Дни наред му тече кръв след бичуване с гвоздеи.

Леополд Ритер фон Захер-Мазох не е първият мазохист. Заедно със садизма тази сексуална перверзия съществува откак го има човешкия род. Мазох е само кръстникът на мазохизма. С неговото име немският психиатър Рихард фон Крафт-Ебинг дефинира тази специфична патология.

Мазох е австрийски писател, в чиито жили тече и славянска кръв. През втората половина на XIX в. той е сред най-четените автори в света. Превеждат го дори в Бразилия. Мазох е Национален поет и кавалер на Ордена на почетния легион. Има самочувствието, че мястото му в литературата е при Хайне и Гьоте.

През 1881 г. в Лайпциг се появява Мазоховото списание “На висота”. През 1883 г. Александър Теодоров-Балан превежда от него разказа “Едно чудо”. Помества го в пражкия сборник “Ютро”. Книгата излиза “на народно иждивение”, разпространена е в България, за нея Иван Вазов се изказва ласкаво.

Славата си Мазох дължи на болезнена белетристика, в която слабият пол издевателства над силния. Тя го презира, мами, ругае, измъчва. Той е презиран, мамен, руган, измъчван. Само тогава хармонията е пълна!

Ето я сръбкинята Теодора от “Славянски жени”. Впряга барон Андер в теглича на ралото и с камшик го подкарва през нивата. Благородникът пада в браздите, кръв потича през устните му. “Защо такава омраза?”, стене страдалецът. “Защото много те обичам!”, отвръща влюбената.

Както при всяко значително дарование, у Мазох има единение между творческа и жизнена съдба. Писателят е искал да бъде малтретиран по определен ритуал. Преследване, залавяне, присъда и изпълнение на наказанието бил сценарият. Палачът носел кожена одежда. Използвал набор от камшици, единия - с вплетени гвоздеи.

“В Грац - разказва съпругата му Ванда - бях наела за помощничка в домакинството младо момиче, дъщеря на селски фелдшер, която си въобразяваше, че е образована, тъй като умееше да казва “Целувам ви ръка!”. Девойката имаше жив ум и мускулесто тяло. Външността й не беше лоша и Леополд намираше в нея сходство с Брунхилда.”

Слугинята Мари впечатлява мазохиста с яките си мишци. Той предлага да играят на разбойници. Ванда и Мари го преследват, хващат, връзват за едно дърво и осъждат на смърт. Леополд моли за милост. Един ден фикцията става реалност!

“Той поиска от нас истинско наказание - свидетелства Ванда. - Настоя да го бием жестоко с приготвените от него камшици. Аз отказах, но това не помогна. Леополд прие отказа ми за детинщина и продължи да настоява на своето, като заяви, че ако аз не го направя, ще накара Мари, в чиито очи съзирал желание. За да изляза от неловкото положение, му нанесох няколко леки удара, но това не го задоволи. Желаеше да бъде бит “с всичка сила”. Напуснах стаята, за да сложа край на неприятната сцена, но се излъгах. Мари така започна да го пердаши, че ударите се чуваха в съседната стая.”

“Хубав бой ми стовари!”, възкликва след изтезанието Мазох. “Навярно целият ми гръб е в синини”, надява се той. “Не можеш да си представиш колко силна ръка има Мари. Струваше ми се, че тялото се разкъсва на части при всеки удар”, доволен е битият.

Леополд и Ванда се развеждат, после той живее с дузина силни жени. Очите им святкат, зъбите чаткат. Бой и след кратък покой отново камшик. Това е битието на мазохиста.

Един ден една амазонка прекалява. Камшикът е от онези с гвоздеите. Наточил ги е ковачът в Линдхайм, потомствен майстор на пирони. Кръвоизливите на жертвата продължават няколко дни. На 9 март 1895 г. Леополд Ритер фон Захер-Мазох издъхва. Щастлив от мъките си!