Традицията с прочутия в цял свят Новогодишен концерт започва

от Хитлер, средствата от билетите отивали за нацистката партия

l 20 г. след краха на фашизма филхармонията продължавала да

удостоява с почетен знак важни хора от Третия райх

Едва ли има европеец, който да не е посрещал първите часове на новата година с пословичния Новогодишен концерт на Виенската филхармония.

Негов идеолог е Йозеф Гьобелс, немски политик и канцлер, а първото изпълнение е проведено в новогодишната вечер на 1939 г. с цел да се съберат средства за националсоцилистическата партия.

Искали чрез Щраусовата музика да обединят хората под своите знамена.

Решили концертите да се провеждат всяка година в нощта срещу Нова година, а по-късно и в първия ден на новата календарна година. Тъй като вече били станали сравнително ясни перспективите за изхода на войната, се смятало, че композиции като “На хубавия син Дунав” могат да повишават морала на армията, но и на нацията.

Когато се разбрало, че Щраус има еврейски корени, Гьобелс решил, че единствената му реакция трябва да е да пази мълчание.

Първият концерт е по времето, в което Хитлерова Германия е във война с почти всички европейски държави. Диктатура, постоянна тревога за живота. На 1 септември 1939 г. стартира т.нар. Полска кампания на Вермахта, наричана още Нападение над Полша и операция “Вайс”. Тя започва след безпричинното масово убийство на немци в пограничен полски град. В нея освен Германия се включва и Словакия, в резултат на което територията на Полша е окупирана напълно, полската армия е разбита, а страната е анексирана от СССР и райха.

Три месеца по-късно в едно от най-мрачните времена от историята на Австрия на Нова година се провежда първият Новогодишен концерт на Виенската филхармония. Музикантите съобщават още преди него, че средствата, които се съберат, ще бъдат дарени изцяло на националсоциалистическата партия.

На 1 януари 1941 г. Виенската филхармония премества новогодишния концерт на следващата сутрин, превръщайки го в матине. Наричат го Йохан Щраус концерт. Тече Втората световна война, назована така, защото се води на три континента и в три от океаните - Атлантическия, Тихия и Северния ледовит, като в тях участват всички развити страни в света по онова време.

Провеждането на концерта по средата на войната е възприемано от мнозина като виенска индивидуалност, но реално тя е част от националсоциалистическата пропаганда.

Диригент на тези концерти до края на войната е Клеменс Краус. През 1946 и 1947 г. Виенската филхармония е дирижирана от Йозеф Крипс. Той заменя Краус до 1948 г., когато изтича 2-годишната забрана на титуляря да дирижира, наложена от съюзниците. Те самите се ангажират с организацията и провеждането на следващите 7 концерта по Нова година до 1954 г.

След края на войната нацистите са преследвани, но започнатата от тях традиция с концерта на Виенската филхармония продължава в първия ден на всяка настъпваща година. Това обаче не е всичко.

Още един факт хвърля мрачна сянка върху Виенската филхармония. През шейсетте години на ХХ век филхармонията направила грандиозно представяне на Балдур фон Ширах.

Същият е нацисткият губернатор на Виена, създател на младежкия съюз “Хитлерюгенд”, осъден от Нюрнбергския съд. Изправен е и пред Международния наказателен съд, осъдил 24-ма ключови фашисти.

Процесите се провеждат в Германия от 1945 до 1949 г. Обвинените получават присъди за участие в нацистка партия, за престъпления срещу мира, срещу човечеството и военни престъпления. Мартин Борман, секретар на Хитлер - смъртна присъда, Херман Гьоринг - шеф на ВВС, се самоубива, преди да изпълнят смъртната му присъда, Рудолф Хес - заместник на Хитлер, адмирал Ерих Редер - командващ на ВМС, Йоахим фон Рибентроп - министър на МВнР. Балдур фон Ширах е обвинен по четирите обвинения, но осъден само за престъпления срещу човечеството за депортацията на няколко хиляди евреи. Той се разкаял и получил наказание от 20 г. затвор.

Балдур фон Ширах е ръководил "Хитлерюгенд" - младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия. Тя просъществувала от 1922 до 1945 г. и в нея членували младежи от 14- до 18-годишна възраст. По времето на Ширах те били възпитавани да служат на Третия райх.

След като излежал 20-годишната си присъда, Виенската филхармония публично го реабилитирала. Преди войната музикалната институция връчвала на най-видните представители на обществото своя пръстен. С такова бижу още през 1942 г. бил удостоен Балдур фон Ширах. По време на войната, ареста, осъждането му и изтърпяването на присъдата почетният знак за съпричастност към Виенската филхармония бил изгубен. Ето защо съвсем съзнателно след освобождаването му от затвора той е поканен във филхармонията, където тържествено му е връчено копие на отличието от 1942 г.

Когато обществото научило за този срамен акт на една от най-известните и уважавани австрийски институции, настанал невероятен скандал. Такъв, че Виенската филхармония не само била принудена да отмени награждаването на виенския губернатор, но и да изтегли същите отличия от още шестима нацистки офицери.

През 1974 г. Ширах починал. Без пръстен. А традицията на концертите продължава и до днес.