Хората се губят заради "фокуса на десния крак"

Всеки може да се загуби в гора като Мирослав Късовски, който измръзна под връх Ботев и бе открит вкочанен чак на 6-ия ден. И без да си самонадеян турист или неопитен гъбар, се губиш в гората, дори да си минавал много пъти през нея. Тя, колкото и да е позната, си остава неизбродена тера инкогнита, гъста и криеща много опасности.

Три са основните причини човек да се губи в нея, но дори планинските спасители не ги знаят. Едната е, че той се движи в гористата местност, без да поглежда назад. А би трябвало да го прави, и то често. Ракурсът му към намиращия се отпред участък от терена е различен от ракурса към същия участък, когато вече е отминат. Гледайки и назад, много по-лесно си съставяш мислена карта на непознатата местност и по нея избираш посоката на движение. Така правят спелеолозите, за да не се губят в пещери.

Втората причина е така нареченият Фокус на десния крак. При човека винаги едната крачка е по-къса от другата. Разликата в крачките нараства при движение в пресечена местност, каквато е горската. Заради “фокуса на десния крак”, колкото и да се стараеш да вървиш направо, все се занасяш встрани. И ако вървиш достатъчно дълго, накрая се оказва, че си се движил в кръг.

Щом се озовеш на място, откъдето вече си минал, осъзнаваш, че си изгубен, и те обзема паниката на изгубилия се. Случва се на всекиго и най-често е букет от три едновременни преживявания - пристъп на внезапен страх, неприятно усещане и настойчиво желание да се махнеш оттук.

В такъв момент няма нужда да търсиш на всяка цена причината за този страх или да се стремиш да го преодолееш. В българските гори такова усещане обикновено е свързано с минимална реална заплаха. Правилният начин да я избегнеш е да се оттеглиш с достойнство.

Третата причина хората да се губят е тяхното неумение да забелязват и да четат горските “знаци”. Така те рискуват и да се претрепят. Ако например се натъкнете в гората на паднало или изтръгнато с корените дърво, това още нищо не значи. Но ако срещате все повече и повече такива дървета и пейзажът се промени като във филм за Баба Яга, става все по-трудно да се придвижвате и не се вижда какво се случва отпред. Току-виж ви връхлетял горолом, какъвто вилня през 2001 г. в резервата “Бистришко бранище” на Витоша. И да е отминал обаче, смерчът брули и оставя преплетени стотици дървета, през които не може да се мине. Така попадате в капан. Дори и днес на Витоша има абсолютно непристъпни места заради повалените дънери.

Ако ли пък с всяка следваща крачка почвата под краката ви става все по-мека и влажна, а по ниските места локвите стават все повече и по-големи, явно вървите към блато. То също е капан.

И в двата случая е погрешно да цепите напряко и да минете през падналите дървета или блатото, за да спестите време. Колкото по-навътре влизате, толкова по-трудно после ще се върнете. Правилното е да се направи широка дъга и мястото да се заобиколи.

Рискът човек да пострада в гората спада рязко, ако е взел следните предпазни мерки:

1. Да е съобщил на роднини или съседи къде отива и кога възнамерява да се върне.

2. Да носи у себе си телефон със заредена батерия. Имат ли спасителите връзка с него, ще го намерят много по-лесно. След сигнала му до тях обаче ще почнат да му звънят и дежурни полицаи, пожарникари и др. Батерията ще се изтощи бързо, затова е добре да има и резервна.

3. Да е облечен в ярки дрехи. Ако е в камуфлажна униформа, може да бъде подминат и от два метра. Докато ярките дрехи се виждат дори от хеликоптер.

4. Да си носи ветроупорна връхна дреха, шише с вода за пиене, нещо за ядене, кибрит и таблетка сух спирт. Така ще може да запали огън и да го намерят по дима от него. Огънят ще го спаси и от измръзване, ако замръкне. Обикновено мъжете носят кибрит или запалка, но не и жените.

5. Да си носи лекарствата, ако страда от хронично заболяване и трябва да ги взема редовно. Млад човек може да изкара в гората няколко дни, без да си навреди особено. При старите и болните не е така, ако лекарствата им са останали вкъщи.

6. Децата нямат работа в гората сами, но за всеки случай трябва да им се втълпи: загубиш ли се, спри и чакай да те намерят.

Ако все пак се загуби и няма телефон у себе си, човек има доста възможности да се измъкне от гората. Ако долови далечен шум от влак или от шосе, ще ги приближи, заслушвайки се дали шумът се усилва. Ориентир са и жици на далекопроводите - те водят към цивилизацията, а и под тях би трябвало да са изсечени просеки. Лаят на кучета също е добър знак.

Задължително е и да се оставят някакви знаци по изминатия път - например резки по дърветата.

Какво да правите, ако срещнете диви зверове - мечки, лисици, глигани, елени и вълци, четете в хартиеното издание на в. "Здраве без лекарства"