При наличие на миомен възел, дори жената да няма оплаквания, трябва да я следи гинеколог. Много често при миоматозна матка има стерилитет, тъй като възлите са преграда за оплождането. Освен това деформират маточната кухина и не позволяват да се износи плодът. Те са и сред най-честите причини за спонтанен аборт.

Разбира се, има значение дали възелът е един, или са повече. Спонтанните аборти при единични възли са 14%, а при множество възли са двойно повече. Друго усложнение е кървене през първите 3 месеца на бременността. То се дължи на захващане на зародиша близо или върху миомния възел.

Чест проблем през втория и третия триместър е дегенерация или некроза на възел. Тя също води до усложнения, дори до загуба на плода.

Преждевременни контракции има при 16% от бременните с миоми, толкова са и ражданията преди термина. Матката се разтяга от нарастването на възлите, това усилва контракциите и понякога те не могат да се овладеят, а бебето се ражда недоносено.

При миомна болест е възможно и по-рано да се пукне околоплодният мехур, но връзката между двете още не е доказана. Най-често мехурът се пука по-рано и се стига до преждевременно раждане поради инфекция.

При миомна бременност два пъти се повишава рискът от неправилно развитие на плацентата. Това застрашава живота и на бебето, и на майката. Плацента превия е най-опасният случай, защото е с обилна кръвозагуба. При него плацентата е в долната част на матката и закрива частично или изцяло шийката й. Така спира пътя на бебето през родовия канал към влагалището.

Тежка ситуация е отлепването на плацентата и рискът от него е тройно по-голям при миоми. Може да се случи без никакви симптоми и жената да не разбере. Изведнъж се появяват рязка болка в кръста и обилно кървене. Бебето може да умре, ако жената не влезе веднага в болница.

При миомна бременност има усложнения в 10-30% от случаите. 22-32% от миомите нарастват до 25% през първите 10 гестационни седмици.

Начинът на раждане при миомна бременост се преценява и според фактори като неправилно положение на плода. То е налице при 13% от всички бременности. Възли в горната част на матката са по-благоприятният случай. Ако възлите променят положението на плода и не позволяват бебето да поеме надолу с главата към таза и особено ако е напречно, тогава се прави цезарово сечение. Този метод се прилага и когато миомата е в долната част на матката и пречи за вагинално раждане. Когато възлите са повече, могат да предизвикат родова слабост и контракциите да спрат по-рано.

При миоми вероятността да се наложи цезарово сечение е 3,7 пъти по-голяма. Но не всички жени с възли обезателно раждат с цезарово сечение. Понякога лекарите махат възлите при сечението, но световната практика показва, че това трябва да се прави само в изключителни случаи.