Едни приятели във фейсбук възприеха гласуването с коли “за” гръцките курорти като лична патриотична обида. И започнаха да изреждат прелестите на България. Макар никой да не оспорва, че България има дивни прелести.

Други фейсбук приятели реагираха националистически в духа “Ово е стандарт! ” И от висотата на материалната си заможност заизреждаха къде са били в България, как са били обслужени, как всичко е било супер и на над средноевропейско ниво.

Третата, но доста малка група фейсбук приятели, подкрепиха казаното от премиера Бойко Борисов, като реагираха в духа: “Ами прав е човекът! Щом цели 80 (или 70) хиляди могат да си позволят да отдъхват в Гърция, значи нещата се оправят, хората наистина са се видели с пари и въобще българинът само

хленчи колко

е зле,

вайка се колко е нещастен, а всъщност пред него вече са блеснали житата...

Четвърта фейсбук групаприятели реагираха в духа “Надежда тука всяка оставете!” И като пресметнаха, че 80 (или 70) хил. са някъде около 1% от всички българи, приведоха отчайващи примери за мизерията на десетки проценти други български граждани. Така едва не накараха на пътуващите за Гърция да им приседне и почивката, и парите, в които са се намерили...

Каквото и да ни казват тези четири категории приятели в мрежата, а също така каквито и нелепици да се намират в състояние на свободно (из)падане от пилотската кабина на държавата ни, истината за мен е само една: средностатистическият българин не разполага с излишни пари, цепи стотинката на две, седем пъти премерва, преди да отреже, т.е. прави си сметката трезво и затова прави най-рационалния избор. Така избира най-малко скъпата от скъпите възможности или най-малко евтината от евтините възможности. И

за срам, поука,

лош късмет

или справедливо възмездие, ако щетеза не малка част от средностатистическите българи изборът се оказва Гърция, а не България!

Не го правят от търсене на лукс, ояждане, снобарство, мода или със стадно чувство, а напълно рационално, отлично пресметнато и в голяма степен по финансова принуда. Защото Гърция им предлага това и на такава цена, което и на каквато цена България не може да им предложи.

Така мисля аз. И не само го мисля, но и го наблюдавам сред своите роднини, приятели, познати и колеги.