Тенисистът ни сякаш насила разкара имиджа си на готиния пич с размазваща усмивка. Не е късно за ремонт на поведението му на корта и извън него.

В разгара на игрите в Рио се коментира усилено дали въобще има смисъл тенисът на корт да бъде част от голямото олимпийско семейство. Мнозина специалисти твърдят, че тенисът просто не пасва на олимпиадата, също както и голфът някак си не е за там.

Главните действащи лица по кортовете в Рио също не демонстрират особен ентусиазъм. Първо се оказа, че настилката на кортовете е калпава и мъчи свикналите на лукс професионалисти. На всичкото отгоре олимпийският турнир не носи точки за световната ранглиста и се провежда в такова време, че скапва програмата на превърналите се в компютри топиграчи. Може би и заради всички тези обстоятелства отказът на някои от водещите тенисисти да пътуват за олимпиадата не предизвика голям отзвук в спортния свят. Но в Рио пристигнаха и големи звезди. От самолета слязоха Джокович, Мъри, Надал, Нишикори, Цонга, Димитров и други. За да си подпечатат бразилските визи, би трябвало всички те да са били заредени догоре с желание за победи и място на финала.

Интересно ще е да се съсредоточим върху представянето на първия и последния от гореспоменатата елитна шестица. Водачът в световната ранглиста Новак Джокович сензационно отпадна още в първия кръг, след като не устоя на убийствения ритъм на Хуан Мартин дел Потро. Също в първия кръг най-добрият български тенисист Григор Димитров беше победен от коравия хърватин Марин Чилич. За мачовете няма какво толкова да се каже - по-мотивираните и физически подготвени тенисисти победиха. Любопитни бяха реакциите на загубилите след края на мачовете им.

Номер 1 в световния тенис се разплака, а след това пред чакащите го журналисти обясни колко му е тежко да загуби състезание, в което е искал на всяка цена да стане първи. Джоката не пропусна и да похвали своя съперник, заявявайки, че е бил победен от един голям свой приятел на корта.

За мислите и емоциите на Григор Димитров можем само да гадаем. 34-ият в света отмина чакащите го журналисти, не се спря и при невръстните ловци на автографи. Нямаше го и после в олимпийското село. Григор тихомълком се измъкна от Рио, без да даде нито едно интервю.

Това си е негово право, ще кажат някои хора. На кого ли му се дават интервюта, когато е загубил. А и родените по нашите географски ширини не обичат пораженията. Разходете се до някое игрище за футбол на малки вратички в събота или неделя. Имате шанс да се докоснете до най-добрите постижения на човешкото въображение в областта на псувните. Падналите винаги псуват, обвиняват, гонят съдията. Ние, българите, просто не умеем да губим и това си е.

Само че Григор отдавна не живее в България. Почти е забравил българския, предпочита да говори на английски, би трябвало да се е очистил от мътилката. А и е професионалист. И това не означава само, че знае двайсет различни разновидности на форхенда. Треньори и мениджъри са го учили да бъде машина, която никога не скърца. Казвали са му: Усмихвай се пред публиката, почитай журналистите, гали малките си фенове по русите главици. Това са правилата на играта и те би трябвало да важат за всички. А когато някой ги прегази, започват да го следят под лупа.

Нещо подобно се случва и с българския тенисист. Тълпата не отмества поглед от него, защото Григор започна да се променя. Усмивката си взе безсрочен отпуск и напусна лицето му. Небрежарското му държание извън корта също потъна вдън земя.

Преди той беше едно симпатично младо момче, което правеше невъзможни удари и се шегуваше с децата, които гонят топките на корта. Сега е мрачен тенисист, който губи почти спечелени мачове и на всичкото отгоре се прави, че не вижда чакащите го журналисти. Със сигурност е гадно да те подминат като пътен знак. Медиите са платили солено, за да пратят свои представители на олимпиадата, и те от своя страна гледат да си свършат по най-добрия начин работата. Но с Григор са в задънена улица. В турнирите от ATP Гришо е длъжен да говори с медиите. На олимпиадата никой не го задължава и той се възползва от правото си да попречи на работата на хората, които би трябвало да са му верни спътници по пътя на успеха.

Но майната им на журналистите, както обича да казва целокупният български народ. Въпросът е къде отиде онова симпатично момче. Защо вече не раздава автографи на корта, защо не се бъзика с публиката, защо се захлупи сам с невидим похлупак.

Със сигурност неуспехите на корта го притесняват. Честата смяна на треньорите също му влияе в негативен план. И да не забравим войната, която води неговият екип с родната тенис федерация. И въпреки проблемите Григор не може току-така да погребе приятелството си с публиката, с медиите и с хлапаците, които го пазят с чадъра от палещото слънце. Отказа да играе за България за купа "Дейвис", но няма проблем. Отказа да дойде на първия елитен турнир в България, който беше създаден по негов образ и подобие. И това ще преглътнем. На олимпиадата игра без никакво желание - станалото станало.

Григор Димитров продължава да има много повече фенове, отколкото хейтъри в България. Хората продължават да го обичат. Помнят титлите, помнят и готините усмивки, които раздаваше дори след като е загубил решаваща точка. Нормалните и необременените от тихата лудост българи си го искат обратно. Без значение дали баща му, или мениджърът му са скарани с някой си големец в спорта, без значение дали е с Шарапова, или с Шерцингер. Важното е отново да се върне по-близо до хората и да се сети, че само няколко добре подбрани думи пред камерите вършат чудеса. А и едва ли ще е твърде пресилена или емоционална прогнозата, че върне ли си усмивката на лицето и закачката в очите, ще върне и успехите на корта