Малкият Джорджи тичаше подир хартиеното си корабче, плуващо в препълнената от дъждовна вода канавка. Хартиената играчка направи последен впечатляващ пирует и пропадна в един от малкото незадръстени отвори на канализацията. Джорджи съжали, че е изгубил корабчето, но след миг вниманието му беше привлечено от клоун, който се подаваше от мрачния канализационен отвор с балони в ръка. Развръзката е трагична. Древното зло, маскирано като клоун, примами 6-годишното момче и го уби. Горе-долу така започва романът "То", смятан абсолютно заслужено за една от най-великите книги на ужаса за всички времена.

Историята за битката на седемте дечица с праисторическото чудовище Пениуайз, което най-често им се явява в образа на смешник с червен нос и жълти заострени зъби, е създадена от Стивън Кинг през далечната 1986 г. Книгата се радва на огромен интерес и съвсем нормално е филмирана през 1990 г. 26 г. по-късно предстои повторна екранизация. Проектът е изключително амбициозен, а публиката е подобаващо подгряна от поредица невероятно странни събития на територията на САЩ. През последните месеци на различни места в Щатите са забелязвани

зловещи клоуни,

които дебнат край детски площадки и големи супермаркети. В началото появяванията на мъжете с боядисани в бяло лица, червени носове и весели костюми по-скоро забавляват публиката им.

В един момент обаче престава да е смешно. Клоуните не са част от рекламната кампания на новия филм по романа на Стивън Кинг. Не раздават и бонбони на малчуганите. Просто стоят в сянката на дърветата и наблюдават преминаващите майки и техните отрочета. За кратко щатските ченгета са

затрупани със сигнали

за съмнителни смешници в карнавални костюми. Полицаите се задействат. Само преди дни беше публикувана снимката на арестуван клоун, който наистина изглежда зловещо. Негови събратя също са закопчани и отведени за разпит. Въпросът е в какво да бъдат обвинени маскираните. В един от случаите клоунът е заподозрян в организацията на терористичен акт, друг е закопчан по обвинение за заплаха над малолетни. И двете обвинения не могат да издържат в съда. Те просто си стоят някъде там, в кьошето, и наблюдават околните.

"Ситуацията лесно може да излезе извън контрол. Засега нито един от проверените мъже в костюми не се е опитал

да навреди на околните.

Самите те обаче могат да станат жертви, ако уплашените хора решат да вземат правосъдието в свои ръце", притеснен е полицейският началник Антъни Гоув. Думите му звучат особено актуално в страната, която раздава оръжия на поданиците си, както фирма за производство на презервативи пласира стоката си преди началото на рок концерт.

Интересното е, че това съвсем не е първият случай на появилите се от нищото клоуни, които стряскат населението. Пет години преди Стивън Кинг да публикува своята книга, през 1981 г. , маскираните веселяци изпълзяват от дупките си и стряскат съня на хората в Бостън, Канзас и други американски градове. Великият писател твърди, че не е бил повлиян от първата поява на клоуните да напише своя роман. Използвал за прототип веселяка, който стои пред почти всяка закусвалня на "Макдоналдс". Сега, 25 години по-късно, Стивън Кинг отново е търсен от медиите да коментира темата с маскираните чудаци, които стряскат съня на децата.

"Децата обичат клоуни, но и се страхуват от тях. Със своите бели лица и червени устни те може да бъдат много смешни, а може да са и ужасно зловещи", твърди великият писател, който незаслужено е величан само заради своите романи на ужаса. 69-годишният Кинг е създал още куп

невероятни книги

като "Изкуплението Шоушенк", "Дългата разходка", "Зеленият път", които нямат нищо общо със свръхестественото.

И все пак читателите го обичат най-вече защото умее да ги плаши истински с помощта на своите демони, вампири и всякакъв друг вид разнообразни чудовища. В живота на самия Кинг има твърде много призраци и просто се е научил да ги използва в своя полза.

Стивън е малко момче, когато баща му решава да смени рязко ежедневието си, освобождавайки се от бремето да се грижи за семейство.

Изоставената съпруга

едва успява да издържа двамата си сина. Още на 10 г. по-малкият й син започва да пише разкази и да ги продава на съучениците си. Според мемоарите на писателя, когато е на 13, открива на тавана кашон с хорър романи, които били любими на баща му. Именно те повлияват сериозно на стила на бъдещата звезда в измислянето на страшни истории.

След края на безгрижния гимназиален живот Стивън Кинг се записва да учи английски език в университета в Мейн. Там среща и бъдещата си съпруга Табита. Ражда им се син, но немотията продължава да им е верен спътник в живота. Семейството обитава разнебитена каравана, а от телекомуникационната компания идват през месец да отрежат телефонните жици заради неплатени сметки. Кинг прави каквото е по силите му, за да издържа порасналото си семейство, след като се появява и второ дете. Дори се хваща на работа в обществена пералня, а неговата Таби работи във верига за бързо хранене.

В този труден период писателят се запознава за първи път с алкохола и леките опиати.

Изважда късмет

и му предлагат преподавателско място в същия университет, който е завършил. Преподаването обаче не му стига и започва да пише. Една от първите му истории е за момиче със свръхестествени психични сили. Точно когато е на финала, Кинг обявява труда си за пълен боклук и го изхвърля в коша. Жена му е тази, която вади ръкописа и убеждава отчаяния творец да го довърши. Впоследствие Кинг ще го кръсти "Кери" и ще го продаде на издателство за 2500 долара. Това е и началото на звездната му творческа кариера. Кинг решава да се откаже от преподавателската си дейност, която е започнал веднага след дипломирането си. Предпочита да си стои вкъщи, да пише

и да се налива с бира

А след това на помощ идва и кокаинът. Писателят хем успява да пише бестселъри, хем се грижи добре за жена си и трите си деца, хем се налива с бира и шмърка от бялата отрова.

"Честно ви казвам - не помня как се справях с цялата тази работа. През деня не пиех, но кокаинът ми беше постоянно подръка. Не бях от социалните пиячи и гледах да го правя в усамотение и далеч от погледите на децата.

Съмнявам се те самите да са осъзнавали проблема на баща им. Табита обаче знаеше какво се случва с мен. Тя никога не е пила повече от една чаша вино. Трябваше бая да се постарая, за да я излъжа. Ставах, правех закуска на децата,

целувах ги по бузите

и ги изпращах на училище. След това ги посрещах, играехме си, вечеряхме, а по-късно започвах да редактирам написаното през деня и да се забавлявам по моя си начин", разказа преди време Стивън Кинг пред сп. “Ролинг стоун”.

Колкото и да се прави на железния татко, проблемите с алкохола и наркотиците започват да му личат. Вече популярният писател е длъжен да започне своята най-важна битка в живота. Минават 10 години, преди Стивън Кинг смело да заяви, че вече е чист.

Какво направи Кинг с колата, която едва не го уби на улицата, четете в хартиеното издание.