В течния азот органите им се чупят, а белтъците се разпадат

14-годишно момиче поиска от съдия в Англия да разреши да бъде замразено и той уважи молбата. Това бе първото такова дело в света.

В писмо до съда детето пише, че боледува от рядък вид рак. Но криогенното съхранение й давало надежда да бъде “събудена”, когато се открие лек за болестта. “Аз съм само на 14 г. и не искам да умра, но знам, че това ще стане. Ако обаче бъда криогенно съхранена, ми се дава шанс някой ден, дори и след стотици години, да бъда излекувана и събудена. Не искам да ме заровят в пръстта”, писа тя през ноември.

Момичето умря 11 дни след като съдът забрани на баща й, който също има рак, да го погребва или кремира. Близки на покойната събраха 37 000 лири, колкото струва процедурата “замразяване за вечни времена”. Тя се предлага в САЩ и тялото вече е пренесено там. Общо в трите криоцентъра в Америка лежат малко под 300 души, а 1500 имат договори за услугата след смъртта им.

Процедурата се прилага още само в Русия. В центъра “КриоРус” 51 души лежат в ледени камери и също чакат възкресение. Той предоставя услугата за хора и животни от 11 г. и има над 150 договора с болни.

Терминът криосъхранение (крионика) идва от старогръцката дума за “студ”. След обработка със специални течности тялото се държи в контейнер с течен азот, напомнящ термос. Все още обаче не е доказано дали веднъж замразеният човек може да бъде възкресен. Засега успешно е бил размразен само мозъкът на един заек.

В медицината отдавна се замразяват клетъчни култури, тъкани, телесни течности (кръв, сперма), дори оплодени яйцеклетки. Но цели вътрешни органи понасят зле процедурата. Много рядко се стига до успешно присаждане на размразен орган, и то не на целия, а само на отделни участъци с жива тъкан (например в яйчник).

Криониката все още не е обратима. Засега няма размразени топлокръвни животни, хора и дори птици. Няма и метод за възкресяването им. Тя само дава надежди за евентуално съживяване някога. Но все още не се знае дали това изобщо е възможно когато и да било. Затова на криониката се гледа с лошо око от медицината и тя е извън академичното поле и добрата лекарска практика.

Процес в 4 фази

Замръзване до 0 градуса не е крионика. Нужен е много по-голям студ, за да бъдат преустановени биохимичните процеси в клетката и обмяната на вещества и енергия с външната среда. Чак тогава обектът може да се запази произволно дълго.

Крионика има при -196 градуса и течен азот. Хладилници на ток и температури от -180 до -130 градуса се използват рядко, тъй като този режим не запазва всички органи. Над -130 градуса съхранението не е възможно.

Криониката се крепи на идеята, че смъртта е процес, а не събитие. Клиничната смърт например е прогноза за смърт, не диагноза “смърт”. Смята се и че замразеният е умрял само физически, но не и информационно - едно доста произволно твърдение.

Замразяването може да започне едва след като смъртта бъде обявена за настъпила и “пациентът” е юридически умрял. В идеалния случай 1-2 минути след спиране на сърцето към тялото му се включва сърдечно-белодробен респиратор, за да не почне да гние. Следва бавно охлаждане до 10 градуса. Кръвта се подменя с антифриз, който пречи да се образува лед. След това тялото се пъха за 3-4 дни в чувал със сух лед (твърд въглероден двуокис) при -79 градуса. Така то пътува до контейнера с течен азот.

Студът е класически медицински инструмент. При операции на аортата например тялото е в хипотермия (охлаждане) за времето, докато сърцето е спряно. Целта е мозъкът да бъде опазен чрез забавяне на обмяната, което намалява нуждите му от кислород. Така щетите от дефицита на кислород в него се ограничават. При охлаждане до 28 градуса обмяната се забавя с 50%, а при пълна хипотермия (18 градуса) - с 80%. При 25 градуса хирургът разполага с половин час, след който неврологичното възстановяване е много добро. Ако се забави 40 минути, расте рискът от временни или трайни увреждания на мозъка.

Този протокол се базира на концепцията, че мозъкът трябва да работи, за да помни.

Криониката обаче

я оспорва.

Според нея личността би се съхранила и в недействащ мозък, и то увреден. Нужно е само оригинално кодираната памет и личностните характеристики да бъдат адекватно пресъздадени в незасегнатите мозъчни структури. Щом има непокътната мозъчна тъкан, според сегашното разбиране на физическите закони няма теоретичен предел, до който би се възстановила съдържащата се в мозъка информация. Ето защо обявеният за мъртъв може би още не е мъртъв по критерия за запазване на информация в мозъка му. Така че “смъртта” трябва да се дефинира не като физическо умиране, а като необратима загуба на мозъчна информация, и то такава, която е от ключово значение за идентичността на човека. Следователно и съживяването не бива да се свежда само до възобновяване на физиологичните процеси в тялото. Смъртта не е настъпила, докато мозъчните структури остават и теоретично могат да бъдат пуснати повторно в действие, твърди криониката.

Повече четете в здравното издание на "168 часа" - "Живот без рак".