Шофьорът на таксито говореше на руски (както повечето шофьори в Сан Франциско).

- Руснак ли сте? - го попитах. - Не, украинец, ми отговори.

- А вие?

- Аз съм от България.

- А, моята майка беше етническа българка, от Кримския край... възкликна щастлив той.

- Да, има доста българи в Украйна, смаяно му отвърнах.

- От колко години сте тук?

- 17, ми отвърна... После замълча... Тук разговорът мина на разваления му български.

- Моята майка не живя дълго... Преживяла "голодомор" (сталинския глад в Украйна през 30те, за тези които не знаят историята), когато била на 6... Брат ѝ бил изяден... Тя се спасила. Произвеждали мед, успели да скрият няколко буркана от колхозниците комунисти, апроприиращи всичко. Опитвала се да го разменя за хляб. До края на живота си, когато помиришеше мед, и прилошаваше... Беше много болна...

Мълчание...

- Сталин и комунистите не бяха добри с българите, селяните, и украинците... Много хора унищожиха..., завърши преди да спрем пред летището...

Сваляйки куфара, ми каза: "Аз мога да кандидатствам за Българско гражданство..."

Отговорих му: "Да, може да разкажете тази история на теста по български. Вицепрезидентката ще бъде много щастлива да я прочете, когато издаде указа за гражданството ви."

Не ме разбра... Сигурно руският ми не е толкова добър вече...