Мелпомена застрелва във виенски театър предателя Тодор Паница
Мрачна символика има в смъртта на Тодор Паница. Предал българската кауза в решаването на Македонския въпрос, той е осъден на смърт от ВМРО. Екзекуцията е извършена във виенски театър от жена на име Мелпомена.
Смъртната присъда е издадена през 1907 г. Тогава Тодор Паница разстрелва Иван Гарванов и Борис Сарафов. Двамата са от патриотичното крило в революционното движение. Паница е човек на Яне Сандански, който е за федеративна Македония.
Дълги години Паница бяга от възмездието. През 1923 г. под чуждо име се укрива във Виена. Тук продължава антибългарската си дейност. Като член на ЦК на Македонската федеративна организация участва в изработването на Майския манифест. Този документ е подписан на 6 май 1924 г. с пряко участие на БКП и Коминтерна. Смисълът е да ампутира Македония от майка България и да я вкара в червената Балканска федерация.
На 1 август Тодор Александров и Александър Протогеров се отказват от подписите си под манифеста. В края на месеца Тодор Александров е убит при мистериозни обстоятелства. Кормилото на ВМРО поема Иван Михайлов. Той възлага на годеницата си Мелпомена да изпълни смъртната присъда на Тодор Паница.
Мелпомена Кърничева е родом от Крушево, близките й я наричат Менча. През Илинденското въстание Крушевската република е опожарена и семейството бяга в Цариброд. Менча учи тук, след това продължава образованието си в София. През 1918 г. заминава за Мюнхен, където записва търговия. Сприятелява се с Магдалена Измирлиева. Тя е сестра на Екатерина Измирлиева, съпруга на Тодор Паница.
“Към 1925 г. - разказва Екатерина - Менча Кърничева успя да се вмъкне в нашите среди във Виена. Тя бе позната на моята сестра още от Мюнхен, където след Първата световна война следвали търговски науки. М. Кърничева продължила да поддържа връзка със сестра ми и съобщила, че била с намерение да продължи следването си във Виена. Тогава ние живеехме на “Зайден гасе”. Аз придружих Тодор Паница при едно от неговите пътувания до Солун и когато се върнахме във Виена, заварихме Менча Кърничева, която се бе настанила в нашата стая.”
На 8 май 1925 г. в Бургтеатър се играе драмата “Пер Гинт” от Хенрик Ибсен. Мелпомена купува шест билета: за Магдалена и нейния мъж Борис Бумбаров, за Екатерина и Тодор Паница, за телохранителя Яне Богатинов и за себе си.
Към 22 часа на сцената притъмнява. Пер Гинт се връща в родината си, разразява се буря. Корабът, на който пътува, стене в прегръдките на морето. Загива сред светкавици, скали и рифове.
Какво се случва след това по разкази на очевидци, къде е попаднал куршумът по лицето на Екатерина, четете в хартиеното издание на в. "Живот без рак"
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха