Елитна куртизанка става жертва на злодеи през 1897 г. Минала през шантаните на Белград, София и Пловдив, унгарката Ана Симон трагично завършва живота си във водите на Марица. Хетерата тайно е осъдена на смърт и е екзекутирана по особено жесток начин.

Ана Симон е родена през 1874 г. в Будапеща. Баща й, средна ръка търговец, остава вдовец и се жени повторно. Злата мащеха принуждава Ана да напусне дома. Девойката бяга в Белград, където започва да пее по локалите.

В края на 1893 г. сръбски сводник я прехвърля в София. Първо работи в шантана “Сливница”, после е взета в “Неапол”. Тук съдържателка е полякинята Розалия Редицка, известна като Мадам Цора.

Редовен посетител на “Неапол” е ротмистър Дечко Бойчев. Той е адютант на княз Фердинанд, аташиран към княгиня Мария-Луиза. Бойчев е пленен от певачката Ана - гъвкава снага, миловидно лице, светли коси и дълбоки сини очи. Унгарката пада в обятията на офицера, който обещава да я измъкне от вертепа. На 12 март 1895 г. се появява и дете, кръщават го Евгения.

Бойчев обаче далеч не мисли да създава семейство с куртизанката. Адютантът крои планове за брак по сметка и през февруари 1897 г. се венчава за щерката на софийския поп Георги Забунов. Легенди се носели за неговото богатство.

Ана Симон става неудобна за ротмистъра. През март Дечко й пише от Пловдив да отиде при него, за да се погрижи за нея и детето. На 26 март тя заминава в компанията на брат му Никола. Отсядат в хотел “Фелер”, но оня искал да опита от прелестите на хетерата и тя се мести в хотел “Родопи”.

Междувременно Бойчев се среща с пловдивския градоначалник Карл Новелич. Авантюрист с тъмно минало, той уж бил италианец от Пиемонт. Хвалел се, че е гарибалдиец - показвал барутна татуировка на череп и кости върху десницата.

“Тук имало една жена, която безпокои двореца, прави скандали, трябва да се махне”, казва Бойчев на Новелич. “Добре, да я екстернирам”, предлага градоначалникът. “Не, не! Съвсем да се махне! Да се убие!”, уточнява княжеският адютант.

Дечко праща вест на Ана, че на 9 април вечерта от хотела ще я вземе файтон. Да се приготви, ще се срещнат извън града да я отведе в някакъв чифлик. Возилото е поръчано от Новелич. Файтонджията е освободен и на капрата сяда стражарят Богдан Василев, доверен човек на градоначалника. По конспиративни съображения той е цивилен.

Около 20,30 часа файтонът взема Ана от “Родопи” и излиза на чирпанското шосе. Там се качват Дечко и Карл. Към 6-ия километър адютантът поднася пред лицето на жената шише с някаква течност. Ана разбира какво й кроят, скача от колата и хуква в тъмнината. Мъжете се спускат подире й. Тикната отново във файтона, жертвата е упоена, като за по-сигурно Бойчев я стиска за гърлото.

На 11-ия километър офицерът поема юздите и насочва впряга към острова в реката при село Рогош. Имот на Фердинанд, до него води елегантен мост, известен като Княжеския. Отдолу Марица е дълбока. Дечко, Карл и Богдан снемат полумъртвата Ана. Не могат да се разберат обаче кой да я довърши.

“Дай заповед на Богдан да я убие!”, крещи адютантът на градоначалника. “Не, дай ти заповед!”, отвръща Новелич. В крайна сметка връзват на кръста й тежък камък и я хвърлят от моста в реката.