Около 150 жертви годишно взема водата у нас. “Плувната култура на българина е много ниска”, обяснява черната статистика Теодора Томова, зам.-директор на Водноспасителната служба към БЧК.

Близо 80% от населението не умеят да плуват, а които могат, не знаят основните правила. Едно от най-важните е да не се влиза във водата след хранене. Тогава при гмуркане стомахът връща поетото, запушва се дихателният апарат. Не толкова удавяне, колкото задушаване е причината за фаталния край.

Първата жертва на лакомия, съчетана с водна стихия, е регистрирана през 1903 г. Казва се Антон Манушев. Родом от Самоков, той отраства в район, богат на водни басейни. През котловината минават Черни и Бели Искър с притоците Палакария и Шипочаница. Наблизо са Страшното и Свинското езеро.

Антон се учи да плува в Страшното, но прокобата му е Свинското. Той следва финансови науки в Брюксел и се връща в България. Чиновник е в Министерството на финансите и Дирекцията на земеделието и търговията. Прочува се като майстор плувец в гьола Овча купел край София. Този минерален извор бликва от земетресение през 1858 г.

След като демонстрира какво знае от Страшното езеро, Манушев минава към свинското. Сяда в гостилница “Цариград” и си поръчва пет пържоли. По средата на петата вика келнера. “Е, време е да обядваме!”, суче мустак плувецът. Веднага му носят гювеч по самоковски с едро нарязан зеленчук и ситно накълцано свинско. Манушев омита и него.

През 1903 г. премиерът Рачо Петров кани Антон Манушев за финансов министър. Слаб плувец и злояд, Рачо е впечатлен от екстраординерните възможности на Антон. През август кабинетът решава да разпусне в Евксиноград. Просветният министър проф. Иван Шишманов разказва:

“Другите министри бяха заминали по-рано. Аз отпътувах с Манушева. Беше взел със себе си голяма кутия чер хайвер. На гара Каспичан трябваше да обядваме. Телеграфически Манушев беше поръчал гювеч. Яде много. По пътя за Евксиноград в един файтон разправяше ми какви планове има за преуредбата на българските финанси. Обеща ми да подкрепя винаги моите планове. Пристигнахме.”

Под големия ясен в летния княжески дворец е сервиран чай. Някой предлага преди чаепитието да се изкъпят в морето. Всички хукват към вълните, които този ден са високи. “С тях и Манушев”, разказва професорът. Той е преял с гювеч и хайвер!

“Аз тръгнах подир малко тоже в същата посока - продължава Шишманов, - но взех пътеката, която води към една пейка над самия бряг. (До слънчевия часовник, дар от кралица Виктория - бел. ред.) Тук съвършено неожидано срещнах княза. Любезни поздравления. Хвърлих поглед към плажа долу и вече видях, че министрите - Петков, Рачо, Генадиев, бяха се съблекли и навлизаха във водата.”

“Един адамитски кабинет”, сравнява ги Фердинанд със средновековната еретична секта, която практикувала нудизъм.

В сублимието на тоя момент Антон Манушев се хвърля в прегръдките на Черно море. Иска да докаже, че може с подут стомах да пребори стихията. “Че той се дави! Манушев се дави!”, правилно констатира правният министър Никола Генадиев.

Хвърлят спасителен пояс, викат за лодка. “Докато дойде една рибарска лодка, видяхме, че морето изхвърли тялото на Манушев повалено по очи. Грозна гледка!”, хроникира проф. Иван Шишманов.