Канът на българите като баща си Кубрат бил последовател на апостол Андрей Първозвани. Част от воините му също били християни.

Според хрониста Теофан Изповедник той е петият син на Кубрат. Братът на основателя на дунавска България се установява в Италия с ордата си и също е обект на премълчавания и недомлъвки в историческата ни наука.

Павел Дякон описва заселването в съчинението си "История на лангобардите", датирано към 787 г. Това германско племе, което тогава владее частта от Италия, наречена по-късно Ломбардия, също воюва често с готите.

Понякога е в съюз с българите Лангобардите приемат арианското християнство. Ето свидетелствата на Павел Дякон в глава 26 и глава 29: "В това време българският воевода на име Алцеко (Alzeco), който бе напуснал своя народ неизвестно по коя причина, мирно достигнал до Италия и отишъл с цялата си войска при крал Гримуалд, като му обещавал, че ще му служи и ще живее в неговото отечество (царство).

Гримуалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да определи местоживелища на Алцеко с неговия народ Ромуалд го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които дотогава били пусти, а именно: Sepinum, Bovianum et Iserniam, и по други градове в своята територия."

В сайта на град Канталупо преди време открих версията, че е основан от българския кан Алцек. Наречен е от българите Кан Телепед - резиденцията на кана. През следващите векове простолюдието латинизира името като Канта лупо (песента на вълка). То подхожда на българите, смятащи вълка за свещено животно.

За Алцек има данни, че като баща си Кубрат е християнин.

Част от воините му вероятно също са християни. Историците отдавна са забелязали, че в Италия навсякъде, където през Средновековието има български общности, има и черкви с патрон св. Андрей Първозвани.

Култът към светеца идва в Италия с конниците на Алцек според документ от архива на Ватикана: "Разпространението на култа към св. Андрей става по време на лангобардското владичество (VI-VII в.) и е дело на българите, повикани да заселят някои земи, обезлюдени след войната с Византия."

Италианските историци Угели и Орсини, които изследват Беневентското херцогство, пишат, че храмът му се казва "Св. Андрея ди Палофернус" и че може да е строен от българи. Палофернус е римското име на областите на северозапад от Черно море, т.е. части от Велика България, където проповядва св. Андрей. Според житието му там той покръства 70 000 души Българите смятат светеца за свой патрон, защото е проповядвал в старите им земи в Скития на техните предци, преди да бъде разпънат в Патра.

Историкът проф. Винченцо д'Амико обобщава данните за нашите предци на Апенините през 1942 г. В своя труд "Протобългарите в Италия" пише, че над 700 селища на Апенините са основани от българи, а близо 3 милиона италианци са им потомци.

Изтъква стотици свидетелства за ролята им в историята на Италия. Наистина безбройни са сведенията за българите там през Средновековието. Има и един, който става кардинал. За него папа Григорий Велики пише в свое писмо: "Блаженият Пиетро Булгаро, свещеник, българин от латински ритуал, умрял в 605 г. като кардинал в Рим, е бил роден в 560 г. в Салусола, Италия."