Патриотката Мара Бунева застрелва с 3 куршума палача на българщината Прелич
Няколко изстрела разкъсват заснежената тишина в Сокипе на 13 януари 1928 г. Мара Бунева поваля палача на българщината Велимир Прелич и обръща дулото към себе си.
Убитият има мрачна слава. Родом от Сеница, Новопазарски санджак, Прелич е завършил гимназия в Скопие и право в Белград. Бил е околийски и окръжен управител. През 1924 г. става юрисконсулт в Скопското велико жупанство.
“Прелич познавал много добре положението и хората в Македония и нанасял страшни удари на Македонския революционен комитет”, пише за него белградският вестник “Време”.
Много са злодеянията на правника, но таланта си на инквизитор той разгръща докрай по време на Скопския студентски процес. Само защото са с българско самосъзнание, 20 студенти са подложени на средновековни изтезания. Македонският водач Иван Михайлов свидетелства:
“По негова заповед е стягана главата на Чучков, разтягани мускулите на Борис Андреев с въже, закопаван е до шия Нецев в гроб в турските гробища Гази-Баба, изваждан е Чкатров пред отворен гроб с насочени върху него револвери, чупени са ръцете на Чучков с дъсчици между пръстите (от което отичат ръцете), проплювал е кръв Петър Хаджипанзов и пр. и пр., а да не говорим за Гюзелев, който е смазан от бой, воден край Вардара, за да го хвърлят в него.”
На 10 декември 1927 г. студентите са осъдени на каторга. ВМРО обаче също произнася присъда. За главния инквизитор - смърт! За изпълнител на присъдата революционерите посочват Мара Бунева. Оттук насетне дните на Прелич са преброени.
Родена през 1901 г. в Тетово, Бунева е завършила прогимназия и стопанско училище. В македонското движение я посвещава брат й Борис. След Първата световна война Мара няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
По обед на 13 януари 1928 г. Прелич излиза от жупанството и тръгва към дома си. На ул. “Войвода Путник” пред печатница “Стара Сърбия” го застига Бунева. В ръката й лъсва нов 9-милиметров маузер. Точно от метър, клетвеното разстояние на македонските революционери, тя стреля веднъж, после два пъти и за всеки случай - още един път. Прелич се просва по очи на паважа.
Екзекуторката хуква към близкия мост над Вардар. След нея се спускат телохранителят на юриста и случаен стражар. Бунева се опитва да скочи в реката, но в същия миг потерята я хваща. Тогава обръща дулото и прострелва гърдите си.
Още живи, Прелич и Бунева са откарани във военната болница. Алармиран е Белград, откъдето с аероплан пристига дворцовият лекар ген. Костич. “Защо убихте Прелича, госпогя Мара?”, пита той. “Умрял ли е Прелич?”, отвръща тя на въпроса с въпрос. Когато докторът й казва, че още диша, българката отронва: “Обичам своето отечество и умирам за него!” После издъхва. “Ево ти жена!”, възкликва изуменият генерал.
Хирурзите установяват, че единият от куршумите е проникнал малко по-долу от врата на Прелич и е поразил гръбначния стълб. Оловото е излязло вдясно на гръкляна, като е засегнало и челюстта. Този изстрел се оказва фатален за юриста. Въпреки спешната операция той умира на 15 януари по обед.
Още интересни материали четете в новия брой на в. "Здраве без лекарства"
Най-четени
-
Въпреки старанието ми...
Въпреки старанието ми все още има и някакви хора, които ме харесват. От
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия След две епохални постижения в Космоса България се връща в играта
Людмила Филипова и Нели Симеонова с времеви мост възобновиха производството на космически храни, за да възстановят славата ни на трета страна в света През 2024 г