Тренирана диафрагма уголемява белия дроб.

Дишането влияе на емоциите. То е ритъм, като природните – ден и нощ, изгрев и залез, приливи и отливи. На него е подчинен целият организъм и ако то се наруши, се променят ритъмът на сърцето и състоянието на съдовете. Всяка болест всъщност е излизане от ритъм, казва Гузал Тажибаева, треньор по системата на Норбеков.

В дишането участват гръдният кош с мускулите между ребрата и диафрагмата. Когато тя се стегне, белият дроб се разтяга и се пълни с въздух. Ако диафрагмата не е тренирана и е отпусната, човек диша повърхностно и кръвта се насища с по-малко кислород. Без спорт и движение обемът на белия дроб намалява.

Дишането се регулира от дихателен център в мозъка и от кръвта чрез хормоните. Когато в нея се натрупа въглероден двуокис, дихателният център се активира.

Хората дишат различно. Смята се, че дълбокото дишане води до дълголетие и избистря ума. Животни, които дишат бавно, живеят дълго – костенурката, слонът.

Дълбокото дишане съчетава 3 вида дишане – долно, средно и повърхностно. При долното диафрагмата се отпуска надолу, а коремът отива напред при вдишване и се прибира при издишване.

Диафрагмата може да се мести до 15 см в двете посоки. Ако амплитудата се увеличи само с 1 см, обемът на десния бял дроб се увеличава със 110 мл, а на левия с 92 мл. Добре е диафрагмата да се тренира и да се поддържа във форма, казва Тажибаева. Долното дишане масажира коремните органи и подобрява кръвоснабдяването им.

При средното дишане участва основно гръдният кош, като се разширява и свива. Усеща се с ръка върху ребрата, отстрани над талията. То подобрява работата на сърцето и неговия ритъм.

Горното дишане е повърхностно, нарича се още ключично. При него главата се вдига при вдишване и хлътва при издишване. Повечето хора дишат повърхностно.

Струва си да се научите да дишате дълбоко. Може да стане за 2-3 седмици и ще се чувствате здрави и бодри, казва Тажибаева. Като се постигне дълбоко дишане, може да се пристъпи и към техники за задържане на дъха. Тук е важна концентрацията, която може да се постигне с броене. След това може да се тренира и задържане след издишване, като паузата постепенно се увеличава.

В курса на Норбеков тренираме 3 типа дишане, като удължаваме вдишването от 6 сек до 7, 8, 9 и стигаме 30 сек към деветия ден, казва Тажибаева. След това работим върху паузата между вдишване и издишване, като задържаме дъх пак от 6 до 30 сек. Накрая удължаваме издишването по същия начин.

Стресът

Хроничният стрес разболява, защото променя биохимичните процеси в организма. Първо реагира хипофизата, после хипоталамусът и надбъбречните жлези. По лигавицата на стомаха се появяват язвички, които човек не усеща.

Справянето със стреса зависи от това как той се проявява. При някои има активната реакция “бягство или бой”, други преживяват т.нар. малка смърт, която ги парализира. Активната реакция, която е по-често срещаната, може да регулира с дишане. Ако ви стяга гръдният кош от страх, трябва да го отпускате. Иначе сковаността се измества към шията и челюстите. Появява се сърцебиене. Човек може да се измъкне от това състояние с дълбоко дишане.

Емоциите

Дишането при различни емоционални състояния показва как то се влияе от тях. Преди сън се диша леко, при възбуда - повърхностно, учестено. При гняв човек форсира издишването, вдишва дълбоко.

По обратния път емоциите могат да се управляват с подходящи дихателни практики. Има упражнения за отпускане на тялото и концентриране върху дишането. Източните бойни изкуства имат дихателни практики и това не е случайно. Много от днешните упражнения за дишане са заимствани от тях. Има дишане за успокояване, за възбуждане и за придобиване на сила.