Масивният инфаркт е най-страшният от сърдечните удари. Сърцето се пръска и настъпва моментална смърт. Неправилното хранене, злоупотребата с алкохол и цигари подготвят трагедията. Самата експлозия на най-важния мускул в човешкото тяло често е предизвикана от силен стрес.

В българската политика първата жертва на масивен инфаркт е Лазар Паяков. Пада като отсечено дърво в Народното събрание. Парламентът е нервният възел на нашата демокрация, средоточие на яростни дебати, козни, хули и откровени псувни.

Родом от Габрово, Паяков учи в цариградския Робърт колеж, завършва стопански и търговски науки в Париж. Учителства в Солун, директор е на Търговската гимназия в Свищов, председател е на Варненската търговско-индустриална камара.

На 21 август 1903 г. в близката резиденция “Евксиноград” се дави финансовият министър Антон Манушев. “Още същата вечер се реши да се назначи на негово място Паяков, тогава директор на някакво комерсиално заведение във Варна”, свидетелства проф. Иван Шишманов, министър на просвещението.

Манушев се дави, защото, преди да влезе да се къпе в морето, преяжда с гювеч и черен хайвер. Като се гмурка, стомахът връща поетото и му запушва дихателния апарат. Паяков не допуска тази грешка, винаги се къпе на гладно. Преяжда обаче с банкноти.

Корупцията свива гнездо в България веднага след Освобождението през 1878 г. Причината е, че нашата администрация е наследник на турската от игото и руската от временната окупация. Двете са прочути със своята продажност.

В ония мътни години, които не са избистрени до днес, Григор Начович е забъркан в банкова далавера. Джобът на Димитър Греков натежава от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов печели покрай акциите на Русчушко-варненската железница.

Лазар Паяков не е изключение. “Скоро след като Паяков беше назначен министър - пише проф. Шишманов, - опозиционните вестници изкараха, че новият държавен мъж бил контрабандист на сол. Не исках да вярвам, но оказа се, че работата не била измислена.”

Паяка, както му викат, плете корупционни мрежи. Най-доходоносни са заемите, от които прибира комисиони. “При един разговор с Паякова - скоро след сключването на първия заем - той ми заяви, без да го питам, че някаква леля била му завещала някаква значителна сума, затуй можал и да изпрати дъщеря си на учение. Кой го караше да ми се обяснява. Изглеждаше ми гузен”, констатира Шишманов.

На 14 декември 1910 г. Народното събрание има само една точка в дневния ред: “Разглеждане предложението на шуменския народен представител г-н Атанас Краев за даване под съд някои от министрите на бившите кабинети Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев и изслушване обясненията на визираните в предложението бивши министри.”

Председателят Петър Ораховац нарежда министрите да влязат в пленарната зала. Първи се появяват Рачо Петров и Иван Шишманов. После влизат Михаил Савов и Никола Генадиев. Тримата остават прави, а Генадиев с бързи крачки отива при председателя и му прошепва нещо на ухото.

Ораховац, който е лекар, поставя правилната диагноза: “Моля събранието да се съгласи да се прекъсне заседанието за 10 минути предвид на това, че на едного от явилите се бивши министри е припаднало.”

Припадналият е Лазар Паяков, поразен от масивен инфаркт. Първата и засега последна жертва на парламента!