка със заглавие: “Студентка дари черен дроб на бебе, за което се грижи.” В контекста на белязването ме обзе тревога – за тази алтруистка значка няма ли? Момиче на 22 години би изпитвало остра нужда да поседне, след като са му извадили дроба. Кой ще й отстъпи място, ако никъде не пише, че е оперирана?

Инициативата за добруването на бременните сама по себе си е бравурна, но еманципацията, която прозирая, зад нея малко дразни, едно такова неприятно чувство оставя като хумора в “Отчаяни съпруги”. Като си тръгнал да просвещаваш изпростялото човечество и да закриляш онеправданите, почвай да бележиш наред, защо само бременните? Ами артритните баби, жените в цикъл, изсипаните хернии, остеопорозите, контузиите, разширените вени, аритмиите? Както писаха в хумористичния сайт “Не новините”: “Пълните жени ще носят стикери и значки, че не са бременни.” Не значка, билбор няма да ти помогне в градския транспорт, па ако ще да умреш прав.

Правилата на социалното общуване и добрите маниери в обществото са валидни от хилядолетия, със значки на ревера е невъзможно да се превъзпита общество, на което системно не му достига образование и домашно възпитание. От незапомнени соцвремена българите не се славят с кавалерство, не се изтрепват да отстъпват място на дамите, възрастните и болните, галантите жестове и проявите на състрадание никак не са ни стихия. Тука тричането на кучета е народен обичай, все пак корава нация сме, не сме по етикета. За нас “елит” са фолкпевици, мутри и министри, не възпитаните интелигентни хора, всичките ни критерии са с главата надолу.

Битката за място в рейса не е продукт на демокрацията, тя е изконна, от поколение на поколение се предава – докопаш ли се до седалка, моментално се завърташ към прозореца, не мърдаш и не поглеждаш назад, докато не ти дойде спирката. Иначе ще срещнеш погледа на някоя бременна, всички наоколо ще се втренчат в теб, все едно си сериен убиец и от немай-къде ще станеш, макар че хич не ти е жал за жената. В рая на дебелоглавието значката “Бебе на борда” изпъква колкото капка в морето, втренчените през прозореца няма как да я забележат.

Преди 89-а порядките в автобусите, тролеите и трамваите бяха още по-сложни, там властваха комунистическите хиперактивни баби и дядовци, дето не ги знаеш партизани ли са били, ятаци ли, никой копче не смееше да им каже. Колкото и да се правиш на дръж ми шапката, даже и да си се намърдал откъм прозореца на двойна седалка, рано или късно някоя от хиените ще те посочи и ще кресне така, че да я чуе шофьорът през надуто до дупка радио на народна музика: “Млади човече, отстъпи на другарката да седне, не виждаш ли, че е бременна?” От страх да не предизвиква излишно комунистическата партия, българският пътник донякъде се съобразяваше и освобождаваше място, макар и с видима неохота. Даже можеше да се наблюдават често групи ученици в градския транспорт, които отстъпват на възрастни хора, без никой да ги ръчка. Такова нещо, ако стане днес, ще го разправят по новините и ще се раздават грамоти с церемонии и преки включвания.

Покрай този случай обаче все пак научаваме с облекчение, че българското общество не е единственото, което страда от пренасищане с безпросветност и простащина. Значките Baby On Board се раздават в лондонското метро от 12 години, очевидно и там са същите джентълмени като нашите. Преди англичаните да въведат белязването на бременни са направили допитване, което показало две интересни неща: 85 % от пътниците смятали за редно бременната жена да помоли за място, а в същото време 78 % от бъдещите майки се чувствали неудобно да врънкат когото и да било и предпочитали да стоят прави.

Нормално! Коя уважаваща себе си жена се нуждае от значка, за да я уважават? Унизително е някак, все едно да си сложиш табелка: “Кърмя къдет’ си ща!” и да очакваш околните да се разбягват. Еманципираните кампании винаги са за сметка на самоуважението.

Виж, Катрин Мидълтън е друго нещо. Тя стана лице на въпросната инициатива, но то е ясно, че когато такава дама влезе в мотрисата, британците ще станат, че може и да й се поклонят. Бременната съпругата на престолонаследника се закичи, за да подкрепи “Baby On Board” и да припомни на поданиците, че възпитанието ги задължава да дават път на дамите в положение.

Най-поучителният факт за нас обаче е малко по-друг. Идеята за значки в софийския метрополитен е дошла именно след като снимаха херцогинята на Кембридж, 12 години никой не беше чувал за тази хитра тактика. Мидълтън е олицетворение на добрите обноски и изискания вкус, нейният добър пример е заразителен в цяла Европа, а и отвъд Океана и наистина би могла да въздейства върху тъпоглавците, които не знаят кога да застанат прави. Но една значка с герба на София ако не е забодена върху Николета Лозанова, е безсилна пред обществото на здраво седналите на задниците си, които пишат на скайпа “Къде се Утплесна, бе УлигУфрен!” и си изхвърлят боклука през балкона. Тук никое добро никога няма да остане ненаказано, но поне достойнството си още можем да опазим някак си.