Прасе и дамаджана вино за този, който измисли как да се казва скапаната пародия по BG терените.

Минаха се дни, седмици, години, но дочакахме! "Левски" и ЦСКА отново се изправиха един срещу друг на терена. Да, вероятно мнозина ще възразят, че единият от участниците във вечното дерби е с фалшиви документи.

И до днес мнозина от най-верните ултраси на ЦСКА отказват да припознаят новото творение, което с тире прикачи към себе си "София" и така се измъкна от отговорността да плати многомилионни дългове.

И все пак нали в заглавията на спортните вестници присъстваха сакралните за целия български футбол имена "Левски" и ЦСКА. Мачът нямаше как да не се превърне в общонационално събитие.

Държавата също се постара да налее масло в огъня, затваряйки половин София все едно сме приели домакинство на Г-20. По улиците беше препълнено с фенове, хореографии, ковчези, фалшиви свещеници - изключително пъстра картинка. Мачът трябваше да е украшението на толкова чакания футболен празник. Този път нямаше нужда треньорите да ръсят мотивационни слова.

Дори и незнаещите бъкел български чужденци усещаха, че е време да се впрегнат на 110 процента, защото това е мачът на сезона. Всички наистина така се впрегнаха, че се спукаха в пряк и преносен смисъл. 25-те хиляди на стадиона и още поне милион пред телевизорите се превърнаха в жертви на безмилостно покушение срещу футболната игра. За 90 минути играчите на двата най-обичани български клуба не направиха нито една красива атака, не си дадоха два точни паса, не отправиха качествен удар в рамката на вратата.

Е, намери се един от ЦСКА да уцели топката през първото полувреме, но това беше всичко. През цялото останало време и ние, зрителите, и те, играчите, се подложихме на кански мъки.

Защо си го причиняваме? Защо трябва да ставаме свидетели на все по-гадни картинки по българските терени? Щом тези от София не могат, какво да кажем за другите от Пловдив, Стара Загора и Монтана?

Кому е нужно да се лъжем, че у нас се играе професионален футбол? По терена някакви се блъскат и гонят без ясна цел и посока. По трибуните се замерват с факли, а някакви елементи щъкат по пистата и правят поразии все едно са в двора на баба и дядо на село.

Анархия и триумф на простащината, от които не произлиза абсолютно нищо хубаво за никого. Защото професионалният футбол със сигурност не е само ритане и гонене на една топка. Не е и чупене на глави и полицейски каски. По други краища в Европа възприемат играта като възможност да възпитават децата си, да създават семейни традиции, да изграждат бизнес за милиарди.

В Англия например елитните клубове предлагат куп възможности и забавление за цялото семейство. Таткото има абонаментна карта, а на мама и синчето се предлагат сериозни отстъпки, за да дойдат и те на стадиона. После им се продават прескъпо пуканки, бира, сок и фенартикули.

Г-жа съпругата може и да не се вълнува от спортно-техническите качества на играта, но й е кеф да гледа известни, много богати и красиви футболисти. Любопитно й е също така да види собственика на "Челси" Роман Абрамович и неговата съпруга, облечена в дрехи за 100 000 евро.

У нас нищо не можеш да видиш, да научиш и да обикнеш. Да, собственикът на "Левски" Спас Русев беше на ст. "Васил Левски", но го уцелиха с факла и полицията го изведе по най-бързия начин. Как да се престрашиш и да отидеш някъде, където може да запалят главата на сина ти? Това е пълно безумие и не заслужава да бъде поощрявано. Да го прекръстим и да спрем да се заблуждаваме.

Едно време Слави Трифонов каква олелия вдигна с конкурса за име на своя балет. Няма нищо лошо от БФС да наемат шоумена да задвижи и общонационално състезание за ново име на нещото, което сега се практикува по терените в България.

На победителя с най-хитроумно предложение да обещаят едно печено прасе и дамаджана фалшиво червено вино от тарикатите в Мелник. Със сигурност ще има огромна навалица от имена, а хората най-сетне ще се забавляват истински.

Проблем е, че УЕФА и ФИФА няма да припознаят новата игра, но и това не е болка за умиране. Та нали единствено и само "Лудогорец" прави нещо смислено в евротурнирите. Останалите ги бият като маче у дирек още в първите кръгове.

От тях няма никакъв смисъл, защото нищо не дават на европейския футбол, никой не ги желае там и само се дават грешни пари за пътувания със самолети и скъпи хотели.

Да помислим и за националния отбор по футбол, ако все още си позволяваме да наричаме по този начин сбирщината от играчи, които ни излагат пред света. Французите ни унижават, шведите ни се хилят.

А някакви перковци обясняват, че са доволни от тежките загуби и виждат светлина в тунела. Какво му е лошото да се извиним любезно и да обявим, че повече няма да участваме в евро - и световни квалификации? И без това имаме нулеви шансове да се класираме за голям форум в следващите 100 години.

Давайте да разформироваме държавния тим и да приключим веднъж завинаги с опитите да правим висши лиги, вселенски първенства, космически турнири. Както и да го кръстят, сега съществуващото е за боклука.

Не ни го пробутвайте повече, ами вземете да монтирате видеостени по терените, на които да прожектират мачовете на златния ни тим от онова лудо лято през 1994 година.

Хем пак ще се събират пари за билет, хем ще се роди яка конкуренция на пътуващото кино на БНТ.