Рядка болест погуби рядко красивата поетеса Людмила Исаева. Левкопенията унищожава левкоцитите в кръвта. Организмът губи защитните си сили и лесно е атакуван от вируси. Изходът почти винаги е фатален.

Людмила, по баща Ковачева, е родена през 1926 г. в Провадия. Завършва Педагогическия институт в Шумен, участва в бригадирското движение. От 1949 г. сътрудничи на радио “София”, през 1964 г. става редактор в издателство “Български писател”.

Първата любов на Людмила е поетът Иван Пейчев. Разделя се с него заради бохемския му живот. Веднъж пролетарският бард Ангел Тодоров се опитал да го вкара в правия път. “Иване, не пий! Не пий, а пиши!”, рекъл му той. “Бай Ангеле, не пиши! Не пиши, а пий!”, отвърнал Пейчев.

Втората любов на Людмила е Младен Исаев. Той е 20 години по-възрастен от нея, има един развод и една извънбрачна дъщеря. Двамата отиват под венчило на 31 октомври 1952 г.

Людмила пише стихове, но е далеч от таланта на Елисавета Багряна. Писателското братство обаче е единодушно, че й съперничи по красота. “Седнахме край една масичка в огромния хол. И тогава се появи тя - Людмила Исаева! Стройна. Красива. Загадъчна”, възторгва се поетът Матей Шопкин.

Завистниците шушукат, че съпругът е съавтор на съпругата си. Повтаря се случаят с Иван Вазов и Евгения Марс. Авторът на нейната белетристика “бил с мустаци”, гаврят се тогава из кафенетата. Няма по-голяма обида за твореца от обвинението, че друг му създава шедьоврите!

Това унижение вероятно отключва болестта. През 1970 г. Людмила отива на преглед в Париж, където поставят диагнозата левкопения. Две десетилетия се бори със страданието.

През 1990 г. Исаева е пенсионирана и започва да се страхува от старостта. “Майка ми беше много суетна жена. Свръхсуетна - разказа дъщеря й Валентина. - Искаше да я запомнят хубава, елегантна, интересна, фина, каквато винаги е била. Много се страхуваше от промените, които идват с възрастта.”

По това време е болен и Исаев. Страда от паркинсон, трудно говори, мъчно се движи. Умира на 14 май 1991 г. Към болките на Людмила се прибавя и самотата.

Започва да се запасява с успокоителни и сънотворни. Праща дъщеря си при лекуващия доктор за тях. “Аз й ги осигурявах без капка съмнение и без дори да подозирам за намерението й да сложи край на живота си”, спомня си Валентина.

На 15 септември 1991 г. тя отива със съпруга си в дома на майка си. В коридора вижда куфар с дрехи, в кабинета на Младен Исаев са разхвърляни вестници, книги, пликове от писма... На масата е оставена бележка: “Потърсете ме на тавана!”

Намират я в кома. Изпила е голямо количество рудотел с други лекарства, разбъркани в чаша коняк. В “Пирогов” се опитват да я спасят. Издъхва на 17 септември.