Скъперничеството може да убива. Такъв е случаят с Теодор Теодоров, който е бил министър и министър-председател. Депутатства в тринадесет обикновени и едно Велико народно събрание. Викали му Парламентарния тигър заради внушителните бакенбарди, с които наподобявал физиономията на екзотичния звяр.

Теодоров е родом от чорбаджийската Елена, прочута с култа към парите. Сред лидерите е на Народната партия, известна като партията на милионерите. В нейните редици тежко стъпват Иван Гешов, Константин Стоилов, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров.

Теодор трупа състояние от адвокатство и участие в управителните съвети на народняшките банки. През 1894 г. той е председател на парламента. Венета Ботева, вдовицата на загиналия поет, мизерства с 30 лева пенсия. Решава да се унижи с молба до Парламентарния тигър:

“Като съм изпратила дъщеря си Иванка да се учи в Женева, а пособието, което Негово царско височество й отпуща, наедно с 30 л. пенсия не са достатъчни за нейното поддържане, а аз не притежавам големи средства, затова най-покорно моля почитаемото Народно събрание, като земне предвид заслугите, които баща й Христо Ботев е принесъл на отечеството ни, и незначителната пенсия, която получавам, да благоволи да ми увеличи пенсията, за да мога да улесня поддържането й в странство.”

Теодоров няма време да чете глупости, защото си брои парите три пъти на ден. Сутрин с кафето, на обяд с десерта и вечер преди лягане. Вика разсилния, по когото праща молбата в Прошетарната комисия. “Да се съберат сведения за материалното й състояние” е нейната воля.

Само от едно дело през 1907-1908 г. хонорарът на Теодоров е 7870 златни лева. По онова време двулевката стига за дневните разходи на едно средно семейство. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото. 100 лева е голяма заплата. “С тази сума семейството, примерно от мъж, жена и две деца, гледаше да преживее, пък и да отдели нещичко за черни дни”, спомня си коренячката софиянка Райна Костенцева.

Теодоров живее във великолепен дом на ул. “Славянска”. По-късно той се превърна в емблематичния ресторант “Крим” (Руския клуб). Синът на тигъра разказва:

“Тази обширна къща изискваше и многобройна прислуга. По време на финансовия разцвет тя включваше две слугинчета, една готвачка, един шофьор писар, един градинар огняр и гувернантка чужденка. Това не представляваше толкова голям разход, както днес бихме предполагали, защото храната беше почти без пари. Спомням си, че до Балканската война готвачката получаваше за пазар за цялото домакинство по 5 лв. дневно, за които вечер даваше сметка и връщаше стотинки.”

Теодоров лично брои стотинките. Пуска ги в буркан и като се напълни, изсипва съдържанието в домашната каса и прави цялостна ревизия.

На 5 август 1924 г. това броене се оказва фатално. Денят е горещ и милионерът се разхлажда в Чамкория, сега Боровец. Привечер шофьорът писар му носи касата за ревизия. Оказва се, че 12 лева липсват. Теодоров слага очила с по-голям диоптър и прави втора проверка. Липсата се оказва далеч по-голяма - 14 лева и 35 стотинки!

Тъкмо да потрети, остра болка го срязва в гърдите. Това е краят на Парламентарния тигър.