17 август 2005 г. Стадион "Ференц Пушкаш" в Будапеща. Унгария, водена от германската легенда Лотар Матеус, приема Аржентина в приятелски мач. В 19-ата минута Макси Родригес открива резултата за гостите.

10 по-късно Шандор Торгеле от "Панатинайкос" изравнява. В 62-та Габриел Хайнце отново извежда Аржентина напред. И секунди по-късно мениджърът на гостите Жозе Пакерман прави исторически ход. На мястото на Лисандро Лопес пуска едно слабичко момче на име Лионел Меси.

Престоят му на терена е светкавичен. Малко след това защитникът на Унгария Вилмош Ванчик от "Уйпещ" е финтиран ловко и се опитва да задържи хлапето за фланелката. Меси с дясната ръка се опитва да се отскубне. Съдията Маркус Мерк вижда всичко и преценява, че унгарецът е за жълт картон, а аржентинецът - за червен. За удар. И го праща под душовете.

Съотборниците му го откриват да плаче в съблекалнята, след като все пак побеждават с 2:1. 10 години, 10 месеца и 10 дни по-късно, след 115 мача и 55 гола в националния отбор Аржентина остана без своята десетка. Фланелката, която могат да обличат само Господ, Диего Марадона и Лионел Меси. Сълзите в очите отново напират. Капитанът е пратил дузпа в облаците и така губи от Чили четвъртия си финал и трети пореден. Това му стига. Обявява, че повече няма да играе в националния отбор. Така иска да сложи край на проклятието.

Защото Лионел е петкратен носител на "Златната топка". С "Барселона" има 8 титли, 4 купи, 6 суперкупи на Испания, 4 пъти е печелил Шампионската лига, три пъти - суперкупата на Европа и е трикратен клубен световен шампион. Срещу това с Аржентина няма нищо. Любимата Аржентина, заради която отклонява тотална атака да предпочете Испания като юноша. Но й остава верен.

Всъщност Лионел не е най-големият карък в сегашния отбор. Хавиер Масчерано загуби пети финал на голямо първенство на "Копа Америка Сентенарио" в Ню Йорк, а колкото Меси има и Хавиер Дзанети.

Меси има само две титли за Аржентина - световната за юноши през 2005 г. и олимпийската в Пекин през 2008 г. За което много футболисти могат да си мечтаят. Но за име като Лионел е нещо прекалено малко.

Хормонът на растежа е абсолютно забранен в спорта, но за най-големия футболист на ХХI век, той е в основата на кариерата му.

Лионел Андреас се появява на бял свят на 24 юни 1987 г. в Розарио, главния град на провинция Санта Фе. Той е третото от четири деца на Хорхе, работник в стоманолеярна, и Селия Кучинити, която пък е във фабриката за магнити.

По бащина линия корените му са италиански и каталунски, а по майчина - италиански. Семейството е лудо по футбола. И малкия Лео прави невероятни неща срещу братята си Родриго и Матиас и братовчедите Масимилиано и Емануел Бианкучи. Макс и Мони също са професионални футболисти, но не са толкова добри.

Кариерата му започва на 4 години, като тренира в "Грандоли" под ръководството на баща си. На тренировки го води баба Селия, която е най-близкият му човек.

"Като го видиш, си мислиш, това момче не може да играе футбол. Някакво джудже, прекалено малък, прекалено чуплив. Когато докосне топката обаче, ти спира дъха и разбираш, че е специален." Това са спомените на Адриан Кориа, който е треньорът, при който е заведен Лионел в любимия му клуб "Нюуелс Олд Бойс". А е само на 6.

И идва историята с хормона на растежа. На 10 го диагностицират с неговата липса. Трябва да му се правят инжекции, всяка една от които е 1000 долара. "Нюуелс" решава, че инвестицията е прекалено рискова. Въпреки че вече има 500 гола за юношите и неговата възраст не познава загубата. На същото мнение са и от "Ривър Плейт".

Така на сцената излиза мениджърът на Стоичков Хосе Мария Мингея, който е далечен братовчед на баща му.

Той урежда тестовете в Барселона. Чарли Рексач, който е спортен директор на първия тим, го иска веднага. Но бордът на клуба го отрязва.

На 14 декември 2000 г. Рексач подписва на салфетка, че ще направи всичко възможно каталунците да вземат Меси. Тя се пази и до днес от Мингея, който я е заключил в сейф заради нейното историческо значение.

Първият му сезон е отчайващ. Майка му, заедно с неговите братя и по-малката му сестра Мари Сол се прибират в Аржентина, а той остава само с татко си в апартамента в Барселона.

Заради конфликт с каталунската федерация има право да играе само контроли, докато наборите му ритат в официални мачове. Иска да се прибере обратно.

През февруари 2002 г. получава картотека и така историята започва. Със Сеск Фабрегас и Жерар Пике са в основата на "Бейби Дрийм Тийм". Вкарва 36 гола в 30 мача за кадети "А". С този отбор прави първия си требъл, като печели първенството, купата на Испания и купата на Каталуня. Вторият финал срещу "Еспаньол" се помни и до днес като

"партидо де маскара", или мачът на маската. Със счупена скула, той се появява на терена с пластмасов протектор, вкарва два гола за победата с 4:1 и е сменен. Тогава получава и предложение от "Арсенал" да се премести в Лондон. И докато Фабрегас го приема, а Пике се мести при юношите на "Манчестър Юнайтед", той предпочита да остане.

Така стартира легендата Меси. Днес той изкарва над 80 милиона долара на сезон от заплата, бонуси и рекламни права. Нищо че има проблеми с данъчните власти.

Печели, поне до момента, и битката с Кристиано Роналдо, другият голям от неговото поколение. Той също като Лионел няма успехи в националния отбор. Но на клубно ниво аржентинецът е доста по-напред. Тяхната вражда често се сравнява с тази между Мохамед Али и Джо Фрейзър в бокса или на Ален Прост и Аертон Сена във Формула 1.

По какво се различават двете световни футболни звезди, четете в печатното издание на в. "168 часа"