Първата му среща с Тодор Живков е на тавана, където се печатал нелегално “Работническо дело”

Бившето соцвеличие Григор Стоичков за 12 години на поста вицепремиер успя да завърши знакови строителни обекти като НДК, Централна гара и новите жилищни комплекси на Варна, но най-големият му грях като управник ще остане престъпното мълчание за Чернобил.

Партийният функционер, който беше спряган за дясна ръка на Тодор Живков, почина на 23 юли 2016 г. на 90-годишна възраст. Сред дошлите да го почетат за последно имаше политици от БСП, бивши министри и кметове, както и хора от артистичните среди, въпреки че страната ни отдавна би трябвало да е скъсала с тоталитарното си минало и с дейците от онази епоха.

Съболезнованията приемаха синът на Григор Стоичков, неговият син Томи, съпругата на покойния му наследник Йорданка Христова с дъщеря си Ивана и сина си Григор.

Макар че не успя лично да присъства, официално писмо изпрати и сегашният министър на регионалното развитие Лиляна Павлова.

Стоичков също е оглавявал строителното ведомство у нас доста години. Приживе с гордост разказва за големите обекти, които е ръководил.

"Имаше дисциплина и ред. Ако не беше желязна дисциплината, не можеше да се изгради НДК и нямаше събота, нямаше неделя.

Построихме го за година и нещо, там лягах, там ставах Имах абсолютните правомощия за построяването на НДК. С централна гара не съм имал проблеми, защото железничарите са дисциплинирани...

Имах навик, като отида на обекта, след като с няколко думи ми разкажат, да видя точно какво може да се направи. Но след това контролирах непрекъснато.

Обикалях много по обектите, бях критичен към хората, но в определен момент те ми помагаха.

Като не решаваш проблема, задържаш работата”, изтъква Стоичков в свое интервю.

„Колко работи съм взел, дето не са били предвидени Например трябваха ни три крана, а руснаците произвеждаха големи. Започнахме да строим два блока и ми трябваха такива кранове. Аз даже се накарах на нашите – „вие защо не казахте, ние нямаме такива кранове”, а те хъката, мъката...

Написах едно писмо лично до руския министър, който произвеждаше крановете, че ще ни трябва един.

Отиде мой заместник, а от руска страна му казват “изключено”, много са ни малко тези кранове. Заместникът ми извадил писмото ми до министъра, до когото го бях адресирал, и му обяснил, че лично трябва да го предаде.

Тогава руският министър казал веднага да дойде и попитал:

“Вие знаете ли кой е

Григор Стоичков,

аз не мога да му откажа на него. Първият заместник-министър от руска страна му опонирал, че имат само три, а руският министър му отвърнал: “Три, три, единият за Григор Стоичков" и подписал”, разказва още бившият приближен на Тато.

В родното село на партийния функционер бяха най-опечалени от новината за смъртта му,

като го обявиха за "основен двигател в издигането

на Горна Малина"

“На него дължим превръщането на Горна Малина в община, както и важното място, което Горна Малина заема като административна единица в Софийска област”, написаха в сайта на селото.

Безспорно съселяните му от "Григорна Малина", както наричаха родното му място по соца, има за какво да са му благодарни. Подобно на Тодор Живков, който направи Правец град и важен транспортен център, Григор Стоичков също използва властта си, за да облагороди селото си. Така въпреки че то е било най-малкото в околността, през тоталитаризма е въздигнато в център на община. В забравеното населено място се появяват огромни сгради, а на вече готовата жп линия, минаваща на значително разстояние от него, насред нищото се появява мегаломанска гара.

В същото време бившият вицепремиер доказано не показва такава загриженост за останалите си сънародници,

а напротив - излага

живота им и този на

децата им на риск

Той е един от основните виновници да се опази зловещата тайна за аварията в Чернобил през 1986 г.

Като дясна ръка на Тодор Живков и шеф на Комисията по бедствия и аварии Стоичков дори не се замисля да направи нещо за защита на населението. В резултат на неговото престъпно мълчание България, която попада в периферията на радиоактивния облак, се оказва една от най-засегнатите страни в Европа.

С бездействието си постига единствено запазване на близките отношения с бившия първи и неговите московски началници. Далеч по-успешен е Стоичков в личния си живот. Благодарение на силните си позиции той успява да превърне снаха си в известна певица и да си построи една от най-скъпите вили в подножието на Витоша.

Изкачването по стълбата на властта е подобно на много други комунистически дейци. В началото са някакви мъгляви заслуги и подвизи към “партизанското движение и нелегалната борба”.

Григор Стоичков и брат му Нено са били между дейците на БРП(к), които издават нелегално в. "Работническо дело".

Именно в тайната печатница на бул. "Стамболийски" (тогава "Княгиня Клементина") се среща за първи път и с бъдещия си покровител Живков.

"На таванската стая се печаташе на ръка "Работническо дело". Аз не знаех, докато не ми показаха сглобяемата маса, на която редяха буквите. В импровизираната редакция живеехме в страшна мизерия. Пикаехме в някакви кутии, а по голяма нужда ходехме във вестниците, които ни оставаха", споделя приживе Стоичков.

По собствените му разкази

тогава бил задържан и от самия Никола Гешев, хвали се щедро бившият деец на БКП. Всъщност данните за "революционната" му дейност отпреди 9 септември 1944 г. са повече от скромни.

За първи път името му се споменава, когато на 6 април 1944 г. полицията спипва някои от съучастниците на Делчо Спасов, прочул се с най-големия обир на влак. Тогава част от откраднатите пари попадат в Елинка Христова от Горна Малина, а когато полицията извършва арести в селото, е задържан и Стоичков.

Каква обаче е неговата роля в удара и изобщо имал ли е такава, не става ясно.

В резултат той е изпратен в лагера "Кръсто поле", който в сравнение с ужасите на комунистическите концлагери е бил нещо като почивна станция.

Известно е обаче, че родното му село е било продоволствена база на отряда "Чавдар" с командир Добри Джуров. По едно време бъдещият армейски генерал е ранен и тогава се открива възможност за хора като Тодор Живков да се изявят.

Звездата на Стоичков след идването на власт на червените изгрява именно чрез неговата

подкрепа и свидетелство за подвизите на

“другаря Янко”,

каквото е партизанското име на Тодор Живков.

След 9 септември 1944 г. го чака бляскава кариера в държавния апарат.

Как са се държали към Стоичков съкилийниците му в затвора, четете в печатното издание на в. "168 часа"