Джулая e!
И пееше гениалният пияница David Bayron планетарния хит „Juli Morning”. И светът беше наш на скалите, и морето тихо се поклащаше в ранната утрин, и от него се раждаше слънцето. Едни тръскаха гриви, други правеха любов, трети сменяха батерии на касетофоните/само тях имаше/, четвърти отскачаха до магазина за водка „Средец” и бира, някои просто реанимираха, но у всички свободата и мечтите идваха със слънцето в юлското утро.
Така бе на брега преди повече от 25 години. След като си отиде от земната суета David Bayron го сменихме с John Lowton, който вече дойде в Каварна да извиси глас в юлската зора.
Не съм съвсем сигурен, но друг такъв празник за посрещане на утрото в света май няма. Впрочем – сигурен съм. Няма! Нарекохме си го простичко „Джулая”. Никой не знае кога се роди. Има тежки спорове между хипарите, но е някъде в средата на 70-те години. Аз бях за първи път през 1979 год. Истинският „Джулая” бе само и единствено на Камен бряг – пуст и девствен тогава. В нови времена се измести в Каварна, на варненския южен плаж, на скалите във Варвара, до бургаското пристанище... Но истинската си остана на Камен бряг, там, някъде в края на комунизма.
Като скъсах с казармата през 1983 год. забрах тайфата и пак на скалите с утрото и Юрая, благосклонните гаджета, водка „Средец”, много бира и рибена чорба-люта, с много девесил. Е, някои си носеха и трева, други лидол, а трети морфин - все за подсилване на изживяването. Но никой не пропускаше секса на морския бряг – то си беше като ритуал, въпреки че понякога се объркваха партньорите и партньорките. Райко Йотов - Лудия казваше, че който не е правил секс на брега на 1 юли е скопец, а Диди Кобилата от Тетевен се кълнеше, че на Джулая дори спи с отворени крака. Май бе истина...
Протестът срещу комунизма роди великото време на „Джулая”. Нашенският вариант на „Не правете война, а любов!”. На третото-четвъртото ходене вече се познавахме с ченгетата, които пращаха да ни охраняват, наричахме ги „Ушко” или „Куки”, идваха с жигулита с надпис „НМ”, но дори и те ставаха част от еуфорията на идващия ден и се правеха, че не виждат поведението, което не се съвместяваше със „социалистическия морал”. Понякога за разнообразие се сбивахме с униформите, на големи кръвопускания не помня.
„Джулая” роди и велики копелета, и велико време и много свобода. Такива типове няма да срещнете из кулоарите на властта, а трябва. Онези бяха деца на брега и утрото. Как си представяте да посрещнат изгрева с водка, любов и бира Сергей Станишев, Мара Мисса-Капон или Гоце Първанов, да не говорим за Иван Костов или Симеон, кадет Рилски? Аз не мога и да си ги представя – те са деца на конформизма, а за такива едно време на Джулая нямаше място. Или ги биеха, или ги чукаха.
Когато отидох за първи път на „Джулая” вече имаше легендарни хипари, станали емблема на самобитния празник – Гецата от Подуене/сега е борсов играч в Ню Йорк, но си идва понякога и поема към морето/, Льоката от Луковит/от малкото живи мутри след 1990г./, Ники и Дзурлата от Самоков/бяха добри спортисти и страхотни музиканти/, Шугата от с. Торос /по известен като Красен Терориста, открадна самолет, а в демократични времена го обезглавиха на Витоша/, Валя Бурията /разпуска с шведски съпруг и мечтае да се върне на Джулая/, Райко Йотов-Лудия/неповторим биткаджия, музикант и авантюрист, прегръщал Фрида от АББА/, Петьо Левскаря/отиде си от свърхдоза на Герена/, Наташа Черната /труди се на правителствения фронт, държавен чиновник с визия/, Наската от Кършияка /забегна в Бразилия и се ожени за танцьорка/, Цанко Солджъра /сега кротко обгрижва богата италианка в Торино и гледа породистия и' кон/, Стенли Люлинеца/и него го отнесе некачествен хероин/, Тюри Лалето/щастлива майка на четири деца/, Ицо Черкеза /лежи в затвора за международни далавери/, Румен Шелека /сега е строител на живота нов и чест посетител на арестите/ и колко, колко още?... Все хора-легенди от Джулая. Млади, красиви и свободни. Бяха си извоювали мястото на почитани ветерани-бунтари още 20-25 годишни. Бяха личности, които никой не можеше да унижава, защото хард рока ги възпита. Млади, романтични, красиви и свободни! Едни други момчета - David Byron, Ken Hensley, Mick Box, Paul Newton, Ian Clarke – бяха създали своеобразна култура на свободата в една изтерзана, комунистическа страна…
Ако не сте там, пуснете си Uriah Heep и се потопете в красотата на младостта и любовта.
Първи юли е и няма по-хубав текст от:
Аз бях там в една юлска утрин.
Търсех любов.
Със сила идваше заранта на новия ден и прекрасното слънце.
С песента на първите пойни птици, аз си тръгнах към къщи.
Бурята и нощта се отдръпнаха зад мен.
Останах на пътя самотен.
С деня дойде просветлението. Ще потърся Тебе.
Търсих любовта на най-странните места.
Всеки камък неведнъж преобръщах.
Опитвах. Докоснах хиляди лица.
Но нито едно от тях не почувства огъня,
Който гори в моето сърце,
В моето съзнание, в моята душа.