Рак на гърдата се лекува основно с операция, но при това лечение има забележително развитие. През XIX век са я изрязвали цялата (операция на Урбан) заедно с подлежащите мускули, с част от ребрата и лимфните възли по хода на една артерия. Било е инвалидизиращо и с висока смъртност, казва д-р Димитър Димитров, завеждащ хирургията в Благоевград, работил 12 г. в Израел.
През ХХ век се появява операцията на Халстед - при нея махали гърдата, големия и малкия гръден мускул и изчиствали трите нива лимфни възли в аксилата (подмишницата). И от тази операция се остава инвалид и с оток на ръката.
Следващият етап е операцията на Пейти - също инвалидизираща, с премахване на трите нива на лимфни възли. Той обаче доказва, че няма нужда да се маха големият гръден мускул.
През XXI век се премина към съхраняващи операции.
Доказа се, че при
тях преживяемостта
е същата
и рискът от рецидив на болестта е същият, както при радикалните. Сега се маха само млечната жлеза, но не и големият и малкият гръден мускул. Изчистват се само първата и втората лимфна верига. При друга методика се маха жлезата, но се съхранява кожата отгоре. Това позволява заедно с операцията да се направи и пластика на гърдата. Тези методики са доказано ефикасни, жените се възстановяват бързо и водят нормален живот, казва д-р Димитров.
Вече се съхранява и зърното и с пластика дори не си личи, че жената е оперирана. При ранно откриване на по-малки тумори се изрязва само част от гърдата, няма нужда да се маха цялата, казва хирургът. Целта е операцията да е щадяща.
“За съжаление много хирурзи смятат, че изчистването на лимфните възли е лечебен процес. То обаче има друга цел - стадиране на болестта. Ако са засегнати, ракът е напреднал. Това е показание за химио- и лъчетерапия и други методи. Няма нужда от този радикализъм, който продължава в България”, каза лекарят.
На Запад отдавна, а вече и у нас се прилага методиката на сентинелен лимфен възел. Около 97% от лимфния оток на гърдата минава през аксилата. Има 1-2 или няколко възела, които първи приемат лимфата от гърдата.
Като се открият,
се изследват с
радиоактивен технеций
или с лимфазолин и така се преценява дали да се режат възли, или не. Ако възлите не са засегнати от метастази, се изрязва само малкият тумор - 1 или 2 см, и се спасява жената от усложнения, инвалидизиране и оток. Ако се налага, се махат лимфните възли от първо и второ ниво - от трето не се пипат, казва лекарят.
У нас се допуска груба грешка. Ако дойде жена с формация в гърдата и патологът каже, че е рак, се изрязва цялата гърда. На Запад това не се прави отдавна. Може да се окаже, че диагнозата е сгрешена, но вече са изрязали гърдата. Невинаги е лесно да се разграничи едно доброкачествено от злокачествено образувание. Ако се докаже, че е злокачествено, се обяснява на жената какви са възможностите: съхраняваща операция с лъчетерапия или махане на гърдата без лъчетерапия.
“Аз правя съхраняващи операции, особено на млади жени. Така се запазват не само лимфните възли, но и нервите, минаващи в аксилата, за да се избегне изтръпване на ръката и за по-бързо раздвижване”, казва д-р Димитров.
Правилата за химиотерапия в България също не са много ясни. За съжаление съм виждал как при малък тумор се правят химио- и лъчетерапия, без да има нужда, казва хирургът. Индикации за облъчване са определена големина на тумора, мястото му и броят засегнати лимфни възли. Не при всеки се налага лъчетерапия, тъй като тя не е безобидна. След нея реконструкцията на гърдата е по-сложна.