Опит за летене извърши поетът Христо Банковски. На 22 май 1976 г. той разтвори ръцете си като криле от деветия етаж на почивния дом на журналистите от СБЖ край Варна. Искаше през синевата да стигне Монтевидео.

Банковски е горд и печален самотник. За него баща ми разказваше: “Талантлив е, а талантите свършват трагично. Такава е съдбата и на Пеньо Пенев. Бях при Георги Караславов, председател на Съюза на писателите. Влезе Пеньо, започна да пристъпя напред-назад. Искаше творческа помощ. “Защо се въртиш като муха?”, озъби се Караславов. “Мухите се въртят там, където има мърша!”, отвърна Пеньо и си излезе.”

Пеньо Пенев и Христо Банковски доказват, че мухата не лети до Монтевидео. Опит може да направи само поет.

Банковски е роден през 1937 г. в Габрово. След Априловската гимназия завършва българска филология в София. Една година учителства в Момчилград, после идва в столицата. И се блъска в стената на софийското жителство. Не можеш да си в столицата без документ за столичанин!

Няколко пъти милиционери го качват на рейса и по етапен ред го връщат в Габрово. Банковски изчаква известно време и отново е в столицата. “Нали др. Живков ни призова да бъдем повече сред народа! А най-много народ има в София. Защо ме гонят?”, пита той.

Нелегалният Христо взема под наем таванска стаичка на ул. “Чумерна”. За да се стигне до жилището под звездите, се минава по тесни стълби, през които дебел милиционер не може да си прокара корема.

В това обиталище на музите има легло, карта на света, масичка с пишеща машина и един стол. Прозорецът гледа към вътрешен двор, ограден с високи тополи. При полъх на вятъра листата шумят и Христо казвал, че се чувства като в каюта над морски вълни. Тук поетът създава най-вдъхновените си творби.

Приятелят Йордан Милев казва, че рециталите си Банковски винаги завършвал със стихотворението “Монте видео”. Ако не го направи, публиката почва да скандира заглавието и си го иска. В превод името на днешната столица на Уругвай е “Виждам планина”:

Всеки трябва да вижда

пред себе си планина -

в зелени, бели и сини

облаци да се люлее.

Тъй някога след дълго плуване

под тъжните платна

един моряк извика:

“Монте видео! Монте видео!”

През 1976 г. в станцията на СБЖ има семинар на Европейската организация на радиожурналистите. Банковски изнася доклад на една от сесиите. На 21 май вечерта е с Йордан Милев в барче до морето. Пият, димят и говорят за поезия.

В полунощ се разделят с уговорка за среща в София. Йордан му пожелава “лек полет”, защото сутринта Банковски ще взема самолет за столицата. Полетът обаче е друг. Призори той се хвърля от деветия етаж към Монтевидео. Където нашите мухи не кацат и където няма да му искат жителство!